„Непризнатият“ риск за банките от присъединяването в ERM-II

Миналата седмица обстойно опровергахме твърденията на премиера Борисов за предполагаемите „ползи“ от присъединяването към валутния механизъм ERM-II в условията на настоящата криза. Сега обръщаме поглед към другата страна на монетата – потенциалният риск, който бихме поели при присъединяване към валутния механизъм. Най-големият риск е свързан с банковата система и е по линия на изискването България да се присъедини към Банковия съюз при постъпване във валутния механизъм ERM-II, преди да е станала част от еврозоната.

За митовете за качеството на банковия надзор на Европейската централна банка (в сравнение с този на Българската народна банка) вече сме писали. Банковият съюз не е панацея и със сигурност няма да ни даде гарантирана защита срещу повторно КТБ. Но по същество – какъв е проблемът с условието да се присъединим към Банковия съюз при влизане в ERM-II, което условие ни поставя ЕЦБ?

Първо, това условие противоречи на намеренията на самото правителство в началото на преговорите за присъединяване към валутния механизъм. В началото на 2018 г. финансовият министър Владислав Горанов казва, че са работи за присъединяване към ERM-II, “ „за да продължим към едновременното, подчертавам едновременното членство в еврозоната и Банковия съюз, защото няма как да сте член на Банковия съюз, без да сте член на еврозоната.

Забележете, че тогава г-н Горанов „подчертава“, че се цели едновременно присъединяване към Банковия съюз и еврозоната. Защо? Ами защото присъединяването към банковия съюз преди присъединяването към самата еврозона носи със себе си сериозни рискове свързани със стабилността на банковата система и то по по-думите на самия управител на БНБ Димитър Радев. Няколко години по-рано, през 2015 на изслушване при комисията по бюджет и финанси към парламента той се обявява против присъединяване към Банковия съюз преди членство в еврозоната. Според него, ако България влезе в Банковия съюз, без да е членка на еврозоната, това ще доведе до:

„ерозия в контролните функции на БНБ, преди пълноправното членство“ в еврозоната и допълва, че „ще възникнат стимули за банките от еврозоната да конвертират дъщерните си дружества в България в клонове, с което първо няма да имат задължението да поддържат капитал в страната. И второ, няма да подлежат на контрол от БНБ, по отношение на тяхната ликвидност. Според мен подобно развитие, особено в контекста на кризата с Гърция е неприемливо от гледна точка на нашите интереси.“

Тук Димитър Радев говори за банковата криза, която все още сериозно бушува в южната ни съседка по това време, през 2015 г. Спомнете си, че въпреки дълбоката дългова и банкова криза, в която Гърция изпадна преди няколко години, това на практика почти не се усети в България. Въпреки че у нас имаше много банки с гръцка собственост, нито една от тях не изпида проблеми със своята капитализация и ликвидност. Докато техните гръцки майки като Алфа банк, Пиреос и Юробанк (собственик на Пощенска банка) бяха на ръба на фалита и трябваше да се спасяват от държавата, дъщерните им дружества в България останаха стабилни. Всъщност единствената банка, която фалира през този период беше с българска собственост.

Именно за това говори г-н Радев. По време на Гръцката криза нашите банки с гръцка собственост останаха стабилни именно защото не са интегрирани в банковия пазар на еврозоната и регулаторната рамка на Европейската централна банка, както биха били ако влезем в Банковия съюз. Както казва управителят на БНБ, при членство в банковия съюз чуждестранните банки-собственици могат да конвертират българските си дружества в клонове, за да прехвърлят свободно капитал в случай на криза, в каквато между другото се намираме в момента. Това означава, че ще могат да декапитализират българските банки, за да капитализират основните си по-големи дружества в чужбина. Това би заплашило стабилността на българската банкова система, за да се подкрепи тази в…Италия, например.

Италия не е случаен пример, а всъщност много релевантен особено с оглед на това, че 1) Италия най-вероятно ще е най-тежко пострадалата икономика от настоящата криза, 2) най-голямата банка в България (Уникредит) е с италианска собственост и 3) Италианската Уникредит е по-зле капитализирана от българската. Спомнете си, че на последния стрес тест на ЕЦБ миналата година, Уникредит Булбанк беше една от най-добре капитализираните банки в България (а и в цяла Европа). След прегледа на качеството на активите Уникредит Булбанк имаше съотношение на основен капитал СЕТ1 23.1% при минимум 8.0%. Същевременно, стрес тест през 2018 г. показва, че СЕТ1 съотношението на италианската Уникредит е около 13%. Също над минималното изискване, но все пак значително по-ниско.

Какво може да се случи според вас при хипотетичен сценарий на банкова криза в Италия, който дори е много вероятен с оглед на кризата, която връхлита икономиката там? Сценарий, при който капитализацията на банките в страната би се сринала? Това, разбира се, може да се случи с различна банка и в друга страна-членка на еврозоната, Уникредит и Италия са просто пример. Трябва много сериозно да отчетем тези рискове, с оглед на много несигурната икономическа среда, в която се намираме и изключително тежката криза, в която редица икономики в еврозоната като Италия са на път да изпаднат според абсолютно всички прогнози към момента (МВФ прогнозира 9.1% спад на БВП в Италия през 2020).

Естествено възниква въпросът, дори и да го има този риск, за който говори управителят на БНБ още през 2015, не съществуват ли спасителни механизми, чрез които ЕЦБ да подкрепи банковата система в България, при евентуална ликвидна и капиталова криза? По принцип съществуват, но уловката е, че ние няма да можем да се възползваме от тях докато не станем член на самата еврозона. Правилата на Банковия съюз са такива, че регулаторният надзор на ЕЦБ се прилага за всички негови членки, но от механизмите за ликвидна подкрепа може да се възползват само банки в страни-членки на еврозоната. Иначе казано, ако по принцип Банковият съюз е монета с две страни, като от една има рискове, а от друга механизми за подкрепа, при присъединяване в него преди еврозоната ние поемаме само рисковете.

За това опасно асиметрично третиране на страните, които са в Банковия съюз, но извън еврозоната алармира и Калин Христов, ръководещ управление „Емисионно“ към БНБ. През 2018 той пише, че „съществуват явни непривлекателни фактори, заложени в „тясното сътрудничество” – механизмът, предназначен за държави членки, чиято парична единица е различна от еврото, за включване в Единния надзорен механизъм.“ Тук той говори за евентуално присъединяване към Банковия съюз паралелно с присъединяване към ERM-II и допълва:

„Страна с „тясно сътрудничество” ще бъде изправена пред изключително асиметрично третиране:

• Ще остава изключена от окончателното вземане на решения по надзорни въпроси в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ);
• Надзорните решения на ЕЦБ, които не са правно обвързващи извън еврозоната, ще трябва да бъдат възпроизвеждани с актове на местния надзорен орган. Последният ще носи отговорност при спорове;
• Ще остава без достъп до ликвидна подкрепа от ЕЦБ;
• Няма да има достъп до Единния стабилизационен механизъм като потенциален източник на средства за пряка и непряка рекапитализация на банките.“

Както виждате, и самият управител на БНБ и ръководителят на управление „Емисионно“ смятат, че изискването България да се присъедини към Банковия съюз паралелно с ERM-II, преди да е приела еврото е изключително асиметрично условие, което носи със себе си сериозни рискове за банковата ни система. От ЕКИП намираме преценката им в това отношение за напълно трезва, особенно в условия на дълбока икономическа криза, в каквато навлизаме в момента. С оглед на това изникват два естествени въпроса:

1. Защо премиерът и финансовият министър толкова упорито тласкат България към членство в ERM-II и Банковия съюз едновременно, при положение, че според БНБ това би създало рискове за банковата система?
2. Защо този тласък се поднови и засили точно сега, през април, когато е сигурно, че европейската икономика изпада в тежка криза с неясен хоризонт на възстановяване? В такава ситуация всякакви рискове за банковата система се изострят многократно.

Действията на премиера Борисов изглеждат абсолютно нелогични. През февруари, преди избухването на икономическата криза, той беше готов да отложи кандидатурата на България за присъединяване на ERM-II докато не се проведе по-широк дебат по темата и не се постигне обществен консенсус дали това би било позитив или негатив за България. Такъв консенсус все още няма и същевременно с това икономиката на еврозоната е на път да изпадне в тежка рецесия, която със сигурност ще разклати стабилността на банковата ѝ система. Ако ние се присъединим към банковия съюз точно в този момент, тези рискове могат да се прехвърлят и при нас, в нашия иначе като цяло добре капитализиран банков сектор, по думите на самия управител на БНБ Димитър Радев.

От ЕКИП смятаме, че министър Горанов и премиерът Борисов първо трябва да отговорят на тези въпроси, преди да се впускаме с всички сили към членство в ERM-II и Банковия съюз. Както си проличава от изказванията на най-високопоставените длъжностни лица в БНБ, ако правителството не отчете внимателно рисковете от тази стъпка, подведено от нереалистични очаквания за „трилиони“ финансиране от ЕЦБ, сигурността на банковата система и спестяванията на българските граждани може да бъде сериозно заплашена, особено с оглед на кризата, която връхлита Европа.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!