От Париж с любов: Какво значи завоят на Макрон към Русия?

В понеделник, по време на посещението си в Полша, френският президент Емануел Макрон направи изказвания, които скандализираха българската общественост. Макрон каза в прав текст, че приемането на България и Румъния в Европейския съюз е било „прибързано“, с което директно постави под съмнение мястото ни в т.нар. европейска общност. Нека не се заблуждаваме. Подобен род изказвания от френския президент не са просто случайна заигравка. Те са част от вече отчетлива тенденция, след блокирането на присъединяването на Албания и Северна Македония към ЕС и неспирните през последните месеци заявки, че ЕС трябва да търси сближаване с Русия.

Тези действия са категорична заявка, че френският президент се опитва да осъществи радикален завой във външната политика не само на Франция, но и на целия Европейски съюз. От категорично евро-атлантически, винаги заедно със САЩ и Великобритания и никога с Русия до…далеч по-„гъвкав“ такъв, в който Кремъл от вечен враг се превръща във възможен тактически съюзник. До голяма степен подобен ход е логичен, с оглед на нарастващото напрежение между ЕС и САЩ сред избора на Доналд Тръмп за президент, както и официалното отцепване на Обединеното кралство от съюза. Да, и двете развития са продиктувани най-вече от икономическо-търговски съображения, но несъмненно и неизбежно имат и сериозни геополитически измерения.

Схизмата в Евро-атлантическия свят

Англо-саксонският свят видимо охлажда своите отношения с континентална Европа, представлявана от ЕС, през последните 5 години. На първо място, Брекзит вече е факт. След референдума през 2016 г. Обединеното кралство взе категоричното решение да прекрати членството си в Европейския съюз. Това означава разкъсване на досега установените политически връзки и фундаментално преосмисляне на търговските връзки между Острова и Континента. Междувременно, американският президент неведнъж даде ясни индикации, че отношението му спрямо ЕС, особено що се отнася до търговски въпроси, далеч няма да е толкова приятелско колкото това на неговите предшественици. Когато Тръмп приключи с Китай, той със сигурност ще потърси и предоговаряне на Европейско-американските търговски отношения из основи.

Но освен в тези развития, охлаждането в отношенията между континентална Европа и англо-саксонския свят се отразява и в споровете вътре в НАТО. Американският президент неведнъж разкритикува европейските партньори в съюза, че не допринасят достатъчно за поддръжката на военната мощ на НАТО и дори постави смисъла от самото му съществуване под съмнение. В този род изказвания Тръмп нямаше предвид, че Русия вече не е основен геополитически опонент на САЩ в региона на Евразия, а по-скоро, че съюзът не допринася достатъчно към противопоставянето на опитите за разширяване на руското влияние.

И наистина това е така. Опозицията между Европейския съюз и Русия винаги е била много по-слаба отколкото тази между САЩ и Русия. Най-голямата европейска икономика, Германия, има много дълбоки връзки с Русия, които въобще не са на път да бъдат прекъснати, с оглед на охотното одобрение на проекта „Северен поток“ от страна на немците. Франция също исторически винаги, а и до ден днешен е имала сравнително уклончиво отношение спрямо Русия. Именно заради това Париж заговори толкова активно за политическо сближаване с Москва.

Какво беше ЕС и в какво се превръща след Брекзит?

От геополитическа гледна точка това е напълно естествено поведение за Франция. В контекста на Европа, далеч по-непосредствени заплахи за френското влияние в региона исторически винаги са били Германия и Великобритания. Русия е сравнително далечен играч, който често се е оказвал в позицията на тактически съюзник. Дипломатическите навици умират трудно. Особено с оглед на отдръпването на влошаването на отношенията между англо-саксонския свят и ЕС, завоят на Макрон към Москва въобще не е нещо странно, ако вземем предвид историческия и геополитически контекст на Франция.

С отцепването на Великобритания в ЕС се появява външнополитически вакуум. Без Кралството в съюза, Франция е безспорният лидер в ЕС. Германия си остава икономическият колос на Европа, но във военно и външнополитическо отношение продължава да изпълнява по-скоро пасивна роля. Всъщност, ЕС от самото си създаване има за цел да функционира точно по този начин – с Франция начело като безспорен геополитически лидер в континентална Европа, а Германия поставена под неин външнополитически и икономически контрол.

Тази формула беше до много голяма степен разклатена именно от Великобритания. Неслучайно най-значимият лидер на Франция след ВСВ, Шарл де Гол активно блокира присъединяването на Великобритания към (тогава все още зараждащият се) Европейски съюз през 60-те години на миналия век. С оглед на военното и съответно външнополитическо „скопяване“ на Германия след Войната, Великобритания е единствената Европейска сила, която може да е конкурент на Френското влияние в ЕС. И през целия си престой в съюза тя наистина до голяма степен изпълнява точно тази роля. Дипломацията на островна Великобритания и геополитическите ѝ интереси исторически винаги са се различавали от тези на континентална Франция. Затова самото ѝ присъствие в съюза, доли само с единия крак, с всичките условности и без присъединяване към еврозоната, блокира в зародиш всякакви амбиции на Франция да подчини ЕС на своите собствени геополитически интереси.

Какъв е геополитическият интерес на Франция?

След паметната дата 31.01.2020 г. всичко това се промени. Окончателното отцепване на Великобритания от ЕС прекъсва почти всякаква възможност тя да играе същата роля на балансьор в ЕС и да блокира френските амбиции. Вакуумът на външнополитическо влияние, който се формира вътре в съюза дава на Париж карт бланш за радикална промяна в геополитическия курс на ЕС. И, съдейки по намеците му досега, Макрон е наумил наистина много радикална промяна.

Блокирането на присъединяването на страни като Северна Македония и Албания към ЕС от страна на Франция е ясен знак, че Париж въобще няма намерение да играе ролята на вечен опозиционер на разширяването на влиянието на Кремъл в Балканите. Всякакви дебати за готовността на тези две страни да се присъединят към ЕС и проблемите с качеството на техните институции са от едва вторично значение и дори до голяма степен ирелевантни. Основните съображения при присъединяването на нови страни към ЕС винаги са били от външнополитическо естество. С тези свои действия Франция показва, че е готова да даде спирачка на разширяването на влиянието на Западна Европа на Балканите. А ако Западната суперсила, т.е. ЕС, не разширява влиянието си тук, то Източната (т.е. Кремъл) ще го направи. Природата не търпи вакуум.

Френските амбиции изискват опозиция на САЩ

Именно в този контекст се появиха и изказванията на Макрон по отношение на България и Румъния от последните дни. В никакъв случай не трябва да подценяваме тяхното значение. Досега никой лидер на една от водещите държави в ЕС (в момента най-водещата) не си е позволявал толкова директно да постави под съмнение смисъла от членството на държави, които са в съюза вече повече от десетилетие. Това е безпрецедентен ход, който затвърждава впечатлението, което се създава в следствие на блокирането на членството на Албания и Северна Македония. А именно, за Франция разширяването на ЕС вече не е цел, която трябва да се преследва на всяка цена.

Това, в комбинация с категоричното послание на Макрон, че ЕС трябва да търси сближаване с Русия, сочи, че от Париж биха били готови да изтъргуват влияние в Източна Европа и Балканите с Путин. Това, което Франция би получила в замяна е повече гъвкавост и възможност за оказването на по-самостоятелно влияние на световната сцена, извън контрола на САЩ и Великобритания, които доминират НАТО. Досега Франция винаги играеше второстепенна роля на световната сцена, под нивото на първостепенните играчи като САЩ, Русия и, напоследък, Китай. Дори в Европейския съюз, Великобритания ограничаваше френските амбици. Макрон категорично иска да промени това.

Превръщането на Франция в първостепенен играч напълно логично изисква сближаване с Русия. Между Москва и Париж има естествена конвергенция на интересите. От една страна, Путин иска да разшири влиянието си в Източна Европа и Балканите и най-вече да си върне „изгубената“ Украйна, която му беше отнета от активната намеса на САЩ. От друга, превръщането на Франция в първостепенен играч на световната политическа сцена задължително изисква отдръпване от по-скоро подчинената позиция, в която тя се намира спрямо САЩ в рамките на НАТО. А това отдръпване, в рамките на Европа минава само и единствено чрез сближаване с Русия. В противен случай Франция просто рискува изолация.

ЕС вече не е гарант срещу влиянието на Кремъл

За нас в България трябва да ни е пределно ясно едно нещо. В момента, с Лондон вече извън съюза, каквото каже Париж, това ще каже и Брюксел. Геополитическата посока, която поема Европейския съюз вече ще се диктува изцяло от Франция. Това трябва да доведе до фундаментално преосмисляне на отношението на България спрямо Европейския съюз, очакванията ни от този съюз, конкретно във външнополитическо отношение и съответно – нашата собствена роля в него.

Неслучайно присъединяването на България към ЕС и НАТО вървяха като паралелни процеси. Едното беше синоним на другото. И двете във външнополитическо отношение имаха една и съща водеща функция – да ни отцепят от сферата на влиянието на Кремъл, под което ние се намирахме повече от половин век след ВСВ. Днес, съдейки по новата външнополитическа посока на Франция, това съображение вече със сигурност не важи по отношение на ЕС.

Трябва да се адаптираме към променящата се среда

Ясните индикации на френският президент, че блокирането на влиянието на Кремъл вече не е приоритет. Това трябва да са ясен знак за българските управляващи, че очакванията ни от ЕС трябва да се променят и съответно отношението ни също. Категоричен съюзник срещу разпространението на влиянието на Кремъл на Балканите си остават само САЩ и Великобритания.

Въпреки всички спекулации (повечето вече доказано безпочвени), че Доналд Тръмп успя да стане президент с руска подкрепа, на световната сцена Русия си остава основен враг на САЩ. Историята на Студената война не може да се забрави, а до ден днешен конкуренцията между двете сили продължава да е ожесточена, особено в региони като Близкия изток. Но докато Вашингтон продължава да е перманентна опозиция на Москва, позицията на Брюксел, под влиянието на Париж, ще става все по-несигурна. Много е вероятно при сближаване на Франция с Русия периферни и гранични страни като България да се окажат в позицията на разменни монети в търговията на влияние.

В този контекст трябва да осъзнаем, че по-дълбоката интеграция в рамките на ЕС вече няма да е гарант срещу влиянието на Русия. Всъщност скоро съюза може дори да се превърне в обратното, С оглед на посоката поета от Франция във външнополитическо отношение. Обосновката на анализатори и политици, че приемането на еврото, въпреки всичките му негативи, и подчинението на всички напъни за централизация на ЕС е необходимо понеже иначе „Кремъл ще ни превземе“ започва много бързо да се разпада пред очите ни. Дихотомията „все по-навътре в ЕС или все по-подчинени на Кремъл“ вече въобще не изглежда актуална.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!