ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Преди няколко дни кредитната рейтингова агенция Фич запази настоящата оценка на държавния дълг на България, но коригира надолу „перспективата“ по нея от „положителна“ към „стабилна“. Това означава, че от Фич не смятат, че в обозримо бъдеще (до края на годината най-вероятно) ще съществуват условия за подобряване на категоризацията на държавния дълг на България. Изниква въпросът – важно събитие ли е това понижаване на перспективата по кредитния рейтинг на България?
На теория кредитният рейтинг на една държава трябва да се използва като индикация от пазара за това колко платежоспособна е съответната държава. На база оценката за кредитния рейтинг от рейтинговите агенции, инвеститорите преценят дали държавният дълг на дадена страна е надеждна инвестиция. Колкото по-висок е рейтингът, толкова по-вероятно е съответната държава да остане в стабилно финансово състояние и да си покрие задълженията. Проблемът е, че това в много случаи се оказва само теория, а на практика кредитният рейтинг не отразява реалното финансово състояние и платежоспособност на съответната държава.
Кредитните агенции често грешат
Има редица примери за това по време на Глобалната финансова криза, която настъпва през 2008 г. Години наред всички големи рейтингови агенции оценят изключително рисковите и сложни финансови инструменти подкрепени с ипотеки като на практика безрискови като ги категоризират като най-високо качество дълг. Впоследствие когато положителните развития в реалната икономика се обръщат и доходите започват да се влошават се оказва, че тези финансови инструменти всъщност са изключително рискови и губят всякаква стойност, защото ипотеките, които ги формират се превръщат в напълно необслужван дълг.
В крайна сметка рейтинговите агенции свалят оценката си за този тип инструменти, но това се случва чак към 2010 г. Ситуацията е „след дъжд – качулка“. Работата на рейтинговите агенции не е да ни кажат, че даден финансов инструмент е боклук когато вече всички знаят за това и никой инвеститор дори не би помислил да го докосне. Те би трябвало да са тези, които първи ни предупреждават за риска от тези финансови инструменти. Те трябва да са тези, които години преди финансовата криза могат да предвидят, че в случай на обръщане на макроикономическите тенденции, тези инструменти ще носят само и единствено загуба. Но не, вместо това рейтинговите агенции оценяват тези инструменти сякаш не носят почти никакъв риск.
Уви, рейтинговите агенции не се справят особено по-добре в оценката на държавен дълг. В периода 2004-2009 г. рейтинговите агенции категоризират държавния дълг на Гърция като ниво А. Това е горно средно ниво, което се счита за напълно подходящо за инвестиции. Уви, през 2007 г. да се довериш на тази оценка и да инвестираш в гръцки дълг е като да купиш фабрика на 8 септември 1944. В рамките на следващите 3 години Гърция става напълно неплатежоспособна и започва да търси финансова помощ от МФВ и други страни-членки на еврозоната. Впоследствие кредитният ѝ рейтинг е свален. Но разбира се, това се случва чак когато целият свят знае, че гръцката държава не може да си плаща дълговете.
В крайна сметка, какъв е смисълът от рейтингови агенции, които не могат да предвидят, че дадена държава може да изпадне в неплатежоспособност в рамките на няколко години? Кредитният рейтинг би трябвало да е индикатор за бъдещето, какво можем да очакваме да се случи, ако инвестираме в съответния дълг (кредит). Но в действителност се оказва, че кредитният рейтинг е по-скоро съвпадащ или дори изоставащ индикатор, който ни показва какво вече се е случило, напр., че дадена държава вече е неплатежоспособна.
Ако искате надежден индикатор – следете пазарите
Поради тази ненадежност на кредитният рейтинг, и то особено по време на икономически кризи, трябва да имате едно наум когато четете новини, че някоя „престижна“ рейтингова агенция е повишила или понижила рейтингът на дадена държава. През последните години премиерът Борисов много обича да се хвали с това, че България има „добър“ кредитен рейтинг, но това само по себе си не казва много. Както виждате, утре може да се окажем неплатежоспособни и рейтинговите агенции сигурно ще са едни от последните научили за това.
Ако се интересувате какво инвеститорите наистина мислят за качеството на дълга на дадена държава…просто гледайте какво се случва на финансовите пазари. Реалният кредитен рейтинг на България се изразява в лихвите по държавния дълг. Сравнявайки лихвите по нашия държавен дълг с този на изключително финансово стабилна и платежоспособна държава като Германия (така наречения „спред“, сиреч разлика между двете), можем да разберем каква е реалната оценка на инвеститорите за качеството на българския дълг. Това е далеч по-надежден индикатор от оценките на рейтинговите агенции, които всъщност често се коригират в отговор на движението на лихвените спредове между облигациите на различни държави.
По последни данни, след сериозен скок в средата на месеца лихвата по 10-годишните държавни облигации на България е 0.441%. Лихвата по 10-годишните облигации на Германия е -0.471. Това означава, че спредът между двете е 0.912%. Преди точно 3 месеца на 27.01, тоест преди началото на настоящата криза, спредът е бил 0.628%. Щом разликата между по-високата лихва по българския дълг и по-ниската лихва по германския се е покачила, това значи, че сега, в сравнение с преди 3 месеца, пазарът оценя държавния дълг на България като по-рисков в сравнение с този на Германия.
Не надценявайте мнението на рейтинговите агенции
Това ни показва, че дори рейтинговите агенции да не променят значително категоризацията на нашия дълг, а само да коригират „перспективата“ по него, пазарите реагират на заформилата се кризисна ситуация. И реагират чрез отлив на инвестиции в дълг на периферни държави като България и прилив на инвестиции в дълг на централни и по-надеждни държави като Германия. Тук не сме сами. Ако погледнем какво се случва със спредовете между лихвите по държавния дълг на страни като Италия и Гърция спрямо Германия, ще видим, че там се случва същото, дори в по-голяма степен.
Именно поради тези причини страстните надежди на някои икономисти и политици, че кредитният рейтинг на България ще бъде вдигнат при евентуално присъединяване към ERM-II са доста инфантилни. Първо, дори да се вдигне рейтинга, както вече би трябвало да ви е ясно, това само по себе си нищо не значи. Второ, сега когато вече сме в криза рейтинговите агенции едва ли имат намерение да вдигат нечий рейтинг в обозримо бъдеще. И трето, трудно е и да се обоснове подобно вдигане, предвид това, че членството в ERM-II само по себе си не носи никаква финансова подкрепа, както вече обяснихме. Съдейки по историята, ако трябва да се обзалагаме, в момента рейтингови агенции като Фич най-вероятно надценяват платежоспособността на повечето европейски икономики, включително България.
Имайте едно наум за кредитните рейтингови агенции, особено сега, когато навлизаме в криза. Историята е показала, че кредитният рейтинг далеч не е много надежден индикатор за платежоспособността и финансовата стабилност на дадена държава. В крайна сметка кредитният рейтинг много често се оказва просто козметика. Реалното финансово състояние на една държава се отразява в движенията на държавния ѝ дълг.
