Разширяването на зелената зона в София  – въпроси от едно обществено обсъждане

Автор: Момчил Якимов

На 16 декември 2019 г. присъствах на общественото обсъждане за разширяване на зелената зона за паркиране в  ж.к. „Иван Вазов“,  р-н „Триадица“.  По същото време в медиите течеше дискусията за увеличението на данък МПС в София със средно 20 лева на автомобил,  което по-късно беше и гласувано от СОС с Бюджет 2020. Ако направим едно сравнение на ефекта върху общинските приходи, то ще изглежда по следния начин:

• годишният стикер за автомобил в зелената зона струва на живущите 100 лв., което е 5 пъти повече от заложените 20 лева средно увеличение на данък МПС
• ако домакинството разполага с две коли, цената на втория стикер е двойна, за трета кола – тройна, т.е. разликата се покачва на 10, съотв. 15 пъти
• заплащането на стикера става авансово за периода, не на вноски през годината
• издаването на стикера е обвързано с наличие на регистрационен номер от КАТ-София, което автоматично заставя шофьорите на коли, регистрирани в други областни градове или в чужбина, да започнат да плащат данък МПС според реалното си местожителство
• сериозни са приходите и от краткосрочно паркиране (талони, СМС) и глоби, но нека да приемем приблизително, че с тях се покриват оперативните разходи на зоните

Така погледнато, при данъчно задължени 765 000 ЛМПС в столицата общината разполага с потенциален източник на стабилни постъпления, като същевременно повишава комфорта на живот в кварталите, намалява задръстванията и замърсяването от автмобилни газове.  Тоест, би следвало да е крайно заинтересована да въведе регулирано паркиране на повече места, но реално, съпротивата сред част от софиянци става причина разширяването на зоните да буксува. Обсъждането в р-н „Триадица“ припомни някои от причините за наличието на гражданско недоволство, по които бих желал да направя кратък коментар.

„Обещаваха, че с приходите от зоната ще ремонтират тротоарите и после забравиха!“

• Основателно възражение, още повече, че с подобен аргумент („повече пари за кварталите“) от 2020 г. се вдигат още два данъка. Процесът щеше да продължи много по-гладко, ако софиянци се бяха убедили с очите си, че съществуващите зони дават на живущите нещо повече от колчета, забучени в остатъците от тротоар. Ако районите със зона наистина се облагородяват и естетизират, както беше заявено първоначално, аргументите на скептиците ще отпаднат. Важно е това да става не когато и да е, а в най-кратък срок, за да е видима причинно-следствената връзка.

„Трябва специална зона за нашия квартал, защото тук има много заведения (стадион, фитнес, неделно училище, университет… и пр.)“

• Колкото повече цветове зони с различни условия на ползване, толкова по-объркващо става за потребителя и по-висок е рискът добросъвестен шофьор да се окаже неволен нарушител. В конкретния случай, ж.к. „Иван Вазов“ се оказа натоварен от гостите на нощни заведения, спортуващите на ст. „Раковски“ и посетителите на Южния парк през уикенда. Решението би било синята зона да удължи работното си време на 24/7 и да обхваща всички части на града, където е концентрирана индустрията на свободното време.

„Всяка година губя по 1 ден да нося документи за стикер“

• Междувременно ЦГМ е въвел възможност за електронно заявяване, но има какво още да се подобри – подновяване с един бутон, изпращане на стикера по куриер, баркод за самостоятелно разпечатване.

„Кога с парите от СМС-ите ще се построят обществени паркинги?“

• Тук става дума за масова заблуда, която е по-лесно да се експлоатира политически, отколкото да бъде оборена веднъж завинаги. Тези, които се интересуват експертно, могат да обърнат внимание на запълняемостта на обществения паркинг над метростанция „Джеймс Баучер“ (500 места). Нощно време тя варира от 15% в топлите месеци до 30% зимата. Районът наоколо е зелена зона и живущите видимо предпочитат годишен стикер. През деня обаче запълняемостта нараства до 90% благодарение на работещите в близките офис сгради и тези, които се прекачват на метрото. Тоест, паркингът изведнъж се превръща в тежест за квартала, защото привлича сериозен външен трафик. Всеки трябва да се запита, дали наистина желае същото в близост до дома си.

„Искаме местата пред нашия блок да са си само за нашия блок“

• Тук общината може да бъде отстъпчива. Ако една етажна собственост желае да бъде извадена от зоната, нейните членове ще си поемат и отговорността на стопани – сами ще си охраняват, поддържат и ремонтират паркинга, а извън двора ще паркират на общи начала – с талони и СМС-и. Синергичният ефект е важно предимство на зоната, от което малко блокове ще се лишат доброволно.

„Защо не получавам гарантирано място?“

• Стикерът дава ценово предимство на живущите пред приходящите и облекчава наплива, но запазеното собствено място е отделна абонаментна услуга на ЦГМ с различна цена, а и никой шофьор не желае да отиде в друг квартал на София и да завари улиците там разграфени за местните живущи по начина, по който той си го представя за себе си. Ако местата са по-малко от броя стикери, което се среща рядко, има възможност за преначертаване на каретата за паркиране около дома с цел балансиране с по-слабо натоварените места. Ако и това не помогне, значи трябва да се мине към по-рестриктивната синя зона. Ако и в синята зона се наблюдава дефицит, тогава последната мярка да е се увеличи цената на услугата.

„Не може ли да бъдат раздигнати изоставените автомобили и така да се освободят места?“

• За да бъде вдигнат безстопанствен автомобил от улицата, той трябва буквално да бъде класифициран като отпадък и „почистен“ по Наредбата за чистотата, която пък се съобразява с други закони, чиято цел не е била да решават проблеми с паркирането. Поради това процедурата е бавна и неефективна, въпреки че е изстискано възможното (съгласете се, че кола с неподновен ГТП от 2 години рядко е „отпадък“). Обратното, зоните филтрират успешно недобросъвестните собственици, затова всяко разширение е съпроводено с масов туризъм на т.нар. „ИУМПС“ към следващия най-близък квартал извън зоната, докато не се наложи да се местят и от там.

„Толкова ли не може без зона, а само ЦГМ да глобява солено паркиралите в нарушение?“

• Това не решава проблема с външния наплив и паразитното потребление. Статистически погледнато, самите живущи са превърнати по неволя в най-честите нарушители, с най-голям риск потърпевши от солените глоби да се окажат самите те.

Накрая поисках  микрофона за изказване, в което обърнах внимание на присъстващите в залата, че не е познат случай в София, район с въведено регулирано паркиране да протестира за връщане на старото положение. Недоволството е насочено най-вече към непрозрачното харчене на събраните приходи от ЦГМ и неизпълнените обещанията за последващо облагородяване на градската среда. От друга страна, както опитът показва, без ред в паркирането ремонтите на вертикална планировка в София са безсмислени – колите се връщат обратно и за кратко време завземат и съсипват направеното. Неизбежно ще и дойде моментът за актуализация на данъчните оценки на имотите, а такава трудно ще бъде защитена в квартали, където от години не е инвестирано нищо.  Алтернатива на регулираното паркиране в София очевидно не се вижда, няма и полза от тупкане на топката на едно място. Има полза хората да бъдат убедени с примери, че промяната за техния квартал няма да се изчерпи с поставянето на колчета върху счупените тротоари  и разграфяването на изронения асфалт.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!