ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Много от политиките, които наши и чужди управници предлагат в условията на пандемията от Covid-19 могат да се определят като Кейнсиански по името на английския икономист Джон Мейнард Кейнс (1883-1946). Той е роден в Кеймбридж, Великобритания, базовото му образование е по математика, слуша лекции по икономика от блестящи учени като Алфред Маршал и Артър Пигу. Интелектуалните качества на Кейнс са безспорни, но още от най-ранна възраст той се движи в кръгове, които поставят под съмнение традиционни морални и социални устои.
Кейнсианските лекарства са неподходяща терапия за съвременната икономика. Внимателният поглед към някои от тях показва наличието на отрови, които заплашват да убият пациента, вместо да го излекуват.
Кейнс и Голямата депресия
Джон Мейнард Кейнс печели международна популярност като икономист преди началото на Голямата депресия през 1929 г. В края на 1919 г. той публикува книгата си „Икономическите последици от мира“. В нея критикува позициите на победителите в Първата световна война спрямо победена Германия, на която са наложени непосилни репарации.
Най-значимото произведение на Кейнс е „Обща теория на заетостта, лихвата и парите“, издадено през февруари 1936 г. и след това преведено на множество езици. Именно тази книга свързва името му с Голямата депресия, нейните причини, последици и начини за преодоляването на бъдещи кризи. В този трактат Кейнс отхвърля господстващата дотогава теза за пазарната икономика като самоуравновесяващ се механизъм, при който не може да има устойчиви състояния на безработица. Друг основен елемент в книгата е постановката, че не предлагането, а търсенето е най-важната променлива, която управлява общото ниво на икономическа активност.
Според повърхностните привърженици на Кейнс неговите идеи са помогнали за излизането на САЩ от Голямата Депресия през 30-те години на 20 век. Истината обаче е, че политическите мерки, с които САЩ се опитват да се справят с кризата, освен че не са успешни, започват да се прилагат далеч преди публикуването на Общата теория. Самата Депресия продължава доста след публикуването на книгата. Масовото възприемане на кейнсианските идеи и в теорията и в стопанската политика става факт след края на Втората световна война.
Кейнс и „ползата“ от войните
В Общата теория има едно изречение, което засяга обществените резултати от войните. Кейнс пише: „Строителството на пирамиди, земетресения и дори войни могат да послужат като стимул за увеличаване на богатството, ако възпитанието на нашите държавни дейци върху принципите на класическата икономическа теория не позволява да се избере някакъв по-добър път“. Нека поясним, че в цитата не става дума за увеличаване на богатството на малцина привилегировани чрез военни доставки, корупция и т.н. Неговата теза е, че войната помага за увеличаване на общественото богатство, т.е. от нея печелят всички.
Твърдението на Кейнс има съмнителна морална стойност. Дори и тя да се пренебрегне остава въпросът как се отнасят неговите думи към натрупания исторически опит за ефектите от войните. Чудовищният брой погубени човешки животи, материалните разрушения и финансовите загуби от Първата и Втората световна война са добре известен исторически факт. Заслужава да припомним обаче, че те не са единствените опустошителни войни в Европейската и световната история. По време на т. нар. 30-годишна война от 1618 до 1648 г. германските държави губят около 1/3 от населението си и т.н. и т.н.
Убийствените последици на войните не са резултат само от преките военни действия и тяхното финансиране. Войните и войските са основен вектор за разпространение на смъртоносни зарази. Пандемията от испански грип започва в края на Първата световна война. Струпването и прехвърлянето на огромни маси хора на големи разстояния за кратко време със сигурност е способствало за глобалния обхват на заболяването и за милионите жертви от него. Историята на чумата през 14 век също доказва изказаната теза. Заразата с чума е донесена в Европа от монголските войски, които обсаждат генуезката крепост Кафа в Крим. При окупацията на шведски острови от Русия в началото на 19 век смъртността на местното население се увеличава без да са водени бойни действия. По време на френско-пруската война 1870-1871 г. пруските войски във Франция се заразяват с едра шарка. След като се завръщат те предизвикват епидемия от тази болест в родината. Няколко смъртоносни зарази пренасят европейските завоеватели в Латинска Америка след откриването на Новия свят. Според различни изчисления те довеждат до унищожаването на между 70 и 90 % от завареното местно население. По време на Първата световна война около 35% от българските жертви не са причинени от загуби на бойното поле или от рани, а от болести.
Кейнс и българският случай
Българските стопански проблеми, за добро или лошо, рядко привличат вниманието на големи икономисти. Макар и съвсем периферно България присъства в писанията на Кейнс, но не за добро.
Част от славата на Кейнс се дължи на критиката му спрямо тежките условия, наложени в мирния договор на победена Германия след края на Първата световна война. Той обвинява държавните ръководители на Англия, Франция и САЩ в пренебрегване на икономическите проблеми и в сляп стремеж да се отмъсти на врага. В книгата той предрича тежките бъдещи последици за международните отношения от необмисленото натоварване на Германия с непосилни репарационни плащания. Предсказанията му, макар и неясни, се сбъдват, когато 20 години след края на Първата избухва Втората световна война.
В Първата световна война България е съюзник на Германия. Понеже е сред победените и на нея са наложени тежки мирни условия с Ньойския договор от ноември 1919 г. Сред тях са ограниченията за провеждане на самостоятелна стопанска политика и по-късно задължението за изплащане на репарации на стойност от 2 250 000 000 златни франка. Икономистът Кирил Попов отбелязва, че по начало идеята за следвоенните репарации произхожда от практиката на германското командване по време на войната да унищожава сгради, фабрики, инфраструктура и т.н. в завладените от нея части на Белгия и Франция. Целта на подобна политика е да се намали военния потенциал на врага и да се ограничат производствените възможности на победените след края на войната. Подобни действия на българската армия обаче не могат да се открият, защото тя действа в територии населени изключително с българи. Освен това българските военни власти в хода на бойните действия констатират, че германските съюзници системно ограбват ресурси необходими за страната.
Критиката на Кейнс към неадекватното следвоенно мирно устройство на Европа, и в частност към германските репарационни задължения, изглежда като авторитетна, макар и косвена, защита на българската кауза. В Икономическите последици от мира обаче Кейнс защитава германците като заявява, че от тях се искат репарации без да се държи сметка дали част от тях не са за вреди нанесени от германските съюзници. По-късно в други свои произведения той конкретизира мисълта си като пише, че съюзниците на Германия, сред които и България, трябва да отговарят за част от вредите, приписвани на германската армия. Излиза, че българските репарации, не само че са справедливи, но трябва да се увеличат, за да може да се намалят вземанията и тежестите на големия съюзник. Ако подобни идеи се бяха осъществили, то стопанското възстановяване на България след Първата световна война щеше да е много по-трудно.
Флирт с тоталитаризма
Кейнс не може да се определи като привърженик на някоя от тогавашните тоталитарни системи. Той обаче се опитва да спаси капитализма като в някои от идеите си допуска опасно близък флирт с тоталитарните системи. Известен е фактът, че той пише специален предговор към немското издание на Общата теория, в който отбелязва, че идеите му могат да се прилагат по-лесно в тоталитарна система. През 1932 г. в радиопредаване се изказва положително за централизираното икономическо планиране. Според него привлекателността на планирането се дължи на неуспеха на „неплановите икономически системи“, а примери за планиране са петгодишните икономически планове в СССР и планирането във фашистка Италия на Мусолини. През 1930 г. Кейнс се изказва положително за някои от идеите, защитавани от британския фашист Осуалд Мозли. Не на последно място, сред концепциите, които Кейнс поддържа са тези на стопанския национализъм. В есе четено пред BBC през 1931 г. той се обявява срещу спестовността, като казва, че всеки спестени пет шилинга оставят без работа един човек за един ден. Обратното, при покупката на стоки се увеличава заетостта, но закупените стоки трябва да са британски, за да се увеличи местната заетост. В разрез с редица от постиженията на класическите икономисти, Кейнс се обявява в полза на протекционизма, като забравя старото правило, че ако стоките не пресичат границите, то тогава армиите го правят.
Защо Кейнс не може да помогне в настоящата криза?
Отговорът на въпроса вече изглежда лесен. Той оправдава войните, стреми се да обоснове облагодетелстването на големите за сметка на малките и флиртува с тоталитаризма. Баналната истина е, че войните носят смърт и разруха. Тоталитаризмът също. Войните наистина са спътници в човешкото развитие, но нежелани спътници. Затова, ако с победата във войната срещу Covid-19 си отиде и Кейнс, той няма да ни липсва. Поне на ниво стопанска политика.
П. Пенчев
