Лъже ли Борисов за ERM-II или просто не знае за какво говори?

През последните няколко седмици позициите на правителството, особено в квази-едноличното управление на премиера Борисов са по-променливи и от климатичните условия. След като през февруари разумно се отказа от бързането към присъединяване в т.нар. „чакалня“ на еврозоната – валутния механизъм ERM-II – Борисов се завъртя на 180 градуса и преди няколко дни обяви, че тези опити се подновяват и то с първоначалния срок до края на настоящия месец април. Борисов каза, че в идните две-три седмици България ще изпълни условията и ще се присъедини към ERM-II още преди Гергьовден.

Къде ги видя тези „трилиони“ в ERM-II и еврозоната?

Може би се питате защо е това истерично бързане, появило се почти изневиделица? Както обикновено, става въпрос за пари, според думите на премиера. Или по-скоро за надеждата, че като се присъединим в ERM-II ще видим повече пари. Борисов представи присъединяването ни към ERM-II почти като единственият начин да спасим икономиката на България в условията на настоящата криза. Според него, ако се присъединим в ERM-II ще имаме достъп до огромно финансиране, най-вече по линия на Европейската централна банка. Ето какви бяха точните му дими:

„Европейската централна банка отпуска трилиони за възстановяване на държавите от Чакалнята и Еврозоната. „Тази криза ни показа, че държавите, които не са в Чакалнята и Еврозоната, ще теглят дългове и то с огромни лихви“

Ще бъда директен. Казаното от премиера е напълно невярно.

Първо, Европейската централна банка категорично НЕ „отпуска“ трилиони. Извънредната програма на т.нар. „количествени улеснения“, т.е. изкупуване на облигации на страни-членки на Еврозоната, която беше обявена на 18 март от страна на ЕЦБ е на обща стройност 750 милиарда евро.

Второ, това е именно дългово финансиране, а не са пари, които ЕЦБ отпуска безвъзмездно. Финансирането се осъществява по следния начин – страните-членки на Еврозоната емитират държавен дълг, който се купува от банките, защото след това се изкупува от ЕЦБ през тази извънредна програма на количествени парични облекчения за финансовата система на паричния съюз. Това занижава разходите по държавния дълг на страните-членки на Еврозоната, но не променя факта, че те пак трябва да теглят дълг.

Трето, страните, които са в т.нар. „чакалня“ на еврозоната, т.е. валутния механизъм ERM-II нямат достъп до тази програма на количествени улеснения, защото те все още не са приели еврото за своя официална валута. Дания, която е в ERM-II, но не и в еврозоната, няма достъп до тези 750 милиарда количествени улеснения. Само държави, чиято валута е евро и съответно чиито дълг е деноминиран в евро, могат да бъдат облагодетелствани от тази програма. В случая на България това означава, че ако влезем в ERM-II още тази година, няма да бъдем повлияни от тази програма на ЕЦБ поне 2 години. Припомняме, че според договорите на ЕС това е минималният престой в ERM-II за всяка една кандидат-членка за еврозоната. Тоест, докато дойде времето когато ще можем да се възползваме от тази програма не е ясно дали тя въобще ще е активна.

Какви кризисни програми са въведени в ЕС досега?

Освен количествените улеснения на ЕЦБ, миналата седмица финансовите министри на страните-членки на ЕС постигнаха консенсус по отношение на алтернативни източници за общо-европейско кризисно финансиране. Засега са формирани три програми – две, от които могат да се възползват всички страни-членки на ЕС и една само за тези, които са част от еврозоната и съответно Европейския стабилизационен механизъм на паричния съюз. Общата стойност на тези три програми е 540 милиарда евро. Отново – никакви трилиони.

Първата програма се казва SURE и от нея можем да се възползваме и в момента, без да сме нито в еврозоната, нито във валутния механизъм ERM-II. Тя е на стойност 100 милиарда евро. Целта ѝ е да предостави ликвидна подкрепа за икономики на ЕС, които са пострадали финансово от пандемията. Парите ще се отпускат на всяка една държава-членка на ЕС при определени условия и гаранции спрямо общия бюджет на съюза.

Втората програма представлява целенасочена подкрепа за малки и средни предприятия в рамките на ЕС чрез Европейската инвестиционна банка и е на стойност 200 милиарда евро. ЕИБ ще разпределя това финансиране чрез националните банки. На практика тази схема цели да е форма на „спасителна мрежа“ за бизнесите в Европейския съюз. Както и SURE, от тази програма могат да се възползват абсолютно всички страни-членки на Европейския съюз, не само тези в еврозоната. Тоест, България има достъп към нея и сега.

Третата програма, на стойност 240 милиарда, е единствената, която важи само за страни-членки на еврозоната. Това е поради факта, че тя представлява кризисно отпускане на финансиране чрез Европейския стабилизационен механизъм на паричния съюз. Този механизъм беше създаден по време на дълговата криза под формата на общ пул финансиран от държавните бюджети на страните-членки, който може да се използва за евентуално спасяване на страни-членки на Еврозоната, които са заплашени от фалит, както беше случаят с Гърция тогава. Финансирането, което сега ще се отпуска чрез този механизъм е под формата на специален кредит, който може да се използва само и единствено целево за компенсиране на икономическите щети от пандемията.

Има ли финансиране, до което имаме достъп само ако сме в ERM-II?

Категорично не, няма инструмент за финансиране, до който бихме имали достъп единствено по линия на това, че сме в ERM-II. Една теория би могла да е, че ще БНБ и финансовата система в България ще има повече достъп до ликвидност в евра по линия на валутни суапове (на практика договор за свободен валутен обмен) от страна на ЕЦБ към БНБ. За пример може да се даде Дания, която е членка на ERM-II, но не и на еврозоната и тя се ползва от такава линия. Финансирането по нея беше увеличено до 24 милиарда евро от 12 милиарда преди. Целта е да се гарантина, че датската финансова система няма да започне да изпитва дефицит на евро поради кризата.

Само че съществуването на такава валутна суап линия не е обвързана с членство в ERM-II. Това обикновено е кризисен инструмент, който се въвежда по време на финансова криза. Дания е в ERM-II от 1999 г., а за първи път такава суап линия се отваря през 2008, по време на глобалната финансова криза. По-рано през 2007 г. такава линия се създава към централната банка на Швеция, а няколко години по-късно към тази на Унгария. Нито една от двете държави не е в еврозоната и ERM-II. Самите големи централни банки като ЕЦБ имат интерес от тези линии за ликвидност, защото ако се стигне до сериозен недостиг на евра в икономики като България това може да доведе до дефоулт по задълженията деноминирани в евра. Следователно банките в такива държави спират да държат евра, което би отслабило еврото, особено ако става дума за други държави в Европа и особено ако това се случи по време на криза.

За България конкретно към момента предоставянето на еврова ликвидност чрез подобни суап линии е безполезно. Първо, това не е целево финансиране за предотвратяване на фалити или запазване на работни места, а просто за подсигуряване на еврова ликвидност в банковата система. Второ, по думите на самия управител на БНБ Димитър Радев, левът има 156% покритие в евро. Тоест, няма никакъв дефицит на евра във финансовата ни система към този момент и съответно такава ликвидна помощ от ЕЦБ не ни е необходима.

За финал нека резюмираме как стоят фактите спрямо твърденията на премиера Борисов:

1. Няма никакви „трилиони“, в която и да е кризисна програма, нито за еврозоната, нито за „чакалнята“ ERM-II, нито за Европейския съюз като цяло.
2. Дори да влезем в ERM-II още тази година трябва да минат поне 2 години докато можем да приемем еврото. Това означава, че чак след 2 години бихме могли да ползваме кризисното финансиране през Европейския стабилизационен механизъм или количествените улеснения на ЕЦБ, които важат само за страни-членки на еврозоната.
3. В момента така или иначе имаме достъп до по-голямата част от кризисното финансиране – с обща стойност 300 милиарда евро – въведено от Европейските институции, по линия на това, че сме пълноправен член на ЕС.
4. При присъединяване към валутния механизъм ERM-II няма да получим достъп до НИКАКВО финансиране, до което нямаме достъп към момента. Валутните суап линии на ЕЦБ не са нещо, което съществува само за членки на валутния механизъм, такива могат да се отварят към всяка централна банка по света.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!