ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Наблюдавам движението „Окупирай” с голям интерес, защото хората в него имат енергия и заряд. Жалкотo е, че много от тях се поддават на емоцията и залитат по смехотворни икономически „теории” и примамливо звучащи, лесни „решения”. Един по-критичен поглед върху три често срещани „идеи” из българския и международния окупаторски интернет може да им помогне да премислят позициите си.
“Парите покваряват и са в основата на всички икономически и социални несгоди – трябва да се премахнат”
Често срещан рефрен, който „окупатори” от целия свят обичат да повтарят, ярък пример за икономическа неграмотност. За да се разбере защо, да погледнем за какво служат парите:
- Средство за размяна – бижутерът не би приел от фермера каци със сирене срещу диамантен пръстен, но с радост би взел паричната им себестойност.
- Разчетна единица – трудно би било да преценим на точно колко каци сирене се равнява диамантеният пръстен. А на колко овча вълна или дървени трупи, или песни на Металика? Когато стойността на стоките и услугите е изразена чрез парични знаци, пазарните транзакции могат да бъдат извършвани със значителна лекота.
- Запас на стойност – представяме си, че бижутерът е събрал вълна, дървени трупи и билети за концерти. Проблемът е, че той не иска да ги консумира веднага, но ако пропусне шоуто на Металика, билетите са ненужни, ако почака сиренето ще се вкисне, а вълната ще бъде проядена от насекоми. Как да запази богатството си? Отговорът отново са парите, които са най-ликвидният способ за съхранение на стойност.
Парите са едно от многото брилянтни човешки открития, достижение не по-малко важно от колелото. Това, което не харесват протестиращите по площади и паркове, не са финикийските знаци, а оскъдността на ресурсите. За съжаление, благата на планетата са ограничени и размяната им изисква съществуването на механизъм, с който да се организират процесите на производство и търговия. Парите са неделима част от точно този механизъм.
“Работодателите са поробители и заплатите трябва да са по-високи”
Винаги съм се изумявал, когато се използва подобна левичарска реторика[1]. Изборът да влезнем в договорни отношения, с които продаваме труда си на определена цена, НЕ е робство. Задължение за предоставяне на работно място или заплата не съществува, освен ако не е следствие от легално заверен контракт. До договорни отношения се стига, ако уменията и усилията ни се предлагат на пазара на труд, от тях има нужда и задоволителни и за двете страни условия са доброволно приети.
Трудовият не е много по-различен от останалите пазари. Има търсене и предлагане, колкото по-качествено и желано е това, което предлагаш, толкова по-висока е цената му. Заплатите са високи, колкото пазарът позволява – ако има хора, които биха работили за определено количество пари, а други биха им ги дали, то пазарът е в равновесие и двете страни са доволни. Целият процес изключва принуда, която дефинира робството.
„Парекон, икономика на участието, демократична икономика и др.”
Всички икономически „теории” от горното подзаглавието представляват различни форми на наивен комунизъм. Имат и две други общи неща – идеята, че решенията в стопанството трябва да се вземат колективно, както и характерният за левите движения фетишизъм към труда.
Интересно е как зад привлекателни думи като „демократична” и „участие” се крие колективизъм и принуда. В анти-утопичния свят, който рисуват пареконци (и техните подобни) решения се взимат от колективни органи. Групата решава какво ще се произвежда, по колко и по какъв начин. Всеки ще е задължен да участва в общата работа – в понеделник ще продаваш сладолед, във вторник ще копаеш уран, а в петък ще проектираш сгради. Без изключения, всеки физически здрав щетрябва да се включи.
Освен, че ще е базиран на злокобна намеса в личното пространство, такъв икономически модел е смешно непрактичен. Освен че не адресира прочутата критика на комунизма от Мизес – проблемът на икономическата калкулация – захвърля в кофата неща като разпределението на труда например.
За щастие на младите хора, които искат да видят положителна промяна, има сериозни и смислени идеи, които да бъдат обмислени. Споменах оскъдността, която изисква съществуването на пазари и на икономика. Класическият либерализъм казва, а и историята показва, че най-добрият начин за намаляване оскъдността е свободната размяна, предприемаческата инициатива и върховенството на закона. По-продуктивно би било да фокусираме силите си да постигнем развитие на тези три неща, отколкото да се занимаваме с утопии.
[1] Най-вече, защото не съм чувал в последните двайсетина години някой да е бил принуждаван да работи насила.
Уважаеми г-н Стоян Панчев,
Кардиналната слабост на участниците в движението „Окупирай” е, че не отчитат наличие на (никому ненужна) държавна финансова грешка, поради която държавното финансово управление в съответна страна е НЕПРИГОДНО за ползваните „Незлатни пари”.
Тази проява на 296 годишна катастрофална световна държавна финансова грешка се допуска при мълчаливо поведение на експерти и управляващи политици.
Необходимо е тази държавна финансова слабост да се прекрати и съответните сегашни държавни управленски трудности ще бъдат успешно овладяни.
До 24 часа след като съответни държавни власти неутрализират наследено от предходни години непълноценно управленско поведение като подобрят своето държавно финансово управление и същото стане ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари” – настоящата силна опасност от развитие на стопанска криза в тази страна ще е ликвидирана.
Пример: Ако Гърция бе подобрила своето държавно финансово управление и същото е ГОДНО за евро – сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.
Участниците в движението „Окупирай” с право протестират срещу сегашните политици, защото същите са обречени на сигурен провал, тъй като работят при условия на конкретна държавна финансова грешка, която развива диспропорции и (при достатъчно време) стопанска криза.
Истината е, че колкото повече работят – толкова по-голям ще е техния провал.
Зависимостта е разкрита:
1/ При наличие на „Грешката на Джон Лоу” се развиват диспропорции.
2/ При запазване на този (никому ненужен) финансов недъг, колкото повече държавните власти работят и се създава по-голям брутен вътрешен продукт – толкова повече се развиват „Диспропорциите на Джон Лоу”.
3/ Именно тези диспропорции, които се създават поради „Грешката на Джон Лоу” предизвикват управленски трудности и (при достатъчно време) стопанска криза.
Сега политиците работят при условия на стопанство с „Незлатни пари”, но все още не са достигнали зрялост да приемат жизнено необходими правила за съответно държавно финансово управление, което да е годно при условия на „Незлатни пари”.
Днес има приети правила за съответно държавно финансово управление, но те не са съобразени с промяна при пари и са НЕПРИГОДНИ за стопанство с „Незлатни пари”.
При ползване на „Незлатни пари” в съответна страна, успешното противодействие срещу стопанска криза е възможно само при подобрено нейно държавно финансово управление, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”, т. е. при прекратена „Грешка на Джон Лоу”.
Ползвано означение:
„Грешка на Джон Лоу”: По инициатива на Джон Лоу за първи път в света през 1716 г. направена държавна финансова грешка – при употреба на „Незлатни пари”, приложение на наследен стар, от време със „Златни пари” НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари” начин на държавно финансово управление.
Тази държавна финансова непълноценност ежедневно развива диспропорции и (при достатъчно време) криза.
С уважение,
Иван Митев – икономист
(Стоян)
Г-н Митев,
За самото движение „Окупирай“ не съм сигурен, но сред либертарианците има много почитатели на идеята за връщане към златния стандарт. Мизес е писал по темата.
Добре ще е да прочетете наистина какво иска движението „Окупирай Уолстрийт“ и може би ще си изтриете статията. Това какво се чува на улицата няма общо с Окупирай. Другото Ванката Митев го е засегнал в същността си.
(Стоян)
Светни ни как стоят нещата. Движение, което в същността си е УЛИЧЕН протест, няма нищо общо с това, което се казва на УЛИЦАТА – безупречна логика.
Е, Стояне, отдавна се оформяше тази статия май)))
Честно казано, ако движението Окупирай Уолстрийт се беше случило преди 3-4 години сигурно щях много да бъда привлечен от алтернативните икономически идеи, които се разправят там. Сега ми се струва, естествено, че всичките си нямат и представа какво представлява икономиката в днешно време и на какво се крепи тя.
Неравенството в разпределението на доходите, и въобще свободата да си неравен, е може би един от най-големите двигатели на икономическия прогрес според мен. Хората по принцип трябва да се стремят да бъдат като най-добрите, а не да принизяват 1-ния процент към всички тях.
Самият политически процес, обаче, определено може да търпи промени, както между впрочем стана дума на уебинара в понеделник, който препоръчваше. Жалко е, че голяма част от младежта не се ориентира към по-смислени опити да се увеличи децентрализацията и конкуренцията на държавническо ниво в политиката и разшири пазарния механизъм там, вместо както обясняваш да се връщат черните години на свръх-неефективно централизирания „комунизъм“.
(Стоян)
Прав си, Косьо. Очакваше се подобна статия от мен. Отделил съм доста време, за да се запозная с движението. Говорил съм с хора, които участват в него.
Първата част от коментара ти много ми харесва. Мисля да те цитирам в основната страница. А що се отнася са примамливостта на идеите, които съм описал в статията – те са измамно прости и звучат добре на фрустриан младеж, но са базирани на пясъчните крака на фалшива наука.
Здравейте (Стоян),
Участниците в движението „Окупирай”, заедно с останалите участници в рстопански живот понасят болезнени щети от съвременната стопанска криза.
За да се осъзнае същността на сегашната държавна финансова грешка, поради която се развива сегашната световна стопанска криза е потребно да се разбира разделение при парите – съответно на „Златни” и „Незлатни пари”.
Прието е следното:
1. „Златни пари”: Пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Незлатни пари”.
2. „Незлатни пари”: Пари, които не са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Златни пари”.
В съответно стопанство се ползват „Златни пари” и/или „Незлатни пари”.
Животът доказа, че при развитие на човешката цивилизация – първо се ползват „Златни пари” и след това „Незлатните пари”.
„Златните пари” са заменени, защото „Незлатните пари” са ПО-ПОЛЕЗНИ за пълноценно обществено развитие.
Именно поради тази предпоставка днес масово се ползват „Незлатни пари” и това тяхно приложение ще продължи.
Сегашният изключително важен световен стопански проблем е, че при съответната замяна при парите е запазен стария, от време със „Златни пари” начин на държавна финансово управление, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”.
Посочената държавна финансова непълноценност се допуска за първи път в света през 1716 г.
Същата е означена с името на нейния инициатор като „Грешка на Джон Лоу”.
За да е неутрализирана тази световна държавна финансова грешка е потребно при стопанство с „Незлатни пари” да се ползва (спрямо времето със „Златни пари”) УСЪВЪРШЕНСТВУВАНО държавно финансово управление, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Вероятно са възможни различни стъпки за да се постигне това усъвършенствуване, което да осигури представената годност на съответно държавно финансово управление за стопанство с „Незлатни пари”.
Конпетентният орган за инициатива за осъществяване на нужното подобрение при държавното финансово управление е съответно Министерство на финансите.
С поздрави,
Иван Митев
(Стоян)
Здравейте г-н Митев,
Какво трябва да е това специално стопанство, което да е предназначено за фиат валута?
Супер статия, Стояне 🙂
Нека все пак не забравяме и че става дума за движение, което упорито отказва да има лице (лидер). Това от една страна е хитър ход за защита срещу всякакви опити движението да бъде „опитомено“ и експлоатирано от всякакви вече съществуващи политически (опозиционни) сили.
Но липсата на лице/лидер също така автоматично означава, че всеки интервюиран пред палатка на улицата говори „от името на Окупирай“ и уж „представлява“ неговите идеи. Но като всяка маса хора, протестиращите от Окупирай не правят изключение – всички знаем неприятния цитат на Джордж Карлин: „Замислете се колко точно акъл има средно статистическия човек. А сега се замислете че думата „средно статистически“ означава, че ТОЧНО половината планета имат по-малко от него.“
Така че статистическият шанс медиите (и да, това включва настоящия блог ;)) при запитване да попаднат по-скоро на повърхностен и доста необразован пламенен фанатик, отколкото на човек с премерени, премислени и информирани идеи за промяна, е по-скоро огромен. И когато серия от медии попаднат на серия от неинформирани – съжалявам за термина, но – мързеливци, изказванията именно на тези постепенно стават лице на движението.
Все пак неслучайно повечето лидери – добри или лоши – са по-умни от средното. Уви. И на Окупирай им е крайно-време за такъв, ако искат да обърнат катастрофалната тенденция с репутацията им (все повече репутация на гневен но и неинформиран пролетариат :)).
Е те нали Зайтгайст движението подкрепяха в началото Окупирай. Посетете им сайта, като цели съвсем спокойно може да се нарекат, че са идеологически център на протестите. Защо не излязат на по-явно е вече друг, по-конспиративен въпрос.
И при двете движения има някакво желание хората да живеят по-добре, в хармония с природата и себе си, само че самото постигане на тези идеали е размито, като най-често се твърди, че технологически сме толкова напреднали, че почти сме влезнали в комунизма с две думи и въобще няма нужда да търпим капиталистите вече…
Аз поне ще си запазя мнението, че ако бяхме толкова напреднали щеше да си проличи първо при капитализма и след това при някакъв друг по-социалистически и централизиран строй, който още от сега мога да го предвидя, че няма да е толкова ефективен. Абе въобще, капитализмът ни бил най-големият проблем.
Здравейте (Стоя),
Тъй като има различни мнения за „фиат валута“, за да бъдем по-точни – моля дефинирайте Вие какво разбирате с това означение?
Според Уикипедия, свободната енциклопедия:
Фиатни пари (по-надолу обяснение и за фиатна валута, фиатна система на валутата) означава:
* пари, декларирани от правителство като законно платежно средство.[1]
* издавани (печатани) от държавата пари, които не са правно конвертируеми в нещо друго (напр. злато), нито с фиксирана стойност в смисъла на обективен стандарт.[2]
* пари без „истинска“ стойност (intrinsic value).[3]
Терминът произлиза от латинското fiat, означаващо „да бъде направено“, „съгласие, одобрение, разрешение, декрет“, тъй като парите са установени с правителствен декрет. Където фиатните пари се използват като валута, се използва терминът фиатна валута. Днес повечето национални валути са фиатни валути, включително долара, еврото и всички други резервни валути, това е след шока Никсън от 1971.
Както сте забелязали, аз при моите изследвания използвам разграничение „Златни“ и „Незлатни пари“:
1. „Златни пари”: Пари, които са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Незлатни пари”.
2. „Незлатни пари”: Пари, които не са реално обезпечени със злато или сходни на злато ценности, т. е. пари, които са различни от „Златни пари”.
В съответно стопанство се ползват „Златни” и/или „Незлатни пари”.
С поздрави,
Иван Митев
Здравейте г-н Митев,
Благодаря за дефинициите, беше нужно да се уточнят значенията на използваните термини. Все пак Вие не отговорихте на въпроса на Стоян, който беше „Какво трябва да е това специално стопанство, което да е предназначено за фиат валута?“
Аз доколкото разбирам Вашата теза, е че в момента паричните системи в световен мащаб (системите на фиатни пари, необвързани със стойността на някакъв актив, например златото) са причината за колапса на финансовата система, и то най-вече заради липсата на създаване на правила, които да са адекватни за функционирането на тази система. Ако правилно съм Ви разбрал, според Вас какви правила трябва да се въведат, за да може системата на незлатните пари да функционира правилно? Също така искам да Ви питам, Вие подкрепята ли връщането към златния стандарт и какви са Ви аргументите за това?
Поздрави,
Методи
(Стоян)
Много се радвам, че дискусията е така жизнена и съжалявам, че се забавих да се включа. Ще давам подред.
@Alex Питам се колко хитър е този ход всъщност. Наистина не им позволява да бъдат опитомени, но в същото време ги лишава от общо послание. Ако не броим „нещо трябва да се промени“, което е доста слабо. В същото време са лишени от възможност да участват в сериозни дискусии за политики, защото нямат координирана идея или искания. С начина, по който функционират сега просто ще станат жертви на крайната левичарска реторика.
@Косьо
За мен Цайтгайст е толкова наивно-утопичен, колкото може да бъде.Със или без тях, резултатът ще е същият за движение, което е било „отвлечено“ от крайната левица. Не мисля, че някъде има добър анти-капиталистически аргумент из движението
@ Иван Митев и Методи
Имам предвид фиат валута, което значи всичките три, които сте изброил. И заставам зад въпросите на Методи,
Здравейте г-н Методи Цанов,
Здравейте г-н Стоян Панчев,
Не съм дал конкретен отговор на въпроса “Какво трябва да е това специално стопанство, което да е предназначено за фиат валута?”, защото е потребно точно да съгласуваме „Кое е фиат валута”?
Стоян пише, че „Имам предвид фиат валута, което значи всичките три, които сте изброил.”.
При изброеното е записано и: „Пари, декларирани от правителство като законно платежно средство.”
Според мен, „Пари, декларирани от правителство като законно платежно средство” могат да бъдат както „Златни”, така и „Незлатни пари”.
Аз при моите изследвания ползвам разграничение „Златни” и „Незлатни пари” според представен критерий.
Пример за „Златни пари” е американски долар до 1972 г., а за „Незлатни пари” е американски долар след 1972 г.
Също днес „Незлатни пари” са еврото и лева.
Уверен съм, че условното разграничение е разбираемо и може да се ползва за точно отразяване на съответна стопанска ситуация.
Отговарям на зададени от Вас въпроси в променен ред, за да следвам логична последователност:
1 Въпрос: „Вие подкрепяте ли връщането към златния стандарт и какви са Ви аргументите за това?”
Отговор на Иван Митев:
В съответно стопанство се ползват „Златни пари” и/или „Незлатни пари”.
Животът доказа, че при развитие на човешката цивилизация – първо се ползват „Златни пари” и след това „Незлатните пари”.
„Златните пари” са заменени, защото „Незлатните пари” са ПО-ПОЛЕЗНИ за пълноценно обществено развитие.
Именно поради тази предпоставка днес масово се ползват „Незлатни пари” и това тяхно приложение ще продължи.
Аз нямам основания и не подкрепям връщане на „Златен стандарт” при парите.
За пълноценно развитие на човешката цивилизация, бъдещето следва да е ползване на „Незлатни пари” при съпътстващо ДФУ, което е годно за техни качества.
2 Въпрос: Аз доколкото разбирам Вашата теза, е че в момента паричните системи в световен мащаб (системите на фиатни пари, необвързани със стойността на някакъв актив, например златото) са причината за колапса на финансовата система, и то най-вече заради липсата на създаване на правила, които да са адекватни за функционирането на тази система.
Отговор на Иван Митев:
Според мен съответно държавно финансово управление (ДФУ) не е част от паричната система в съответна макроикономическа система.
Основание: Съответна парична система се ръководи от нейната Централна банка, а съпътстващото Министерство на финансите не е подчинено на този орган.
На база това мое съображение отговорът ми е, че причината за сегашната стопанска криза в съответна страна не е при нейната парична система, а при наличното непълноценно ДФУ, защото същото при условия с „Незлатни пари” все още ползва стар, от време със „Златни пари” начин на ДФУ, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”.
Посоченият финансов недъг е проява на световна държавна финансова грешка, която се допуска за първи път през 1716 г.
Същият е означен с име на негов инициатор като „Грешка на Джон Лоу”.
За съпътстваща информация може да се ползва:
http://ivanmitevbg.blogspot.com/2011/08/blog-post_7450.html
В резултат на представената неразвитост ежедневно се развиват диспропорции и (при достатъчно време) стопанска криза.
Да, липсата на създаване на правила за съответно държавно финансово управление, което да е ГОДНО за функциониране при стопанство с „Незлатни пари” е причината за кризата.
Доказателство: До 24 часа след като съответни държавни власти неутрализират наследено от предходни години непълноценно управленско поведение като усъвършенствуват своето ДФУ и същото стане ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари” – настоящата силна опасност от криза в тази страна ще е ликвидирана.
За по-пълно представяне на „Кардиналната политическа грешка” може да се ползва
http://ivanmitev.blogspot.com/2012/03/blog-post_29.html
3 Въпрос: Според Вас какви правила трябва да се въведат, за да може системата на „Незлатните пари” да функционира правилно.
Отговор на Иван Митев:
Пълноценното бъдеще на човешката цивилизация е възможно само при спазване на приети правила за съответно ДФУ, което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”.
Начинът на усъвършенствуване на съответно ДФУ, което да стане ГОДНО за „Незлатни пари” съм означил като „Модел Ресурси М”.
„Грешката на Джон Лоу” се осъществява от съответно Министерство на финансите.
За да е възможно успешно спасение от съвременна стопанска криза – Министерството на финансите е това, което следва да премахне тази СВОЯ управленска грешка.
Само е необходимо време и на съответно Министерство на финансите му предстои да признае за тази своя грешка и тогава участниците в стопански живот ясно ще разберат причината за сегашните си страдания в условия на стопанска криза.
Да, причината сега съответни стопански субекти да понесят болезнени щети за над 100 милиарда евро е неразвито за условия с евро гръцко държавно финансово управление.
За първично представяне на „Моделът Ресурси М” може да се ползва:
http://ivanmitevbg.blogspot.com/2011/08/blog-post_9383.html
С уважение,
Иван Митев