ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Тази седмица излезе най-новият актюерски доклад на НОИ, който анализира настоящото финансово състояние на пенсионната система и прогнозира бъдещите развития. Докладът в прав текст казва, че парите за пенсии не стигат, а дефицитът в Националния осигурителен институт ще продължи да расте в идните десетилетия до 2070 г. В резултат на това, осигуровките ще трябва да продължават да се вдигат. А и дори в момента трябва да са 30% от осигурителния доход, само за да може да се покрие дефицита в системата. Именно с тази новина избухнаха всички медии тези дни.
Защо плащаме толкова много за продънена система?
Това, което този доклад на НОИ спестява да обясни в прав текст, е че работещите българи на практика така или иначе средностатистически плащат 30% от дохода си за пенсионната система. Все пак – всички пенсии се плащат въпреки дефицита, нали? Огромният дефицит от близо 50% във фонд „Пенсии“ в ежегодно се покрива от трансфери от държавния бюджет, който се финансира с нашите данъци. Тоест, по един или друг начин, осигуряващите се и в момента плащат около 30% от дохода си за пенсионната система. Сега просто не го знаят.
Важното е, че този доклад експлицитно признава нещо, което ние от ЕКИП говорим вече 2 години. А именно – държавната пенсионна система е в състояние на практически фалит и поради демографските тенденции няма надежда за подобрение на финансовата ѝ ситуация. Нещо повече – дефицитът ще продължи да расте в дългосрочен план (това също се казва в доклада), което изисква още по-големи осигуровки от настоящите и още по-големи трансфери.
Тук бих искал да напомня, че осигурителната пенсионна вноска и в момента е 14.8% за третата, най-масова категория труд. За първа и втора категория е дори по-висока. Това така или иначе е едно от най-високите данъчни нива, които плащаме в страната. А каква е възвръщаемостта? Изключително жалка, особено ако сравним с някои доста прости алтернативи. Ако вместо да се налива в пробитата система на НОИ всеки работещ можеше да инвестира тези 15% в един стандартен инвеситионен портфейл, пенсията която щеше да може да получава след трудовия си живот би била по-голяма, отколкото е държавната в момента.
От каква реформа има нужда пенсионната система?
Накратко, последният доклад на НОИ ясно показва, че е необходима реформа на пенсионната система, която да подсигури справедливи пенсии. От ЕКИП вече сме публикували предложение за цялостна реформа чрез преминаване към напълно частна капиталопокривна пенсионна система. В такава система всеки се осигурява индивидуално в собствена сметка и съответно каква пенсия ще получава зависи изцяло от това колко е спестил по време на трудовия си живот. Това е както най-справедливата, така и най-стабилната система.
Разбира се, частните пенсионни фондове в България не са без проблеми, както сме писали преди, които също трябва да се решат. Но със сигурност са по-сигурно място за спестяванията ни в сравнение с НОИ. Финансовата стабилност на системата, както и пенсиите, които настоящите млади работещи могат да очакват когато се пенсионират, могат лесно да се подобрят в краткосрочен план чрез (частично) копиране на пенсионния модел на Швейцария. Накратко, ето как може да се осъществи това в три прости стъпки.
1. Коефициентът на редукция трябва да се намали
Коефициентът на редукция, който се прилага върху пенсиите от втория стълб в момента е твърде висок. Той е основният фактор, който понастоящем води до парадоксалната ситуация, че ако се осигуряваш в НОИ и в частен фонд може да има по-ниска пенсия отколкото ако си се осигурявал само в НОИ. В момента коефициентът е 20% и следва да се намали поне наполовина, за да се елиминира този проблем. Слава богу, от правителството изглежда вече работят в тази посока, съдейки по най-актуалните новини.
Тази година ще започнат да се изплащат първите втори пенсии, затова казусът с ефектите на този коефициент върху техния размер беше особено актуален около обсъжданията на държавния бюджет за настоящата година. От ЕКИП тогава казахме, че коефициентът на редукция е несправедлив и трябва сериозно да се съкрати. Други експерти също изразиха подобни мнения. Изглежда от социалното министерство са решили да се вслушат, за доброто на всички пенсионери.
2. Реформа на регулациите за частните пенсионни фондове
След това трябва да се промени регулацията, която се прилага върху частните фондове, така че да могат да предлагат повече спестовно-инвестиционни продукти. Първо, трябва да могат да предлагат различни спестовни продукти според възрастта и специфичната финансова ситуация на осигуряващите се. Второ, самите осигуряващи трябва да имат право на избор – дали искат спестяванията им да се инвестират чрез по-рискова стратегия, която може да донесе по-високи печалби (т.е. пенсия) или чрез по-консервативната такава, която приоритизира единствено запазването на покупателната способност на спестяванията.
Най-големият проблем с частните пенсионни фондове в момента е, че доходността им като цяло е ниска, въпреки сравнително високите такси. Ниска е именно поради изключително стриктната регулация, която не им позволява да предлагат поне няколко различни вида спестовни стратегии. Освен това ги принуждава до твърде голяма степен да изкупуват инвестиционни активи като държавен дълг, чиято възвръщаемост особено през последните години въобще не е добра поради политиките на централните банки по цял свят.
Освен това, абсурдно е от чисто инвестиционна гледна точка, парите на едно лице на 25 и друго на 55 да се инвестират по един и същи начин. За да се подобри възвръщаемостта, която фондовете носят е необходимо регулацията се „разчупи“ да им се позволи да предлагат различен набор спестовни стратегии, които могат до поне някаква степен да са пригодени според специфичните финансови ситуации и предпочитания на осигуряващите се.
3. Взаимстване на Швейцарския модел на осигуровки
В Швейцария пенсионната система разчита основно на вноски към капиталопокривни частни фондове, които варират от 7% до 18% според възрастта, а вноска равняваща се на 8.4% от брутния доход към държавния разходопокривен фонд играе базова социална роля. У нас вноската към задължителните частни пенсионни фондове е прекалено малка – едва 5%. Междувременно, към НОИ е поне 3 пъти по-висока – 14.8% в най-лекия случай.
В краткосрочен план добра идея е двете да се изравнят. Например, тази към НОИ да се съкрати до около 10% за хора родени след 1960 г. и работещи трета категория труд, а към частните фондове да се удвои до 10%. Разбира се, в дългосрочен план не трябва да се спира дотук. По-нататък частният стълб на системата трябва да стане основен, понеже е по-стабилен и справедлив, а държавният да бъде допълващия с перспектива за пълното му елиминиране.
Освен това, отново следвайки примера на Швейцария може да се помисли за вариране на пенсионната вноска според възрастта на осигуряващото се лице. Това е добра идея от гледна точка на специфичния финансов контекст, в който всеки от нас се намира в съответно началото и края на трудовия живот. В началото доходите винаги са по-ниски и съответно всяка осигурителна и данъчна тежест се усеща особено остро. В края на трудовия живот доходите обикновено са по-високи и съответно тежестта е по-поносима, дори да е по-висока. Тогава има и повече смисъл да е по-висока с оглед на наближаващото пенсиониране.
Тези три стъпки не са толкова трудни за изпълнение. Изисква се само и единствено волята някой да ги прокара като реформа в пенсионната система. Ако гореизложените предложения бъдат въведени, в дългосрочен план нивата на пенсиите ще се подобрят за повечето българи и пенсионната система ще функционира според далеч по-справедлив принцип. В дългосрочен план не можем да разчитаме на държавните пенсии. Настоящият модел чисто и просто не работи и е обречен да води до все по-дълбоки дефицити и отчайващо ниски пенсии. Последният доклад на НОИ показва точно това.
