ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Стилгар Наибов
Причината консумирането на изкуство да е добър начин да се учи история е, че то дава по-добър прозорец през който да видим как едно общество мисли отколкото директното изучаване на история. Ясно помня как в 9ти или 10ти клас трябваше да пишем някакъв анализ на Дон Кихот и една от съученичките ми беше написала, че Сервантес така и не е разбрал какво е написал. Умрял вярвайки че е написал смешен роман, сатира на популярните тогава рицарски романи, а духът на времето се е пропил в творението му. Дон Кихот е тъпкан с ренесански идеали. Изкуството също заобикаля цензурата. Най-добрият пример за това са българските филми от времето на комунизма. Цензорите просто не са се сетили да цензурират някои елементи защото те са били ежедневие.
Мотивиран от такива разсъждения всяка вечер в продължение на година заспивах на епизод от Star Trek. Исках да се запозная с тази културна икона и да видя как хората са мислили и правили сериали по онова време. Изгледах Оригиналните серии (TOS), Анимираните серии и The Next Generation (TNG) както и всички пълнометражни филми. Обективно погледнато TOS е просто зле, а The Next Generation вероятно е добро за времето си, но в наши дни имаме далеч по-качествени сериали. При все това културното влияние на Star Trek означава, че си заслужава да го разгледаме. В това писание ще разгледаме моралът в Star Trek там където той се пресича с либертарианството.
За начало трябва да отбележа, че не съм експерт по Star Trek и не съм гледам Deep Space 9 или Voyager където може би има морални решения които са различни от описаните тук. Още повече Star Trek не е философски труд. Той е телевизионен сериал правен с цел да е забавен и в много случаи ограничен от минимален бюджет особено във времената на оригиналните серии. Star Trek е неконсистентен, персонажите се държат неконсистентно и не е рядко да се види еквивалентни морални дилеми решени по тотално различен начин в различните епизоди. Със сигурност е възможно да се намерят примери, които опровергават моя коментар, но вярвам, че като цяло правилно съм схванал настроенията в сериала.
От тук нататък следват много спойлъри.
Стар Трек без съмнение клони вляво. В много случаи се споменава, че в 23ти (TOS) и 24ти (TNG) век хората са надраснали егоизма и жаждата за пари. В TOS изглежда че парите все още се използват във Федерацията докато в Next Generation изглежда, че вътрешно Федерацията или поне човешките колонии и земята не използват пари въпреки че определено съществуват някакви платежни средства между Федерацията и другите правителства както и различни свободни наемници. Както повечето левичари Джийн Родънбъри не разбира свободния пазар. Парите не са просто мотивация за хората, те са също инструмент който да осигури оптимално разпределение на ресурсите. Дори ако човечеството стане толкова благородно, че вече да не е мотивирано от богатство ние все още ще се нуждаем от пари за да разпределяме ресурси по същия начин по който големите компании имат вътрешни бюджети не защото отделните екипи нямат обща цел а защото има нужда от ефективно приоритизиране. Интересно е че в може би най-добрият Star Trek филм – Star Trek: First Contact – се съдържа признание, че парите всъщност са ефективен мотиватор за иновация и човешки прогрес. Във филма екипажът на Enterprise от The Next Generation пътува обратно във времето и се среща със Zefram Cochrane изобретателят на пътуването по-бързо от светлината и както изглежда считан за най-великият изобретател в Star Trek вселената и някакъв вид герой. Оказва се че човекът е пияница и изобретява уорп двигателя защото иска да направи много пари и да се оттегли на остров в компанията на голи жени. Филмът не съдържа критика към поведението му и всъщност то е прието посредством цитата „Не се опитвай да бъдеш велик мъж, просто бъди мъж. И остави историята да отсъди“.
Може би най-сериозната атака срещу капитализма в Стар Трек вселената е измислянето на расата Ференги. Дейта ги описва като практикуващи „най-лошата форма на капитализъм“. Въпреки това Ференгите някак си успяват да са технологично равни на благородната Федерация, но по-интересното е че техният „капитализъм“ включва тотално непризнаване на частната собственост и неспазване на търговски договорки. Те крадат и мародерстват през цялото време. Сценаристите осъзнават доста бързо, че са направили тази критика на капитализма толкова абсурдна и невероятна, че се отказват от плановете да ги направят главни антагонисти и ги набутват в комедийна роля.
Star Trek може да е супер ляв в неговото неразбиране на капитализма и икономиката, но франчайзът е много силен поддръжник на индивидуализма. Предполагам дори Родънбъри не е успял да избяга от факта, че е американец. В любимият ми епизод The Measure of a Man учен от Starfleet иска да разглоби Дейта и да използва придобитото знание да построи много андроиди като него. Има сериозна вероятност процедурата да убие Дейта. Ученият твърди че заради огромната полезност на андроиди като Дейта има логика да го пожертват защото това ще спаси много животи. Дейта отказва да премине процедурата, но ученият твърди, че Дейта е собственост на Starfleet и не може да откаже. Започва съдебен процес с цел да се определи дали Дейта е собственост. Капитан Пикард е защитата на Дейта и първо пробва да докаже, че андроидът е достатъчно човек за да получи права, но изглежда претърпява неуспех. В резултат Пикард сменя стратегията и защитава тезата, че интелигентно и самоосъзнато същество има права (тоест защитава принципа на самопритежание). Очевидно епизодът е критика към робството, но има интересни детайли. В много случаи Дейта избира да рискува живота си за членове на екипажа (спойлър: Дейта умира за да спаси капитан Пикард), но въпреки това отказва да се жертва за абстрактната идея „човечество“. Той ясно поставя животът на своите приятели (за които би се жертвал) над живота на хора които не познава въпреки че във втората група има много повече животи.
Левичарите обичат да цитират вулканската мисъл „Нуждите на многото надделяват над нуждите на малкото“ (алтернативно „над нуждите на индивида“). Това което често се пропуска е, че в Star Trek вселената това е изцяло логически аргумент. Той третира хората по начина, по който играчите на StarCraft се отнасят към армиите си – по-добре да загубя малко от тях отколкото много. Star Trek никога не приема тази логика като морален императив и всъщност ясно се разграничава от нея. Целият филм Star Trek III: The Search for Spock е отрицание на тази логика. Тя е описана като нещо което хората не биха приели. Дори повече – в много епизоди хората с техните (нелогични) морални ценности и чувства постигат по-добри резултати от чисто логичните вулканци, което подкрепя тезата, че човешкият морал превъзхожда чистата логика.
Боргите, най-страшният враг в Star Trek вселената, са форма на абсолютен колективизъм. В епизода I, Borg се разглеждат моралните аспекти на тази цивилизация. В началото плененият борг е самотен и не разбира как хората могат да живеят без Колектив, но екипажът на Enterprise го убеждава в добрите страни на индивидуализма. Всъщност когато въпросният борг се свързва отново с Колектива неговият индивидуализъм почти унищожава колективното съзнание на боргите.
Друг силен пример когато индивидът е поставен над обществото е епизодът The Masterpiece Society в който генетично модифицирано и перфектно балансирано общество се нуждае от помощ, за да спаси планетата си, но докато правят това с помощта на екипажа на Enterprise няколко човека искат убежище (да напуснат обществото). Напускането на няколко индивида би дисбалансирало обществото и би довело до неговия край. Пикард трябва да избира дали да приеме бежанците или да запази обществото. Той избира да ги приеме което е ясна индикация, че моралният компас на Star Trek сочи в посока индивидуализъм и право на самоопределяне.
И като заговорихме за самоопределяне Star Trek коментира темата доста често. Има няколко епизода свързани с принудително преместване на хора. В епизода Journey’s End една група трябва да бъде преместена заради мирно споразумение между Федерацията и вражеския Кардасиански съюз. Хората отказват и проблемът евентуално се разрешава чрез сецесия от Федерацията заедно с планетата и присъединяването им към Кардасианския съюз.
В противоречивия епизод The High Ground персонажите разсъждават върху използването на сила и дори тероризъм в борбата за самоопределяне. Те не просто не го осъждат, но Дейта дори твърди, че е ефективна стратегия. В Стар Трек вселената Ирландия се обединява през 2024 в благодарение на действията на ИРА.
Най-либертарианската история в Star Trek е филмът Star Trek: Insurrection. В него малка група от 600 човека се е заселила на планета, която има подмладяващи свойства. Федерацията смята да ги премести на друга планета (без тяхно знание с помощта на телепортация и холограми), а домът им ще бъде разрушен и подмладяващите материали извлечени което ще позволи милиарди хора да бъдат излекувани от смъртоносни болести. Етичната програма на Дейта се активира и той се разбунтува срещу заповедите. По-късно екипажът на Enterprise открито застава срещу правителството и се присъединява към хората на планетата. Когато един адмирал казва, че това са само 600 човека срещу интересите на милиарди Пикард задава въпроса „Колко човека?“. Каква е точната бройка хора, при които вече не е правилно да се потъпкват правата им?
Заключението ми е че въпреки сериозното залитане в ляво и абсурдните критики към капитализма Star Trek не може да избяга от факта, че е продукт на американската култура. Франчайзът прегръща индивидуализма, самопритежанието и самоопределянето като морални принципи.
