Начало / Икономика / Не, г-н Борисов, еврото не е гаранция за банкова стабилност
банков съюз

Не, г-н Борисов, еврото не е гаранция за банкова стабилност

В дебатите, които тази седмица се разразиха около опасното изменение в Закона за БНБ, властта беше принудена да се впусне в отчаяна защита на настоящия политически курс към възможно най-бързо членство в еврозоната. Една от тези отчаяни защити беше изказаното от премиера Бойко Борисов твърдение, че присъединяването към еврозоната ще е гарант за стабилността на банковата система. Според Борисов, банковият съюз и единният банков надзор на Европейската централна банка, към който се присъединяваме автоматично при приемане на еврото, ще гарантират, че „КТБ няма да се повтори“.

Целенасочена манипулация или просто невежество?

От подобни изказвания можем да си извадим две заключения. Първо, аргументите на властта в подкрепа на приемането на еврото са изключително слаби. Второ, премиерът явно не е нито наясно с историята на еврозоната, нито с естеството на банковия съюз. По същество, на първо място банковият съюз и еврозоната не са обвързани. Да, всеки член на еврозоната е задължен да е член на банковия съюз, но той е отворен и за страни-членки на ЕС, които не са приели еврото. Ако някой твърди, че няма как да сме в банковия съюз без да приемем еврото, то той или лъже или не знае за какво говори.

На сайта на Европейската комисия пише в прав текст: „Банковият съюз включва страни в еврозоната. Страни извън еврозоната също могат да се присъединят„. Ако премиерът Борисов смята, че банковият съюз е толкова ключов за подсигуряването на банковата стабилност в България, то защо не е подал заявка за участие още през 2015 г. след фалита на КТБ?

Напълно е възможно Борисов да няма представя как функционират институциите на еврозоната и Европейския съюз, особено що се отнася специфично до банковия надзор. Едва ли някой би бил изненадан от това. Но е изключително опасно публичното тиражиране на заблуди родени от това невежество, защото може да подведе общественото мнение на българските граждани. Политиците имат отговорност да информират своите избиратели, а не да ги заблуждават и манипулират.

Панацея ли е банковият съюз на ЕЦБ?

Но това дори не е най-дълбоката заблуда в изказванията на премиера относно банковия съюз на ЕС. Далеч по-опасна заблуда е твърдението му, че присъединяването към него и надзора на ЕЦБ би предотвратило повтарянето на фалит като случилият се с Корпоративна търговска банка преди 5 години. Историята на регулаторния надзор на ЕЦБ и в частност банковия съюз и единния надзорен механизъм въобще не показва успеваемост в предотвратяването на банкови фалити, дори конкретно поради престъпни дейности и политическа корупция, какъвто изглежда беше случаят с КТБ.

Можем да се върнем чак към годините на остра икономическа криза в Еврозоната, между 2011 и 2014, когато редица банки в страни като Португалия, Италия, Ирландия и разбира се, Гърция директно фалираха или бяха изправени на ръба на фалита поради безотговорно и прекомерно рисково управление на финансите си. В много от тези случаи на фалирали банки бяха намесени и финансови и счетоводни измами.

Например, през 2015 г. бившият управител на вече фалиралата Banco Espirito Santo в Португалия беше обвинен в измама, пране на пари, фалшифициране на документи, корупция и подобни престъпления, които са влошили финансите на банката и довели до нейния фалит. По-късно през 2016 беше глобен от Португалската централна банка за „пагубно управление“ на бившата BES. Защо Европейската централна банка не е успяла овреме да разкрие, че това се е случвало?

Да бъдем снизходителни и да приемем, че възможностите на ЕЦБ в случаи като горецитирания са били ограничени, защото са се случили преди създаването на банковия съюз и единния надзорен механизъм през 2014 г. След неговото създаване обаче нещата вече стоят по различен начин…нали?

Под носа на ЕЦБ са се случили не едно или две „КТБ-та“

Всъщност оказва се, че не. Тук имаме пример на банка намираща се в другия край на континента – ABLV, третата най-голяма банка в Латвия до февруари 2018, когато влиза в доброволна ликвидация. Защо влиза в ликвидация? Защото се оказва на ръба на фалита, след като се разкрива, че е участвала в пране на пари за престъпни цели. Новината за престъплението, което се разкрива не от европейските институции, а от американските, води до ограничаване на достъпа на банката до финансовия пазар на САЩ и масово изтегляне на депозити, вследствие на което финансовото състояние на ABLV става критично.

Дни по-късно, на официалната уеб страница на банковия надзор на ЕЦБ се публикува прессъобщение, което обявява, че банката е пред фалит, но не се препоръчва нейното спасяване, затова ЕЦБ няма да предприеме действия по въпроса. Забележете обаче, че скандалът с престъпните действия на банката се разкрива не от уж много стриктния банков надзор на ЕЦБ, а от американските служби. Латвия приема еврото през 2014 г. Банковия съюз и единния надзорен механизъм влизат в действие по-късно същата година. Тоест, ЕЦБ е имала поне 3 години, през които да установи, че има нещо нередно в операциите на банката. Но не успява да го направи – скандалът е разкрит от САЩ.

Но чакайте, има и още. Не може да си говорим за банкови фалити и скандали без да споменем и категоричния „отличник“ в това отношение през последните години – Италия. Ето например, в края на миналата година италианското правителство одобри спасителен пакет на стойност 900 милиона евро за банката Popolare di Bari, която вече 5 години е неспособна да изчисти баланса си от токсичните активи и да се възстанови от кризата. Междувременно, местната прокуратура започна разследване за корупция срещу бившия председател на банката, който я напуска през юли.

Стига сме разчитали на спасение отвън

Можем да си говорим още много за провалите на банковия надзор на ЕЦБ в рамките на еврозоната. Цели книги могат да се изпишат по темата. Твърдението, че този надзор може да е гарант срещу повтарянето на случай като КТБ е абсолютно безпочвено. Както във всяко едно друго отношение, безумно е да разчитаме на някакво „спасение“ отвън. ЕС щял да пребори корупцията у нас, а пък ЕЦБ щяла да гарантира банкова стабилност. Това са все безпочвени фантазии.

Ако пък въпреки провалите му толкова много искаме да се присъединим към надзора на ЕЦБ, винаги можем да го направим дори извън еврозоната. Но ако това е основният аргумент на управляващите в подкрепа на приемането на еврото, то излиза, че аргументи реално няма.

 

 

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!
Become a patron at Patreon!

Относно Георги Вулджев

Георги Вулджев е член на управителния борд на БЛО и главен редактор на ЕКИП. Неговите статии по икономически и политически теми са били публикувани както от български, така и международни издания като Mises Institute, Foundation for Economic Education, European Students for Liberty и др. Работил е като икономист в Института за пазарна икономика и понастоящем заема позицията на икономически анализатор в CEEMarketWatch и е седмичен колумнист по инвестиционни теми към блога на Tavex.

Прочети още

Индекс Богатство 2026 г.

Второто издание на „Индекс Богатство на българите“ беше представено на пресконференция в БТА от Стоян Панчев …

2 коментара

  1. дървените глави де си ги удрят в стената после но ще е късно