ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Преди около две седмици беше публикуван февруарският доклад за заетостта в САЩ. Според данните в него, безработицата се запазва на ниво от 8.3%, а новите работни места, създадени през втория месец на 2012 г., са 227 000. За сравнение, през януари американската статистика показва спад в процента неработещи от 8.5% на 8.3% и създаване на 243 000 нови работни места. На пръв поглед и двата доклада (особено януарският) изглеждат много положителни и могат да се разглеждат като част от възстановяването на американската икономика. Ако вникнем, обаче, в методологията на Статистическото бюро (Bureau of Labor Statistics), както и в данните, използвани за изчисляване на процента на безработица, нещата не изглеждат така розови.
Първо, трябва да се направят няколко уточнения. Нивото на безработица се изчислява като за делител се използва показателят работна сила (виж Картинка 1). Работната сила се състои от всички жители на САЩ, които са на възраст над 16 години и имат работа или активно търсят такава. В работната сила не се включват учащи, служители в армията, инвалиди, пенсионери, ранно пенсионирали се, както и няколко други категории хора. За да се пресметне процентът на безработица, количеството безработни (но активно търсещи работа) се разделя на работната сила (за по-любознателните това е обяснено подробно в това клипче). Вглеждайки се по-внимателно в данните за безработицата в САЩ, следните неща правят впечатление:
Картинка 1
1. Заетостта в САЩ (изразена чрез съотношението работна сила/население) за периода 2000 – 2012 година спада от 67% до почти 63% (вж. Графика 1). Това означава, че все повече американски жители „излизат” от категорията работна сила. Основните причини за това са няколко: обезкуражаване, вследствие на невъзможност за намиране на работа; пенсиониране (включително и по-рано от определената от закона възраст); записване за някакъв вид обучение и др. Когато обаче заетостта спада, това изкривява статистиката за безработицата като изкуствено я понижава. Ако един работоспособен американец е класифициран като безработен, той е част и от числителя и от знаменателя при изчисляването на процента на безработица. Когато този човек по някаква причина „излезне” от работната сила (стане обезкуражен например), и числителят, и знаменателят на показателя за безработицата намаляват. Тъй като знаменателят е по-голямото число, това ефективно намалява процента на безработица.
Графика 1
2.Спадът на заетостта в САЩ се дължи, както на увеличен брой обезкуражени жители (най-вероятно изгубили работата си по време на кризата), така и на влошаващата се демографска картина. В Таблица 1 е представена промяната в разпределението на населението по възрастови групи за последните 10 години. За този период населението на възраст по-голяма от 55 години е нараснало с почти 5%, основно за сметка на това в диапазона 35-44 години, което се е свило с 4%. Тази промяна означава, че все по-малко работоспособни жители са нагърбени със задачата да произвеждат стоки и услуги в икономиката.
Таблица 1
3.Голяма част от добавените работни места през последните месеци са на непълно работно време. Работещите такъв тип професия се броят за заети, т.е. при изчисляване на безработицата те увеличават знаменателя (работната сила), без да увеличават числителя (безработните), дори и някои от тях да имат желание да работят на пълен работен ден. Това води до подценяване на процента на безработица.
4.Средните почасови доходи на американците нарастват по-бавно от инфлацията. За последните 12 месеца до февруари 2012 г., те са се увеличили с1.9%, докато инфлацията през януари е 2.9% на годишна база.
Анализът в тази статия показва, че не трябва сляпо да вярваме на статистическите данни. Важно е да знаем каква методология е използвана за тяхното изчисляване. Статистиката в САЩ от последните няколко месеца сигнализира за значително подобряване на пазара на труда. Това от своя страна може да се интерпретира като подем в икономиката като цяло. Но с намаляване на заетите (съотношението работна сила/население), застаряващо население, увеличаване на професиите на непълен работен ден и реален спад в доходите на хората, възстановяването в САЩ е една илюзия.
еееее, много ме изкефи, да знаеш! викам си, не е спало момчето в час по икономическа статистика (не само че е спеше, ама даже и си приказваха с Евгений ;о)) браво, веднага ще те дам за пример на децата ;о)
(Явор)
Още помня как през април-май 2011 г. всички медии тръбяха как безработицата в САЩ паднала с 0,2 п.п. спрямо предходния месец. После се оказа, че 70% от новосъздадените работни места се дължат на еднократна мащабна кампания на McDonalds, по времето на която са наети хора на непълен работен ден, а за всяко едно от работните места се борили по над 20 души.
Винаги когато се разглежда пазара на труда акцентът трябва да се поставя върху заетостта, а не безработицата. Това важи с особена сила за държави като САЩ, където средната продължителност на периода, в който хората остават без работа, достигна абсолютно рекордни нива от около 52-54 седмици в началото на тази година.
Огромната част от тези хора „излизат“ от пазара на труда, което изкривява статистиката.
За съжаление не е внимавал толкова много 🙂 основните разсъждения около заетостта се градят на неверното определение на понятието заетост, а то е съотношението заети/работоспособно население над 16. Оттам нататък си се забъркал съвсем, където не трябва и стигаш чак до застаряването, което няма връзка със заетостта (поне пряка, евентуално би имало косвен ефект към повишаване на структурно незаетите лица).
Можеш ли да пратиш някакъв източник, в който определението на заетост е описано, както ти си посочил?
Застаряването на населението със сигурност има ефект върху заетостта (както аз съм я описал), защото числителят (работна сила) намалява (заради излизането на пенсионерите от работната сила), а знаменателят (население) остава същия. Освен това, по пътя на логиката, пазарът на труда се влошава със застаряването, защото има все по-малко млади хора, които да произвеждат блага в икономиката.
Разбира се http://www.oecd.org/dataoecd/15/24/38335554.pdf
Принципно в практиката се използват различни измервания на коефициента на заетост, просто защото има разлика в законодателството на страните за това коя част от населението са в работоспособна възраст (това е знаменателя!) – при някои е над 15г., при други е над 16… при някои се счита, че е 16-64, а може да няма граница, т.е. 15-до живот – тогава има известно значение, свързано със застаряването. При общоприетата дефиниция, която и ЕВРОСТАТ смята, работоспособно население е това между 16 и 64. Това е по-правилния начин за смятане и за срявняване. Всъщност в горния коментар също имам грешка, тъй като се подведох от графика 1 с множествата.
Да бъда честен, не намирам метаданни в посочения от теб източник за това как е пресметнат коефициента, но в общия случай забележките ми са валидни. Случват се и грешки, добре си се постарал в анализа.
Успех!
Благодаря за предоставения източник! В Графика 1 съотношението, което съм представил е както съм го описал (работна сила/население), но може би си прав, че изразът на български не е коефициент на заетост (който е както си посочил – работна сила/работоспособно население). Това може да се види и от разминаването на процентите в твоя източник. За САЩ там този процент за 2000 година е 74.1%, а в моята графика е малко под 67%. Подвели са ме българските източници, които съм използвал.