Връща ли се Малтус?

Томас Робърт Малтус (1766-1834 г.) е английски икономист, чието име се свързва с влиятелна теория. Той твърди, че ако няма ограничения в ресурсите, населението се увеличава в геометрична прогресия. Периодът на удвояване е 25 години. За същия период средствата за изхранване се увеличават в аритметична прогресия. Така се получава тежко противоречие – броят на хората нараства много по-бързо от възможностите за тяхното изхранване. Решението, според Малтус, се състои в ограничаване на раждаемостта. Ако това не случи, войни, болести и природни бедствия намаляват популацията.

Изводите от тази теория са парадоксални и песимистични. Ако се приеме, че Малтус е прав, то всяко подобрение на жизнения стандарт – техническа или организационна иновация, научно откритие, добри реколти или  просто последователни мирни години – е опасно. То води до рязко увеличаване на населението. Достига се до момент, в който наличните средства за изхранване са недостатъчни и тогава следват войни, бедствия и/или болести, които водят до естествено премахване на „излишните“. Малтусовата теория обезсмисля всяка помощ за бедни и нуждаещи се. Логиката е следната: подпомагането им води до това, че бедните раждат повече деца, тези деца оцеляват. Увеличеното население не може да се изхранва и идват познатите спирачки пред нарастването на броя на хората…

Светът в „капана“ на Малтус

Теорията на Малтус обяснява относително добре историческото развитие от появата на уседнало земеделие, приблизително, до 1800 година. Тогава ефектът от всяко техническо подобрение или друго обстоятелство, което прави живота по-поносим е неутрализиран от предсказаните от Малтус фактори – болести, войни и природни бедствия. Вероятно най-известната проява на т. нар. Малтусов капан е Европейската история от 11 до 14 век. От 11 век нататък, в резултат на технически подобрения в селското стопанство и в други сектори, населението на Европа нараства, усвояват се нови земи, развиват се градовете и търговията и т.н. В началото на 14 век обаче европейската средновековна икономика достига своя предел във възможностите за изхранване на населението. През 1315-1317 г. големи части от Стария континент са обхванати от глад, който отнема живота на хиляди. След това едва и чумата от 1347-1352 г., която убива поне 1/3 от европейците.

Действието на подобен механизъм изглежда универсално. То спира „прекаленото“ нарастване на броя на хората. Наличните сведения показват, че, в продължение на хилядолетия, не може да се открие съществена разлика, а още по-малко тенденция към подобрение, в основните показатели за жизнения стандарт на хората, независимо дали става дума за древен Египет на фараоните, България по времето на цар Симеон (893-927) или Англия в навечерието на Индустриалната революция. Средната височина на мъжете в Европа за първите 1800 години след Христа, измерена по открити при археологически разкопки скелети не показва никакви видими промени. А е добре известно, че повишаването на жизнения стандарт прави хората по-високи. Същата липса на подобрение показват известните данни за приема на калории в различните общества преди 1800 г.

Дори в богатите общества преди 1800 г. шансовете на дете при раждането да доживее да 30-я си рожден ден са 50 на 50. Болестите са постоянен спътник на човешкото развитие и смъртността им е ужасяваща. След като в средата на 14 век чумата се настанява в Европа, тя не изчезва от Западната ѝ част поне до края на 17 век. Периодични епидемии опустошават отделни краища на континента. През 1665-1666 г. е последната регистрирана чумна епидемия в Лондон. Нейните жертви са между 70 и 80 000, при население от около половин милион. Свирепа чумна епидемия обхваща Северна Италия през 1629-1630 г. Около 30-35 % от населението на региона или приблизително 2 милиона души умират. Фатален е изходът от заболяването за между 60 и 90% от заразените. В този смисъл английският философ Томас Хобс е прав когато, макар и в друг контекст пише през 17 век, че животът е „самотен, беден, гаден, брутален и кратък“.

Бягството от капана

След 1800 г. настъпва промяна. Тя се състои в това, че населението на земята нараства от приблизително един милиард, в началото на 19 век, до над седем милиарда днес. Още по-неочаквано, ако изхождаме от Малтусовия модел, е обстоятелството, че едновременно с това се подобряват всички основни измерими показатели на жизнения стандарт. Важно е да се уточни, че промяната не е равномерна и безпроблемна. Тя не се случва в рамките на година или две, понякога има тежки отстъпления от общите тенденции – болестите не изчезват, войните стават по-смъртоносни, ефективността на терористични политически режими също се увеличава. В перспективата на последните 200 – 250 години обаче е видимо, че положителните промени, макар и в различна степен и по различно време, засягат всички.

Средният годишен растеж на световния брутен вътрешен продукт за периода от 1500 до 1820 г. е 0.32%, докато през 1820-1870 г. скача на 0.94%, а през 1870-1913 г. е 2.12%. Дори в периода на двете световни войни и Голямата депресия растежът е 1.82%. Как се превежда това в растежа на доходите? През 1800 г. и във времето преди тази година средната консумация на ден на човек е 3 американски долара (по покупателна сила на долара от 2010 г.). В тази сума се включва консумацията на всичко – дрехи, храна, лекарства, транспорт, образование, книги, театър и т.н. При една по-детайлна разходка във времето преди 1800 г. могат да се открият малко по-богати или малко по-бедни общества, но това ще даде несъществена разлика от плюс-минус 1-2 долара. В началото на 21 век сумата, с която разполага човек е 30 долара на ден. Трябва да се отчете и появата на нови и непознати стоки и услуги, а също огромното поевтиняване на основни стоки. Нобеловият лауреат по икономика У. Нордхаус изчислява, че цената на осветлението (при значително подобрено качество) от 1800 г. до 90-те години на 20 век е намаляла с 99.97%. Успоредно с това драматично намалява детската смъртност, увеличава се средната очаквана продължителност на живота и т.н.

Защо се случва това?

Отговорът не е лесен. Със сигурност не може да се посочи една причина. Сред най-често споменаваните са: натрупването на капитал, разделението на труда, международната търговия и разширяването на пазарите, експлоатацията на работници и на по-изостанали страни от по-развитите и от по-могъщите във военно отношение, откритията на Индустриалната революция, институциите, които насърчават икономическия растеж като сигурност на частната собственост и върховенство на закона, политическите свободи, държавната ненамеса в икономиката или парадоксално държавната намеса за насърчаване на икономиката и др. Някои от посочените причини имат значение за радикалните промени през последните 200 години, други са по-скоро имагинерни. Нито една от тях не е основна.

Бягството от капана на Малтус е резултат от поне две фундаментални идеи или по-скоро групи идеи. На първо място стоят буржоазните идеи за равенството, но не популярната днес идея за равенство на доходите. Става въпрос за развиваната от философи като Джон Лок, Дейвид Хюм, Адам Смит и др.  идеята за равенство пред закона, за равно достойнство на  всеки гражданин, за правото на всеки да има цел, която да преследва свободно. В този дух е и либералната идея, че да се печели от търговия и производство е нещо положително, че печалбата не е грях, а също и постепенното обезсилване на милитаристичните и йерархични ценности на столетията преди 16-18 век. На второ място са концепциите на т. нар. научна революция. Те включват виждането, че „дневният ред“ на естествените науки трябва да е насочен към практически цели и по-конкретно към подобряване на материалното благополучие на държава, индивид, нация, свят и т.н. Друг елемент от научната революция е вярата в прогреса, че прогресът е възможен и желан. Това често означава отричане или коригиране на постиженията на предците. Съмнението в авторитети, свободният обмен на мисли, конкуренцията между отделните учени и желанието да се постигне нещо ново е специфична предпоставка за научния напредък. В науката след 17 век няма единна власт, която да налага истини, дисидентите не се убиват, а идеите се тестват.

Неомалтусианците и връщането на Малтус

Независимо от факта, че предсказанията на Малтусовия модел не се сбъдват, идеите на Малтус остават влиятелни през 19, 20 и 21 век. Те могат да се открият в опасенията от прекаленото нарастване на населението през втората половина на 20 век, в политиката на Китайската комунистическа партия за целенасочено ограничаване на раждаемостта и в почти религиозния фанатизъм, с който се защитава майката природа от замърсяването, причинявано от неблагодарното човечество. Възкресението на Малтусианските опасения се подсилва и от разпространението на Covid-19. Вирусът изглежда като проявление на силите, описани от английския икономист за намаляване на увеличеното население.

За да разберем дали е така е важно да се върнем към някои базисни постановки. На първо място доста по-тежки, катастрофални събития през 20 век не спряха действието на силите, които противостоят на връщането към времената от преди 1800 г. И на второ място, макар затъмнявани от завист, свръхполитизиране и ирационалност, двете групи от идеи, които доведоха до чувствително намаляване на бедността и мизерията са все още с нас. В този смисъл чрез Covid-19 Малтус зловещо ни намига от отвъдното, но изглежда, че за връщането му няма условия.

П. Пенчев

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!