Българите, Османската империя и оръжието: Част II

Носенето на оръжие сред българското население има дълбоки традиции дори по време на османското владичество. Противно на масовата представа българите никак не са били беззащитни. Всъщност, напротив, доста често са оказват с оръжие в ръка въпреки подозрителността и забраните на властта, а в периода на кърджалийските размирици (края на XVII – началото на XVIII век) и с нейната благословия.

Вече представих българите, които са участвали под някаква форма в османските въоръжени сили. Това са били спахиите-християни, войнюците, мартолосите и прочее категории. Всички те са били, в определени моменти, активни военни и може да ги причислим към съсловието на „аскерите“ (askeri) – тези, които управляват, воюват, защитават и не плащат данъци. Често те са оглавявали и бунтове срещу Портата. Такъв е случаят с мартолоса Карпош, който вдига голямо въстание в Македония в края на XVII век.

Дигитален обект 1. Рисунка изобразяваща мартолоса Карпош. Източник: интернет.

Други от жителите, по статут, са нещо средно между военни и раята (raya, т.е. производителите и данъкоплатците). Такива са например дербенджиите (derbenci, един вид местна милиция), които имат за цел да охраняват планинските проходи. Те са можели да носят оръжие и са ползвали данъчни облекчения. Такива дербенджийски селища са били Калофер, Аджар (дн. Свежен), Шипка, Габрово, Котел и прочее, които по-сетне се оказват сред най-активните средища на българското пробуждане през XVIII и XIX век. Без да изпадам в някакви по-задълбочени психологически анализи мога със сигурност да предположа, че легалното носене на оръжие рефлектира в по-свободолюбивия дух на жителите на тези градчета.

Известно е, че дербенджиите твърде често са влизали в открити сражения с представители на османските власти по един или друг повод. Така например, когато известният османски пътешественик Евлия Челеби преминава (1662 г.) през шипческия проход той участва в истинска битка с жителите на Габрово. В неговия пътепис е записано: Около пладне, когато слизахме по средата на склона на тази планина, на едно тясно диво каменисто място за хайдушки засади, бяхме свити от две страни от неприятели. В тази тясна клисура хвърлихме няколко куршумени залпа, те към нас и ние към тях, и като се сблъскахме лице с лице, започна сражение. По-сетне, в средата XIX век, институцията на дербенджиите ще бъде централизирана в заптийската служба, която представих в Част I.

Освен при тази по-специфична група поданици носенето на оръжие е разпространено и по принцип, доколкото по протежение на османското владичество има непрекъснати податки за действия на други въоръжени отряди от християни (т.нар. хайдути), с които османските войски често влизат в ожесточени битки.

Дигитален обект 2. Панайот Хитов през 1867 г., Белград. Източник: Wikipedia.

В тази връзка са известни многократни опити на властите през XVIII и XIX век да ограничат носенето на оръжие от християни. В долната таблица съм представил, в по-обобщен вид, известните инициативи в тази посока. Те не са никак малко и показват, както стремежа на властта на обезоръжи християнското население, така и очевидния неуспех това да бъде сторено реално. Ако инициативите бяха успешни те не биха се повтаряли толкова често в течение на времето.

Таблица 1. Заповеди и изземвания на оръжието от „раята“ по българските земи през XVII – XIX век. Източник: Димитров, К. Огнестрелното оръжие по българските земи от края на XVII век до Освобождението (1878 г.), Военна история, бр. 17, 2016, 86-91.

В края на XVIII започват т.нар. „кърджалийски времена“, които са много добре описани и анализирани от Вера Мутафчиева. По това време султанската администрация на практика губи значителни територии на Балканите, които попадат под властта на размирници. Започва процес на децентрализация на държавата и тя вече не е в състояние да обезпечи сигурността на населението, което е оставено само да се справя с кърджалийските отряди.

Дигитален обект 3. Портрет на Мустафа паша Байрактар. Един от кърджалийските главатари, а по сетне подръжник на реформите на султан Селим III. Източник: интернет.

В тази връзка османският султан Селим III (1789 – 1807) издава няколко разпоредби, с които се разрешава на населението на империята, без оглед на религия и народност, да носи оръжие за да може да защити живота и имота си. През 1793 г. е издадена заповед, с която се нарежда да се въоръжават по места „всички достойни мъже“, а във ферман (заповед) от 1797 г. за Софийско четем: За да се попречи минаването им на разбойниците, нужно е преди всичко населението на Софийската каза [т.е. околия] без разлика на религия съвкупно да се въоръжи и ведно с нужното число сеймени [т.е. местни бойци мюсюлмани] да защитава храбро позициите и дефилетата….

Тук ще си позволя една по-обширна ремарка за този османски султан, който е и доста интересна личност.

Дигитален обект 4. Портрет на османският султан Селим III. Цариград. Източник: интернет.

Според турския историк Коджа Тюрк Селим е роден през 1761 г. в Цариград. По повод раждането на младия принц дворцовият астролог обявява – „Роди се безподобен властелин на света!“, а от обкръжението на баща му, султан Мустафа, съобщават, че момчето ще бъде владетел, подобен на Александър Македонски. Отдаващият голямо значение на думите на астролозите Мустафа III е убеден, че синът му ще стане велик султан. Дори до смъртта си обичал да споменава на околните – „Синът ми Селим, ще стане голям падишах“.

Тези думи естествено достигат до ушите на младия принц, а и до всички обитатели в двореца, където започват да виждат в негово лице бъдещия голям държавник и завоевател. Според американския историк Станфорд Шоу принцът се радвал на относителна свобода, неприсъща на обитателите на „кафеза“ (мястото, където принцовете живеят изолирано), влиза в кореспонденция с Луи XVI и прочее. През 1789 г. се възкачава на престола, но по-късно свършва като френския си колега и през 1807 е детрониран от еничарите, а година по-сетне е убит.

Дигитален обект 5. Част от стената (шарампол) обграждала Казанлък по време на кърджалийските размирици. Източник:Пенчев, П. Казанлъшкият край през Възраждането. С., 2005, с. 24.

При всички положения Селим III от самото начало действа със самочувствие на реформатор и прави действителни опити да обнови държавата, които обаче се провалят. Неговите заповеди по отношение оръжието и българите имат несъмнено голям психологически ефект върху подвластното българско население. По повод масовото въоръжаване по това време и ефектът от него известният български революционер Г.С. Раковски пише:“В тях кърджалийски времена народа в България почти сичкий е бил въоръжен и много градища и големи села били са заградени със зидове и с окопи да ся пазят от кърджалийското нападение… Най-голям отпор против кърджалийското разорение, можи ся каза, е нанесено от българите.”

Заключение

Ясно е, че носенето на оръжие оказва огромно влияние върху българското население по време на кърджалийското време. Това се забелязва, както от съвремениците, така и от изследователите по-сетне. Така в „периода на анархията“ се зараждат онези позитиви, които в дългосрочна перспектива ще се окажат решаващи. Българите се защитават и справят с разбойническите нападения. Оттук насетне решението сами да започнат да определят и политическата си съдба идва от само себе си.

Като цяло османската власт е крайно резервирана и се опитва да обезоръжи своите поданици. Това е присъщо впрочем за почти всяко правителство по света. Ще напомня думите на Джеймс Мадисън (1751 – 1836 г.), според който властта по принцип „се плаши да се довери на хора с оръжие“. В този смисъл позволението и въоръжаването на населението в края на XVIII век според мен ще се окаже ключово, наред с другите фактори разбира се, като децентрализацията например, за еманципирането на подвластните на султана жители християни.