ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Frank Shostak, Mises.org
Идеята, че повече пари могат да съживят икономиката се базира на вярването, че парите имат стимулиращ ефект чрез повишаване на агрегатното харчене. Повече пари в джобовете на хората означава, че те могат да харчат повече и останалото следва от това. Парите, в този смисъл, са средство за плащане и финансиране.
Обаче в действителност парите не са средство за плащане, а за размяна. Те просто позволяват на един производител на стойност да обмени своето производство с това на друг. Средствата за заплащане са реалните стоки и услуги, които предоставяме, за да плащаме за други стоки и услуги. Парите просто улесняват осъществяването на това плащане, те го правят практически възможно.
Например, хлебар обменя своя хляб за пари и след това използва тези пари да си купи обувки. Той плаща за обувките не с парите, но с хляба, който е произвел. Парите просто му позволяват да осъществи тази транзакция. (Производството на хляб е и източникът на търсенето на пари от страна на хлебаря)
По тази тема Мизес пише в „Човешкото действие“, че
„Услугите, които парите предоставят зависят от нивото на покупателната им стойност. Никой не търси да държи определен брой пари с определена тежест и т.н.; всеки иска да държи пари с определена покупателна стойност.“
На свободния пазар цената на парите се определя от търсенето и предлагането, подобно на цената на другите стоки. Ако има по-малко пари, покупателната им стойност им ще се покачи. Обратно, покупателната стойност ще падне, ако се появят повече пари. В рамките на свободния пазар няма как да има „твърде малко“ или „твърде много“ пари. Стига пазарът да оперира необезпокояван няма как да има недостиг на пари.
Веднъж щом пазарът е избрал определена стока за пари съответната наличност на тази стока винаги ще е достатъчна (каквато и да е тя), за да извършва функцията на средство за размяна. Съответно, на свободния пазар, идеята, че има такова нещо като „оптимално“ ниво на растеж на паричната маса е абсурдна. Отново според Мизес:
„Понеже функционирането на пазара определя крайното ниво на покупателната способност на парите там където търсенето и предлагането на пари се срещат няма как някога да има излишък или дефицит на пари. Всеки индивид и всички индивиди заедно винаги се възползват от всички ползи, които могат да извлекат от индиректната размяна и употребата на пари, без значение дали количеството на парични единици е малко или голямо…работата, която парите вършат не може да бъде подобрена чрез промяна в предлагането на пари…Количеството налични пари в цялата икономика е винаги достатъчно, за да подсигури всички необходими функции на средство за размяна за всички.“
В пазарната икономика целта на производството е потреблението. Хората произвеждат и разменят произведените стоки и услуги, за да подобрят своя живот – това е крайната цел. Това означава, че потребление не може да има без производство, а производство без потребление е безсмислено. Съответно, в свободна пазарна икономика производството и потреблението са в хармония. В естествената пазарна икономика потреблението се базира изцяло на производство.
Това, което позволява на хлебаря да потребява хляб и обувки е производството му на хляб. Част от хляба отива са директно потребление (от него) докато друга част се използва, за да си плати (индиректно) за обувките. Неговото потребление е напълно подкрепено (т.е. платено) от неговото производство. Всякакви опити да се повиши потреблението без съответно повишаване на производството водят до надуто потребление за сметка на някой друг.
Точно това постига помпането на пари в икономиката. То генерира търсене за потребление, което не се базира на производство. Когато се появи то саботира потока на истински спестявания и отслабва формирането на истински капитал и така забавя вместо да стимулира икономическия растеж.
Реалните спестявания, не парите, са средствата, които позволяват производството на повече и по-добри инструменти и машини. С повече и по-качествен капитал е възможно да се повиши производството на крайните стоки и услуги – именно това е икономически растеж.
Истинският източник на богатство
Противно на популярния начин на мислене, създаването на изкуствено потребление (без производство зад него) чрез парично помпане може само и единствено да влоши икономическия растеж. Това е така защото този тип потребление отслабва потока на истински спестявания и така източва източника на истински икономически растеж. Ако беше иначе, бедността по света щеше отдавна да е елиминирана. Все пак всеки знае как да потребява. Единствената причина, поради която може да изглежда, че паричната политика води до растеж е защото нивото на формиране на реални спестявания е достатъчно високо, за да абсорбира изкуственото надуване на потреблението.
Обаче когато нивото на изкуствено потребление достигне ниво, при което потокът на реални спестявания изчезне напълно икономиката изпада в криза. Всякакъв опит от страна на централната банка да изкара икономиката от кризата чрез повече помпане на пари влошава нещата, защото не само подкрепя изкуственото и непродуктивно потребление, но и защото унищожава каквото е останало от реалните спестявания (чрез инфлация).
В тази ситуация банките най-вероятно ще отпускат кредит само на клиентите с най-висок рейтинг. Обаче със задълбочаването на икономическата криза става много по-трудно да се намерят такива клиенти. Още повече, поради хлабавата парична политика, по-ниските лихви в резултат на нея, в контекста на по-висок икономически риск допълнително намалява готовността на банките да отпускат кредит. Всичко това натиска паричната маса в икономиката надолу, кара я да се смали.
И поради това централната банка вижда, че въпреки опитите ѝ да създаде инфлационен растеж, паричното предлагане започва да пада. Очевидно е, че централната банка би могла да неутрализира това чрез още по-агресивно печатанае на пари. Тя също така би могла да монетизира държавния бюджетен дефицит. Би могла да прати чекове на всеки един гражданин. Всичко това обаче само още повече би ерозирало реалните спестявания и би разрушило реалната икономика
