ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Епидемията от COVID-19 в България се развива. Спекулата за това дали тя е в своето начало, среда и край следва да бъде оставена встрани, като основната цел към момента трябва да бъде минимизирането на риска от широкото разпространение на вируса. Дори сега да се правят прогнози за нейното развитие те със сигурност ще бъдат неточни, поради динамиката на взаимодействие между индивидите, както и непълната информация за броят заразени лица. Ето защо фокусът на отговорните институции би следвало да бъде върху краткосрочната и дългосрочната стабилност на здравната система, която в момента е поставена под голямо напрежение. Рискът от срив при финансовите, инфраструктурни и човешки ресурси е съвсем реален.
Съгласно заповед на Министъра на здравеопазването от 27.03.2020 г., лечебните заведения за болнична помощ ще изпълняват дейностите по диагностика и лечение на пациентите с COVID-19 по Клинична пътека (КП) №104. Това, означава, че НЗОК ще заплаща за диагноститката и лечението на заболелите от вируса. Тук изникват няколко важни въпроса:
Съгласно Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 3а „От републиканския бюджет и от общинските бюджети се финансират дейностите по здравеопазване, за които гражданите имат право на безплатно ползване и които са свързани със“ точка 5 „епидемиологични и противоепидемични проучвания и дейности“; Накратко, това означава, че превенцията и лечението на епидемии е функция на държавния и общинските бюджети. А съгласно Закона за здравето (ЗЗ), чл. 82 „Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със“ тoчка 6 „задължително лечение и/или задължителна изолация;“ и точка 6а „осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск;“
Първият въпрос, който изниква е – какво се случва с лечението на здравно неосигурените лица, които не попадат под обхвата на ЗЗО? Едната опция е в момента на своя прием те или близките им накуп да заплатят своите здравни осигуровки. Подобно действие, предвид епидемиологичната криза би било рисково, а също така и много времеемко. Втората опция е те да влязат в обхвата на Преходните и заключителните разпоредби на ЗЗО, чл. 3а „От републиканския бюджет и от общинските бюджети се финансират дейностите по здравеопазване, за които гражданите имат право на безплатно ползване и които са свързани със“ , точка 1 „спешна медицинска помощ;“
Вторият въпрос, който остава на дневен ред е бюджетът на НЗОК за болнична помощ. След като диагностиката и лечението на пациентите с COVID-19 се заплаща през КП №102, то остава въпросът кой ще допълни бюджета на обществения фонд до началните му финансови параметри преди началото на епидемията. През годините това е било извършвано като трансфер от Министерство на здравеопазването към НЗОК, но дали ще се случи в пълен размер към момента, понеже освен епидемиологична криза се задава и финансова такава? Тук трябва да бъде запазен балансът на групите по интереси отпреди кризисните нива.
Третият въпрос, който набира скорост е какво се случва със заплатите на медицинските специалисти, чиито лечебни заведения към момента не осъществяват планов прием и операции, профилактични прегледи, женски и детски консултации? Приходите на тези лечебни заведения за времето, в което заповедта е в сила са намалени. Една от възможностите е те да бъдат заплатени на база на приходите на лечебното заведение за същия месец от предходната година. Проблемът тук, е че част от стойностите на клиничните пътеки бяха актуализирани от миналата година-досега – всичко това може да доведе до неизпълнение на заложеното в Националния рамков договор за 2020 г.
По отношение на реформите по време на епидемия
На 25.03.2020 беше качен Проект на Наредба 4/2009 г., касаеща условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти. Проектът беше публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването и свален впоследствие. Промяната касаеше възможността на магистър фармацевтите да извършат генерична замяна на лекарствени продукти с рецепта, ако аптеката няма наличност на предписания от лекаря медикамент. Обосновката беше, че е кризисна мярка, която създава възможност за пациентите да получат своя лекарствен продукт, без да обикалят няколко аптеки, ако в съответната той не се предлага. Липсата на оценка на въздействието, както и обсъждане с всички страни в сферата доведе до скандали в професионалните медицински среди, във време, в което всички трябва да бъдем обединени около опазване на здравето на нацията. Подобна кризисна мярка би имала смисъл, само и единствено, когато институциите могат да проследяват в реално време наличността на лекарствените продукти в аптечната мрежа, а също и ако се създаде дефицит на конкретен медикамент.
Преди всичко – за реформа по отношение на лекарствената политика на държавата и оптимизацията на публичните и частните ресурси в здравеопазването, от ЕКИП има няколко изготвени фармако-икономически анализа, които могат да се видят тук, тук и тук. Условията, които трябва да са налице, за да се проведе рационална лекарствена про-генерична и про-биоподобна политика са:
- Проведен обществен дебат и анализ на нуждите на всички заинтересовани страни в сферата – лекари, фармацевти, лекари по дентална медицина и пациенти;
- Наличието на електронна рецепта и електронно досие, за да може да се проследи както предписването на медикаменти от страна на лекуващия лекар, така и продажбата на конкретните при магисъра-фармацевт, а също и наличностите в мрежата;
- Изясняването на проблемите с вертикалната интеграция (производител-търговец на едро-аптека), за да се осигури равно икономическо третиране на всички аптеки в страната;
- Премахването на вътрешното ценово рефериране, което липсва при другите държави, въвели генеричното заместване;
- Сигурността, че при замяната на даден медикамент със същото международно непатентно наименование, разходите за пациента, а също и за публичния бюджет ще бъдат оптимизирани, а не увеличени;
- Увеличение на процента на реимбурсация на лекарствата за сърдечно-съдови заболявания, където доплащането от страна на пациента е най-високо (70%);
Сферата на здравеопазването е комплексна, изтъкана е от множество нужди, интереси и противоречия. Ето защо внимателния подход към всяко едно действие или реформа, е изключително важен, особено по време на пандемия. Нека темите, които всяват смут между представителите й да бъдат оставени за времето, когато те могат да се съберат на живо и спокойно, без здравословни притеснения да ги обсъдят.
