ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Днес БСП обвиниха правителството в манипулиране на официалните статистически данни по текущата сметка на държавата, а оттам – и на брутния вътрешен продукт (БВП). Твърдението на БСП е, че на практика един от основните компоненти на БВП – нетния износ – е бил надписан в данните за 2019 г., защото според тях умишлено не е отчетен внос за поне 2 млрд. евро най-вече петролни продукти. Понеже обвиненията са много специфични и тежки, си направих труда лично да проверя данните на Българска народна банка и Национален статистически институт. Та, има ли нещо вярно в обвиненията на опозицията?
Истински ли е рекордният търговски излишък?
Данните на БНБ за текущата сметка на България показват, че през 2019 г. отчитаме рекорден излишък по търговията със стоки и услуги на стойност 3.88 млрд. евро. България никога не е имала толкова голям излишък по този показател. Разполагаме с данни до 1998 г. и оттогава досега няма нито една година, през която да сме имали търговски излишък, който дори се доближава до тази стойност. Най-близката година е 2016, но дори тогава излишъкът, въпреки че е бил доста висок, е с 38% по-нисък от отчетения за миналата година.
Разбира се, необичайно висок търговски излишък сам по себе си не е нещо чак толкова странно. Все пак, икономическата активност в България вървеше нагоре през последните няколко години, намирахме се в период на икономически „бум“, съответно не е ли нормално излишъкът да расте, било то с необичайно високи темпове? Да, но необичайностите не свършват с търговския излишък. Ако обърнем внимание на стойностите на вноса и износа, забелязваме нещо доста интересно. Оказва се, че рекордният излишък през 2019 г. се дължи на необичайно висок спад във вноса, а не толкова на много голям растеж на износа. През 2019 г. вносът пада с 975 млн. евро, докато износът се покачва с 1.21 млрд. евро – т.е. наблюдаваме един доста необичаен феномен, при който износът расте докато вносът намалява.
На долната графика можете да видите динамиката на нетната търговия на стоки и услуги – от 1998 г. има само 2 години освен 2019, през които номиналната стойност на вноса е паднала. Първата е 2009 г. когато се разразява Голямата рецесия по цял свят и вносът и износът падат заедно – т.е. няма общо с това, което се е случило миналата година. Втората е 2016, през която вносът пада с 50 млн. евро, докато износът се покачва с 1.9 млрд. Тук виждаме същата необичайна динамика като през 2019 г., обаче все пак спадът в износа е нищожен – едва 50 млн. През 2019 г. говорим за спад от почти 1 млрд. евро, което се равнява на около 2% от БВП. През 2016 г. вносът пада с 0.17% докато износът расте със 6.6%, а през 2019 вносът пада с 2.77% докато износът расте с 3.27%.
Източник: БНБ
На какво се дължи рекордният спад във вноса?
Забелязва се някакъв паралел между двете години – 2016 и 2019. Разликата между растежа на износа и вноса през 2016 и 2019 възлиза на много сходно ниво от около 6-6.6%. Затова е нужно да вникнем на още по-дълбоко ниво в статистиките за тези две години. Тук се обръщаме към данните на Националния статистически институт (НСИ) за външната търговия. Преглеждайки всички категории внос по Стандартната международна външнотърговска класификация (SITC), виждаме, че и в двете години най-голям спад се отчита в категорията „Минерални горива, масла и подобни продукти“. През 2016 г. вносът в тази категория спада с 1.66 млрд. евро, а през 2019 с около 3.0 млрд. евро.
Но докато през 2016 този спад се дължи на по-нисък внос в 3 от подкатегориите (въглища, нефт и газ), през 2019 спадът се дължи почти изцяло само на 1 категория – нефт и всякакви рафинирани нефтопродукти. Тяхната стойност пада от 6.52 млрд. евро през 2018 до 3.50 млрд. евро през 2019, т.е. с малко повече от 3.0 млрд. евро (колкото е и целия спад в голямата категория). За сравнение, през 2016 спадът в тази подкатегория е около 962 млн. В проценти това се равнява на 46% спад на годишна база през 2019 в сравнение с 16.7% през 2016 г. Това е още един рекорд – през никоя друга година не е отчитан сравним спад на вноса на нефт и нефтени продукти.
Спадът в стойността на нефтения внос през 2016 можем спокойно да припишем на динамиката в цената на петрола на глобалните пазари през същата година. Средната цена на петрола през 2016 е със 17.3% по-ниска от средната през 2015, което почти напълно кореспондира с отчетения от НСИ спад в стойността на вноса. През 2019 обаче нещата не стоят така. През миналата година средната цена на петрола беше с близо 12% по-ниска от средната за 2018 г. Тази стойност обаче е в пъти по-ниска от отчетения 46% спад в стойността на нефтения внос.
Източник: НСИ
Излиза, че странностите в данните за 2019 г. стават все по-големи, колкото по-подробно вникваме в тях. Както виждаме, миналата година наистина се очертава като безпрецедентна по отношение на спада във вноса и то на много конкретен тип стока – нефтени продукти. Дотук, уви, излиза, че БСП не са излъгали – определено има нещо доста необичайно в данните за вноса конкретно по линия на нефтените продукти.
Колкото повече гледаме, толкова по-необичайни са данните
Тук следва да се запитаме – ако динамиката в цените на петрола не може да обясни огромния спад във вноса на нефтени продукти, то какво може? През 2019 г. потреблението на нефтени стоки в страната не е спадало толкова драстично. Икономическата активност уж расте, пазарът на труда работи на пълни обороти, безработицата е рекордно ниска, заплатите растат с много високи темпове. Да, в промишления сектор се забелязва отслабване на активността, но не са затваряни големи предприятия. Ако секторът беше изпаднал в тежка криза, която да причини подобен колапс на вноса на нефтени продукти, това щеше да се отрази и на износа. Но данните не показват подобно нещо.
От БСП изразяват съмнение, че данните въобще са надеждни и сочат към категорията „нето грешки и пропуски“ в текущия баланс публикуван от Българска народна банка (БНБ). Тази категория показва разликата между финансовия баланс от една страна и общия текущ и капиталов баланс от друга. Той съществува, за да се сумира цялостният баланс до 0 и е индикатор за това дали има някакви несъответствия в данните. През 2019 г. стойността на „нето грешки и пропуски“ възлиза на (минус) -3.34 млрд. евро. Това наистина е много висока стойност, равняваща се на 5.5% от БВП. Стойността на нето грешки и пропуски никога не е била толкова висока. Най-близката е отчетена през 2008, когато е била -2.88 млрд., но тогава не е имало такава динамика в износа и вноса. През 2016, която година разглеждах подробно горе, грешки и пропуски е на плюс 1.88 млрд.
Източник: БНБ
Започват да се трупат твърде много необичайни съвпадения. Търговията на стоки и услуги е на рекорден излишък. Вносът спада с рекордно ниво около 1 млрд. докато износът расте с над 1 млрд. Вносът на един специфичен тип продукти (нефт) пада с рекордни 46%, които не могат да бъдат обяснени от движенията в цените на пазарите, а категорията „нето грешки и пропуски“ в текущия баланс също е на рекордни нива. Означава ли това, че данните са манипулирани? Не задължително. Но с оглед на това колко са необичайни на мен лично е трудно да повярвам, че няма поне някаква грешка. Ако всичко е изрядно, то тогава бих искал някой от НСИ, БНБ или Министерство на финансите да ми обясни на какви икономически процеси се дължат странните данни в текущата сметка. Защото засега аз самият не мога да си ги обясня.
Манипулация, статистическа грешка или…?
От опозицията твърдят, че има манипулация на данните. Предвид това, че все още не съм видял доказателства, ще се въздържа от толкова силни обвинения. Подобно обвинение, ако се докаже, наистина би било повод за големи оставки. Ако не на правителството, то поне на министъра на финансите. Всъщност редно е да има оставки дори да излезе, че става въпрос просто за статистическа грешка, а не умишлена манипулация. И в двата случая, дали става въпрос за проста некомпетентност или умишлена манипулация, подобни неща не трябва да се допускат когато става въпрос за данните, които пряко влияят върху растежа на БВП.
Защото ако БСП се окажат прави, че не са отчетени около 2 млрд. евро внос на нефтени продукти, това би означавало, че реалният растеж на БВП през 2019 г. далеч не е бил 3.3%, както се хвали правителството. Нетният износ е един от основните компоненти на БВП заедно с потреблението, инвестициите и държавните разходи. Твърденията на опозицията са, че реалният растеж на БВП е бил дори под 1% на годишна база. Не съм си правил труда да смятам дали е така, защото все още нямаме и финални данни за БВП за последното тримесечие на 2019, а само експресни оценки.
Аз лично се съмнявам, че растежът на БВП е бил ЧАК толкова нисък миналата година. Но при всички положения, ако в данните има грешка или манипулация, която е занижила вноса, то реалният растеж със сигурност не е над 3%. Може би е около 2% или малко под това, което вече би ни вкарало в категорията на страните с по-скоро средни към ниски нива на растеж в Европейския съюз. Но тук вече просто спекулирам. На този етап първо трябва институциите да разяснят какво е станало с данните, подценен ли е наистина вноса и защо, а ако не е, да обяснят на какви макроикономически развития се дължат необичайните данни. Чак след това ще можем да говорим за ревизия и на данните за БВП.
