Претоплят ли политиците манджата с Airbnb?

След като направиха нескопосан опит да защитят хотелиерския бизнес от AIRBNB през категоризацията, политиците пробват нов удар.

Менда Стоянова и Валери Симеонов са предложили патентен данък, който да бъде налаган на апартаментите, рекламирани в онлайн платформата.

Отново лъсва кръвожадната страст на политиците да защитят удобни им бизнес интереси. Предлагат всякакви тежести за AIRBNB офертите, само и само да ги спънат. Може би, правейки ги неизгодни за по-бедните български потребители.

Патентен данък по смисъла на закона се плаща за „места за настаняване с не повече от 20 стаи“.

Изглежда го измислиха, а?

Измислиха как да спрат – или поне да спънат – AIRBNB дейността.

Сега… това може и да мине за реверанс. Не атакуват AIRBNB дейността уж, обаче искат да я регламентират нали…

Уж всички трябва да си плащат данъците, нали така беше?

Като прескочим очевидната аморалност на данъците, трябва да разгледаме адекватността на предложението в настоящия – кофти! – политически контекст.

Тази адекватност може да бъде търсена в опитите на политиците да се нагодят към новите услуги като AIRBNB, вместо да слагат всичко в един кюп.

Обаче…

На практика AIRBNB е дигитална услуга. Да, нейното практически пълно извършване изисква физически места за настаняване, но същинският източник на добавената стойност е онлайн платформата и специфичните ефекти, които тя носи. Защото изобщо не е все едно да си намериш наемател, или да менажираш хотел.

Но друго е по-важно…

Защо точно патентен данък? На какво основание?

На практика си имаш доход, купуваш си жилище и покрай тези два факта се плащат сума ти данъци.

• Данък върху доходите
• Данък печалба
• Данък върху недвижимите имоти/имотен данък и т. н.

Конкретно данък върху доходите си го плащаш, като декларираш постъпленията си. Включително и постъпленията от AIRBNB сделки.

Защо да плащаш отново?

Доколкото разбирам, благозвучният отговор на Менда и Валери е, че плащане на патентен данък се дължи, понеже трябва обезателно AIRBNB да влезе в рамките на Закона за туризма, „а за местата за настаняване до 20 стаи, регистрирани по Закона за туризма, се прилага размерът на патентния данък, определен в границите от 25 до 250 лв. в съответната наредба от Закона за местните данъци и такси за местата за настаняване“.

Тук, за да не излезе, че се заяждам, ще кажа първо е похвално, че обмислят варианти.

Обаче пък пак излиза, че те се заяждат с AIRBNB.

Защо трябва да влизаме в Закона за туризма? AIRBNB е дигитална услуга, а не стандартно място за настаняване от хотелски тип

В случая се ползват личните жилища на домакините, за които така или иначе се плаща данък. На практика настаняването през платформата не представлява и не изисква ползване на държавна администрация. Всичко се администрира за сметка на частни субекти.

1. Домакинът си ползва собственото жилище –за което жилище плаща данък
2. Доходът на домакина, който се увеличава и през AIRBNB сделките, при деклариране и особено и след регистриране на AIRBNB мястото, се облага с данък
3. Структурата, грижеща се за регулиране и поемаща рискове и разходи, покрай регуларането, е платформата AIRBNB.За тази регулаторна услуга й се плаща и от нейния приход, ако толкова е необходимо, държавите е логично да взимат данък – примерно данък печалба… Така или иначе обаче държавата няма никаква отговорност и никакви разходи около администрирането на AIRBNB отношенията. А нали уж затова плащаме данъци, за отговорна и безпристрастна трета страна? Е има такава – AIRBNB платформата. Това е бизнесът и, пак казвам, ако е толкова важно да се взима данък, нека е върху нейната печалба.

Не намирам никаква логика – чисто техническа, все пак  със сигурност няма морална и икономическа логика, понеже говорим за данък нали… – да се облагат хората и заради самия факт, че се случва някаква търговска дейност на територията на собствените им жилища.

Пак повтарям, за данък върху дохода, ДДС, данък печалба, данък върху недвижимия имот може да се намери някакво извратено обяснение. Ама данък върху факта на дейността? Данък върху това, че извършваш дейност по посрещане и общуване с гости? Не трябва ли да се облага резултатът, доходът, печалбата, добавената стойност? То, по принцип не трябва, щото нали си плащаме уж за държавни услуги, а не за нашите икономически резултати, ама знаем, че реално плащаме,… щото така…

Ама пък да плащаме и, заради самия факт на случване на някакво бизнес отношение… Малко в повече идва, не смятате ли? Да плащаме заради самия факт на ползване по конкретен начин??? 

А защо впрочем патентен данък? Патентен данък върху посрещане и обслужване на гости в собствения дом? Тази практика подлежи ли на… патентоване? AIRBNB офертите нямат общо въобще с хотелите, независимо от техния размер.

Политиците ни изглежда много държат все пак да приравнят AIRBNB към хотелиерските услуги. Патентен данък плащат „малки мотели и хотели, категоризирани с една до четири звезди“.

Не че разбирам от логика на данъчни закони – а и не че в тях има въобще някаква реална логика -, ама законът определено си регламентира ХОТЕЛИЕРСКА УСЛУГА като само специфицира размера на сградата и мащаба на хотелиерската дейност, правейки отстъпка за по-дребните.

„С годишен патентен данък се облагат дейностите, посочени в приложение № 4 от закона места за настаняване с не повече от 20 стаи“

Отново личи нескопосано прикрепяне към съществуващ закон, с цел по-малко законодателни и политически усилия. А може би и с цел защита на политически приятели?

В случая изглежда Валери и Менда се хващат за кукичката „С не повече от 20 стаи“. Като ченгета, които те спират и почват да оглеждат колата, мъдрейки за какво да се хванат.

Така двамата разчитат, че, след като домовете на българите така или иначе имат по-малко от 20 стаи, могат да ги категоризират като малки мотели, места за настаняване, част от хотелиерския и туристически бизнес, само че още по-малки – и пак „с не повече от 20 стаи“.

Обаче, както посочих и в предишната си статия за регулациите срещу AIRBNB, в случая няма изобщо хотелиерска услуга.

Нито голяма, нито малка.

Има услуга по настаняване на гости, да, обаче доста специфична. Тя е някакв специфичен сегмент на общата категория Настаняване на гости.

Даже това често е и основен момент в решението да се предпочете AIRBNB.

Затова, най-малкото, всякаква държавна регулация трябва да е пропорционално малка и специфична. А в случая такава даже е напълно излишна, поради наистина голямата специфика и поради наличната вече регулация от самата платформа AIRBNB.

Тук има няколко аспекта, посочени и в предишната ми статия за регулациите и AIRBNB:

• Услугата реално е дигитално свързване между домакин и турист.AIRBNB е дигитална платформа, в която си правиш регистрация. Това е. После си ползваш собственото жилище.
• Реално самата бизнес дейност – ако толкова трябва да удряме бизнеса с данъци – я върши AIRBNB. Тази дейност може да бъде определена като Дигитално свързване например. Дейността Настаняване на гост няма общо с хотелиерско настаняване. По-скоро си отстъпваш стая в собственото жилище, ползваш си собствените легло, завивки, осветление. Просто си ползваш собствените консумативи и пространство. А извън тях е дигиталната услуга. Съвсем не е като да си построиш/купиш отделна и по-голяма сграда, да я обзаведеш специално за гости/туристи и да приемаш туристически клиенти в компанията си.
• Няма никакъв смисъл държавата да регулира нещата, защото платформата ги регулира. Тоест разходи по самото реализиране на услугата Дигитално свързване и регулирането му държавата няма.
• Освен, че се ползват собствени жилища, AIRBNB офертите се отличават именно с това, че изрично не включват места за настаняване, категоризирани като мотели и хотели.Това е идеята. Потребителите са друг тип туристи, такива, които търсят различни места за настаняване. Търсят по-скоро домакини, отколкото търговци-хотелиери, повече гости, отколкото стандартни туристи и повече споделяне на домашна обстановка, отколкото предлагане на място за преспиване тип хотел/ мотел.
• Така на практика услугата, която домакините извършват, може да се нарече по-скоро не Настаняване на туристи, а Приютяване на гости, защото се извършва в собственото жилище, а не се налага да се купува сграда, да се наема персонал и въобще да се извършва туристическа и хотелиерска бизнес дейност, подлежаща на регулиране.
• А регулиране си има така или иначе. От платформата AIRBNB.Тоест не само, че не се извършва дейност, необходима държавно регулиране – предвид, че си каниш някого вкъщи и най-малкото и двамата сте приели рисковете от това, както при всяка покана в частен дом -, а има доста ефективна частна регулация. Ако е толкова пък необходимо, нека Държавата приспособи регулаторите си към тази нова услуга – да проверява, да изисква данни, да налага санкции при нарушения на индивидуални права. Защо толкова трябва да се влизе в съществуващата /тясна/ рамка???
• Така на практика се оказва, че политиците искат да приравнят гостуването в частен дом на отсядането в мотел или малък хотел, позовавайки се само на факта, че тези обекти се доближават като размер. Което дори не е така. Едно е да имаш мотел, друго да даваш стая в дома си на някого и закратко.
• А гостуването в частен дом – особено когато се случва основната мисия на AIRBNB за опознаване и сближаване на култури и навици – няма общо като изживяване с простото настаняване в мотел/хотел. Колкото и малък да е последният, колкото и звезди да има, по никакъв начин не предлага изживяване като в частен дом: уют, опознаване на местната атмосфера, вечеря с компания и домашно приготвена храна, споделяне на навици, знания, ноу-хау, истории…
• Следователно, предвид че когато поканиш гост вкъщи, той не се чувства като на хотел или мотел, патентен данък изобщо не е смислен. Не е смислена и всякаква друга държавна регулация, отнасяща се за хотели и мотели. Какво се облага всъщност? Посрещането на гости у дома? Минаването с прахосмукачка? Разговарянето с гостите в собствената кухня? Доколкото разбирам, патентен данък се дължи, когато имаш място за настаняване. Обаче, ми се струва, че политиците опитват да изпозват тази твърде обща формулировка. Както аз го тълкувам обаче, мястото за настаняване е малък мотел примерно. Тоест спестил си пари, купуваш малка сграда, правиш бизнес с настаняване на гости, обикновено класически туристи. Тази туристическа дейност се извършва с бизнес актив, извън дома. Дали е адекватно да прилагаме същото разбиране и, когато просто отделяш стая в дома си и то, за да настаниш гост за сравнително кратък период? 

Иначе ясно, че политиците ни много държат да облагат с данъци. И е ясно, че все още, за съжаление, имат подкрепата на доста хора. Обаче в регулациите срещу AIRBNB определено личат опити услугата да се слее с хотелския бизнес, за да се удари и задуши, в услуга на удобни хора.

Защото, ако беше иначе, най-малкото ми се струва логично, регулациите щяха да бъдат насочени директно към онлайн процесите. Тоест защити от фалшиви профили, следене колко ефективно платформата AIRBNB пази потребителите, взимане на данък от приходите и печалбата на AIRBNB, създаване на ефективни механизми за отчетност на доходите и защита на домакини/гости и подобни. Просто повече индивидуална свобода и почит към новите технологии и човешки практики трябва.

Щом като не е това подходът, щом като дори не се залага на сътрудничество с AIRBNB, за да не се укриват доходи, щом се атакуват директно собствениците на жилища и самата дейност и, най-вече, щом, вместо напасване към новата дигитална услуга, всячески се правят опити за слепване със стандартна хотелска услуга, нещата лъсват.

По-скоро политиците ни искат да претопят AIRBNB практиките в манджата на удобния им хотелиерски бизнес.