ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Frank Shostak, Mises.org
Широко разпространено е вярването, че ресурсите, които в нормални времена се използват за генерирането на икономически просперитет не се използват в пълен капацитет по време на рецесии. Някои експерти твърдят, че това, което е необходимо в такива ситуации са политики, които ще увеличат наличието на кредит (и оттам генерират икономическа активност, която да утилизира тези ресурси). По тази тема Лудвиг фон Мизес пише в „Човешкото действие“
„Тук, твърдят те, имаме налице предприятия, чиито производствен капацитет или не се използва въобще или не се използва напълно. Тук има купища непродаваеми стоки и рояци безработни работници. Но тук има и маса от хора, които биха били късметлии ако само можеха до по-голяма степен да задоволят своите нужди. Това, което липва е кредит. Допълнителният кредит би позволил на предприемачите да продължат или дори разширят производството. Безработните биха намерили работа отново и биха могли да закупят продуктите. Тази логика звучи правдоподобна. Но въпреки това е напълно грешна.“
Твърдението, че недостигът на кредит е това, което пречи на абсорбирането на неупотребявани ресурси звучи смислено на пръв поглед. Обаче трябва да се отчете, че това което липсва е продуктивен кредит. Продуктивният кредит се появава когато даден създател на богатство натрупал някакви реални спестявания предостави тези спестявания под формата на заем на друг създател на богатство. Отказвайки се от заетото богатство за момента, той бива компенсиран с лихва от страна на длъжника.
По принцип, колкото повече реално икономическо богатство се генерира, толкова по-ниски са лихвите, които кредиторите са готови да приемат (т.е. времевата им преференция вероятно би спаднала).
Обърнете внимание, че лихвеният процент е просто индикатор – той не е отговорен за генерирането на реално богатство. Всяка политика, която изкривява лихвените проценти прави така, че за създателите на богатство е по-трудно да оценят какво е наличието на продуктивен кредит в икономиката. Това от своя страна води до неправилната употреба на продуктивен кредит и до отслабването на процеса на икономически растеж, т.е. генериране на богатство.
В резултат на изкривените лихвени проценти се получава свръх-производство на определени стоки и недостатъчно производство на други.
Разхлабената парична политика изглежда, че работи поради увеличаването на наличието на реално богатство
Докато реалното богатство в икономиката расте, паричната политика на „лесни пари“ изглежда, че „работи“. Когато обаче този растеж спре или даже се обърне в спад, „музиката спира“ и тази политика също вече не „работи“ без значение колко се разширява.
Точно обратното, колкото по-агресивна е паричната политика на централната банка, толкова по-зле стават нещата в реалната икономика. Причината е, че лесната парична политика затвърждава размяната на „нещо за нищо“ и съответно задълбава отслабването на процеса на генериране на реално икономическо богатство – сърцето на икономическия растеж.
Тук някои биха възразили, че, без значение от факторите, които предизвикват появата на неизползвани ресурси, ролята на централната банка е да следва политики, които ще позволят по-широка употреба на тези ресурси.
Агресивната парична политика обаче не може да замести реалните спестявания, които са необходими, за да се усвоят тези ресурси. Забележете, че централната банка не е и не може да бъде създател на богатство и съответно не разполага с реални спестявания, които да генерират реален икономически растеж. Растежът на БВП няма нищо общо с естествения икономически растеж. Индивидите на различните етапи от производствения процес имат нужда от стоки и услуги, за да поддържат своя живот и благосъстояние, не от хартийки, които наричаме пари.
Неизползваните ресурси са резултат от предходния бум
Това, което тези анализатори, които препоръчват разхлабена парична политика пропускат е, че неизползваните ресурси се появяват именно в резултат на паричната политика на централната банка, която предизвиква цикли от икономически бумове и кризи. В резултат на предишната агресивна парична политика, всякакъв брой непродуктивни и „балонизирани“ икономически дейности се появяват. Тези проекти зависят изцяло на политиката на „лесни пари“, за да съществуват, което пренасочва реални спестявания към тях от тези, които генерират реално богатство. Когато кризата настъпи балоните се пукат и се появяват много ресурси, които не се изполват.
Има само едно устойчиво решение на това. Хората ще трябва да съкратят потреблението и производството, което е било просто балон, резултат от паричната политика на централната банка. Напълно е възможно определени видове потребление и производстов да се наложи да бъдат напълно премахнати. Това означава и че тези хора, които са се занимавали с тези дейности, чиито продукти са с най-нисък приоритет ще трябва да се адаптират към новата ситуация. Това ще трябва да се случи или чрез приемането на по-ниски заплати или чрез пренасочването към дейности с по-висок приоритет. За това може да е нужна преквалификация.
В този междинен период ще има много неизползвани ресурси.
Мизес пише:
„След колапса на бума има само един път обратно към състояние, в което прогресивното натрупване на капитал предпазва процеса на стабилно подобряване на материалното благосъстояние: нови спестявания трябва да бъдат натрупани за капиталовите стоки необходими за устойчивото оборудване на всички производствени сектори. Необходимо е да се предоставят спестявания и капиталови стоки на тези сектори, които са били неглижирани по време на бума. Заплатите трябва да паднат; хората трябва временно да ограничат своето потребление докато капиталът профукан в лоши инвестиции не бъде възстановен. Тези, които не намират за приятни подобни трудности на периода на изглаждане трябва овреме да се откажат от политиката на изкуствено разширяване на кредитирането.“
Мизес казва още, че
„Ако има стоки, които не могат да бъдат продадени и работници, които не могат да намерят работа, причината може да е само, че цените и заплатите, които се искат са много високи. Този, който иска да продаде своя инвентар или трудовите си умения трябва да намали своите искания докато не намери купувач. Такъв е законът на пазара. Това е механизмът, чрез който пазарът насочва действията на всеки индивид към тези линии на производство, в които е способен най-продуктивно да допринесе към задоволяването на нуждите на потребителите.“
Очевидно е, че печатането на повече пари не може да реши проблема с неизползваните ресурси. Това, което е необходимо е време, в което да се възстанови пула на реални спестявания и богатство, който е бил похабен от предишните политики на „лесни пари“ на централната банка. Възстановеният пул на реално богатство ще създаде нови възможности за усвояването на различните неизползвани ресурси.
Най-важното решение, което властите могат да вземат е да признаят щетите, които печатането на пари е причинило и да се откажат от подобен род месене в реалната икономика.
