Новите регулации върху храните в търговските вериги са безумни

Вчера стана ясно, че министерството на земеделието и храните обмисля нова регулация, която ще принуди магазините в страната да продават само местни (българско производство) продукти на поне 50% от площта си. Освен това всички магазини ще бъдат задължени да купуват тези стоки само от производители, които се намират в тяхната област или на максимум 200 километра. По идея тази нова регулация ще обхване всякакви видове стоки от първа необходимост като плодове, зеленчуци, месни продукти и т.н. Ще го кажа в прав текст – идеята като цяло е безумна.

На първо място е много важно кои стоки конкретно ще касае тази регулация. Уви, все още не съм попаднал на подробен списък в медиите. И не изглежда да има качен законопроект на уеб страницата на парламента. Затова допускам, че като минимум касае хранителните стоки от първа необходимост. Беспорно най-абсурдната част от тази идея е изискването българската стока в магазините да се закупува в радиус от максимум 200 километра. На първо място, това показва, че тези, които са го изготвили нямат никакво понятие от логистика. Както и самите търговски вериги обясниха в своето становище, подобно изискване напълно би объркало настоящата им логистика. Практиката е стоките, които търговците изкупуват на едро първо да се доставят до един голям общ логистичен център, откъдето след това се разпредлеят и потеглят към всички търговски обекти в страната.

Този централизиран подход позволява на търговските вериги да спестяват време и разходи за транспорт. Очевидно когато имаш един (дори два или три) голям логистичен център, не е физически възможно той да се намира в радиус от 200 километра от всички производители, от които изкупуваш стока. Но по-големият проблем на предложената регулация е, че тя изисква от веригите да изкупуват не в 200 км. радиус от логистичния център, а в 200 км. радиус от самия конкретен магазин.

Това означава магазините в София да не могат да се снабдяват със стоки на производители от следните области: Сливен, част от Стара Загора, Бургас, Видин, част от Велико Търново, Добрич, Смолян, Хасково, Варна, Силистра, Русе, Търговище, Шумен, част от Габрово. Това са ПОЛОВИНАТА области в страната! На практика това означава, че, например, хлябът в София със сигурност ще поскъпне страшно много. Хлебопроизводителите са концентрирани в другия край на страната от София – в Североизточна България.

Всякакви марки хляб, които се произвеждат там, включително тези на някои от най-големите хлебопроизводители като „Сави Мекс“ и „Добруджански хляб“ АД, няма да могат да продават в София, който е най-големият град и най-богатият пазар в страната. По-лошото е, че няма да могат да продават и на магазини във втория най-голям град в страната, Пловдив, който също е на повече от 200 км. от Варна и Добруджа, където е концентрирано производството на тези фирми. Тези фирми произвеждат и други продукти като спагети и макарони и брашно. Това, впрочем, са все продукти, които са сред най-търсените в супермаркетите откакто започна карантината. Но това е само върха на айсберга.

Да вземем друг пример – фирма „Градус“ АД, която е най-голямото птицевъдно предприятие в страната. Произвежда всякакви пилешки продукти и е най-големият производител на месо в страната. Знаете ли къде е седалището на компанията? Стара Загора. Слава Богу, този град е на 192 км. от София така че тук поне ще се отървем. Кофти за варненци обаче, защото техният град е на 206 км. от Стара Загора, така че никакво пилешко за тях. За Добрич и Силистра да не говорим. В Югозападна България Благоевград също е на над 200 км разстояние.

Ами производителят на колбаси КФМ с месокомбинат в Благоевград? Директно отпишете цяла България на изток от Стара Загора и на североизток от Габрово (включително и тях) – никакви колбаси КФМ за тази част от страната. Не се опитвам да правя реклама на една или друга марка, просто използвам известни марки за пример. Накратко казано, тази регулация ще доведе до недостиг на един или друг тип стока с българско производство във всеки един край на страната. В София няма да има български хляб, във Варна няма да има български колбаси и пилешко месо, в Благоевград няма да има български хляб и пилешко месо.

И когато се получи този недостиг на стоки какво мислите ще се случи? Първо ще се покачи цената, разбира се и от това ще пострадат потребителите. Но ще пострадат и самите български производители, защото мащабът на местния пазар ще се свие за тях! Какво мислите ще се случи с приходите на хлебопроизводителите в Североизточна България когато се забрани на магазини в София и Пловдив да им купуват продуктите? Ще колабират! В момент, в който стопанството така или иначе е в криза и търсенето се свива както на местния, така и на международния пазар! Предложения законопроект е типичен пример за мярка, която ще навреди именно на тези, на които уж трябва да помогне.

Да не говорим за ефекта върху самите магазини, чиито разходи ще скочат не само заради това, че са принудени да купуват по-скъпи стоки, но и заради всички логистични усложнения, които би им създала предложената регулация. Започвате ли да осъзнавате що за малоумие са надробили тези, които са предложили тази идея? Въобще не се опитвам да бъда учтив. Недопустимо е толкова безобразно неграмотни идеи, които биха довели до масово обедняване на милиони из цялата страна, както и безработица и фалити при засегнатите производители, да се тиражират сериозно от хората, които имат претенцията да ни управляват.

Изискването магазини да могат да продават български стоки само на производители със сигурност е най-безумната част от предложения законопроект, но далеч не е единственият проблем. Самата идея за въвеждане на каквито и да е ограничения върху типа стоки (според произхода им) във време на икономическа криза е много опасна. Именно в тези моменти е от изключителна важност пазарът на дребно да е възможно най-гъвкав, за да не се стига до много силно покачване в цените на стоките от базова необходимост (като храните) именно когато доходите на населението стагнират и за много дори падат, а безработицата расте.

Освен това, от ЕКИП и преди сме писали за безсмислеността на регулации, които целят да накарат българите да купуват повече или дори само българско производство. Като за начало това дори противоречи на договорите на Европейския съюз. Но още по-съществено, противоречи и на простата икономическа логика, както вече сме писали в тази статия. Първо, това ще доведе до сериозно поскъпване на този тип стоки, които не се произвеждат много в България и второ – има ли нужда въобще от такава регулация? Много и най-различни видове стоки на български фирми (като тези, които споменах по-горе), масово се продават по супермаркетите така или иначе.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!