ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Днес всички медии избухнаха с новината, че лидерката на Жени ГЕРБ и бивша областна управителка на Перник Ирена Соколова е арестувана по време на акция на прокуратурата във връзка с водната криза в града. Междувременно, министърът на околната среда и водите Нено Димов също се оказа задържан след като спецчасти изпратени от прокуратурата влезли в министерството, за да разследват казуса. Спецчасти са изпратени и във ВиК Перник, а премиерът Бойко Борисов каза, че ще обсъди с коалиционните партньори евентуална оставка на екоминистъра.
По всичко си личи, че напрежението около скандала с водната криза достига точка на кипене. Перник вече месеци наред е на воден режим поради недостига на вода засегнатите са около 100,000 души и за момента няма изгледи, че проблемът ще може да бъде разрешен скоро. Даже напротив, през последните две-три седмици се появи информация, че проблеми има не само в Перник и язовир „Студена“. Заговори се за опасност от воден режим и в други градове като Ботевград в най-краткосрочен план, може би и в Сливен и региона след няколко месеца, има опасения и за други области, въпреки че съответните общини и ВиК дружества да уверяват, че това няма да се случи.
„Някой трябва да поеме политическата отговорност“
Хората са оправдано разгневени и искат някой да поеме отговорност за кризата. Ако проблемът продължава да се разраства, общественото недоволство ще расте също и това може да доведе до падане на правителството и предсрочни избори. Спомнете си какво се случи в началото на 2013 г. заради цените на тока. Протести за по-абстрактни политически каузи като съдебна реформа може да нямат силата да свалят правителства, но масово обществено недоволство поради фундаментални битови проблеми (скъпа енергия или недостиг на вода) със сигурност могат.
Борисов много добре осъзнава това и именно поради този факт вече е готов да жертва Нено Димов. Впрочем донякъде е изненадващо че чак сега се заговори за оставки, след като кризата се задълбочи до толкова голяма степен. В други ситуации и по отношение на други министри Борисов е бил много по-фриволен. Спомнете си как се поиска оставката на социалния министър Бисер Петков преди по-малко от два месеца – голяма криза нямаше, нямаше дори голям гаф на министъра.
Нено Димов се размина с оставката при протестите във връзка с парк „Пирин“ преди две години, но по всичко си личи, че този път той ще бъде жертвеният агнец. Единственият въпрос, който остава е – оправдано ли е? Той ли е виновен за кризата наистина? Дори да е, също толкова важен въпрос е и САМО той ли е виновен? А министърът на регионалното развитие и благоустройството? Все пак, ВиК Перник е 51% собственост именно на това министерство. То не трябва ли да носи отговорност?
Ще успее ли Борисов пак да излезе „сух“?
Но дори Борисов да поиска оставката и на двата министъра, остава поне един друг, който също носи сериозна отговорност за кризата – самият той. Да си премиер не е просто да си инфлуенсър в социалните мрежи, в какъвто Борисов изглежда се въобразява напоследък. Да си премиер означава да си начело на управлението на държавния апарат на страната. Което ще рече, че си началник именно на тези министри, чиито оставки искаш когато оплескат нещо в ресора си. Което те прави отговорен за техните провали, поне донякъде. Не може да търсим отговорност от министъра на външните работи за провалите на министъра на околната среда и водите. Но от премиера не само можем, а и трябва.
Този цирк сме го играли и преди все пак. Това е любим сценарий на кабинетите на Борисов, който първите няколко пъти се разигра като трагедия, но към този момент публиката го възприема по-скоро като фарс. Оставките са значим ход, който успокоява общественото недоволство само когато се стигне до качествена промяна и подобрение на работата на държавните институции като тяхно следствие. Но когато след една сюрия оставки на министри през годините (всяка година има ПОНЕ една-две), нещата си продължават в общи линии по старому, чувствителността на българския гласоподавател към този пиар трик започва да атрофира.
Отговорът на въпросите как точно се стигна до водната криза и кой е отговорен със сигурност не е еднозначен. Причините, както обикновено се случва в България, най-вероятно са комплексни. Със сигурност в цялата каша е забъркана, както нагла корупция, така и най-обикновено безхаберие. Знаем си политиците, знаем си бюрократите. А безхаберието е на цялото правителство в случая, защото както се разбра, пресъхването на язовирите не е казус от вчера, а нещо, което назрява като потенциално много сериозен проблем от доста време. Съответните министри и премиерът със сигурност са знаели, но поради една или друга причина не са взели адекватни мерки.
Колко е дълбок проблемът и на какво се дължи?
Потресаващо е, че след вече няколко месеца развитие на този казус все още нямаме никаква яснота какво точно е причинило водната криза. И изглежда самите отговорни държавни институции също не са напълно наясно и нямат пълна яснота как да разрешат проблема. Вместо да се информира обществеността какво е причинило кризата и какво ще се направи, че тя никога да не се повтори министри и премиери само и единствено прехвърлят отговорност един на друг (или на БСП, както е редовната практика). Ако става въпрос за просто неправомерно източване на язовири, то всичко се корени в най-големия системен проблем на държавата – корупцията. Ако става въпрос за естествено пресъхване, то тогава говорим за някакъв екологичен проблем, който (незнайно защо) не е забелязан и не е адресиран.
Най-вероятно е комбинация и от двете – корупцията в институциите, която задълбочава екологичен проблем, който пък не е адресиран поради тяхното безхаберие. Именно поради тази причина е крайно безумна смешната идея на Борисов да се формира някакво пан-национално ВиК дружество с изцяло държавен контрол. ВиК Перник вече се контролира мажоритарно от държавата и всички видяхме какво се случи. Както се пошегуваха някои, каква точно е целта на това предложение – да подсигурим, че проблемите в Перник със сигурност ще се пренесат из цялата страна ли?
По-скоро точно обратната мярка – не одържавяване, а обездържавяване, сиреч, приватизация – най-вероятно би дала далеч по-добър дългосрочен резултат. Защото както виждаме, държавните институции видимо са неспособни да се справят адекватно с толкова фундаментална функция като водоснабдяването на страната. Може би е време сериозно да помислим по въпроса.
