ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Петър Иванов
Събужда те басовото трещене на канго, къртач или нещо подобно. Часът е 14:15, но ти си свикнал, ползваш го на практика за будилник. Майсторите, изграждащи третата естакада пред блока, привършват с кафетата някъде по това време всеки ден и се залавят с обществените си поръчки.
Телевизорът изоставен от снощи продължава да предава без звук някакъв брифинг, изглежда представят новия Закон за движение в парковете. Постарали са се експертите (от КАТ може би…или тия от сега сформираното Министерството за гражданска сигурност), томчето изглежда поне триста страници. Спомняш си с бунтовна гордост как вчера се беше изрепчил на един моторизиран полицай, обикалящ около Народния, за да гони семкари и бираджии, дръзнали да седнат на новите сензорни пейки. Нови в смисъл за София, китайците просто ни дадоха своите стари. Играта минава на друго ниво с един цял закон, обаче.
Силен трясък по стъклото те вади от размислите. И докато си плюеш в пазвата, с успокоение разбираш, че това е ръбът на кирчовата пластмасова седалка, джаскащ се в джама на хола. Самият Кирчо бърбори със свой колега и се люлее на въжетата си, докато залепя парче изолация на панелената фасада. Като няма планини отворени, поне алпинистите могат да се включат в програмата за саниране. Винаги си искал да си планинар, но ходенето не те привлича. Пикник с бирички на Златните – макс.
Трябва ти пълна коцентрация и гасиш телевизора, точно когато застъпва новата смяна в брифинговата зала на Министерски съвет. Налага се да си спомниш паролата за онлайн банкирането – грантовете вече трябва да са пристигнали. 1500 лева…кой ти ги дава. Всъщност ясно кой ти ги дава, но все пак. Да го духа тъпият ти шеф, въртя те половин година с това 60/40 и без бонуси, сега да ходи да се оправя. Шест месеца обезщетение на борсата, после дойдоха европейските пари. По водопровода, както вика Бойко. Може да е мутра, казваш си, ама се разбира с европейците и те пуснаха мазнинката. Credit where it’s due.
Парите са там и двустъпковата идентификация ти напомня да погледенеш апп-а. Тая работа с апповете те дразни вече, четвърти пореден път фирми-родолюбци изпълняват някаква обществена поръчка за онлайн проследяване на болни и здрави, заради което, ти трябва пак да сваляш ново приложение, старото не ставало. Но каузата е добра, разцъкваш телефона и пращаш сочното си меме със свастики и пениси, вместо дневен здравен отчет. Някои биха казали, че това инфантилно поведение противоречи на твоята активна гражданска позиция в полза на електронното правителство. Но ти всъщност им правиш Q&A на продукта.
Най-важното е готово. Остава да натъпчеш ключовата екипировка за пътуването в новата ти хендмейд плетена чанта. Hyperfreak Sunburst Boardshorts на O’Neill, които ще се перат сами във водата, докато си лежиш и пиеш ментичка до брега, фенските ти дървени цаки, които купи от някаква корейка в Etsy, и бум боксът harman/kardon, за да слушате Стефан Вълдобрев и Боб Марли, докато чилаксвате. Тъпите мутри и силиконки ще се изядат от яд, когато им заемете плажовете с алтернативни арт ритми, вместо чалга. Само за два-три дни де, после отивате на Градина. Все пак сте обещали да ползвате ваучерите си за почивка в подкрепа на Кайт бара и Орк кемпа, две основополагащи институции. Ти лично си сложи на профилната стикер от кампанията „Държавата в помощ на градската култура“.
Преборваш се с някак си с твърде ексцентричните закопчалките на чантата („Трай бабо за хубост“), заключваш вратата и се спускаш надолу по стълбището на входа. Махаш на събралите се по пейките пенсионери от блока, изглеждащи особено смешно със своите предпазни маски, увиснали като лигавници. Остава да забереш Иво Малкия от опашката пред бюрото по труда. Той би трябвало да е там от 5:30 (директно след партито на Мира), така че има поне някакъв шанс да е вече готов. После дружно на гарата. Всички твърдят, че там куките са по-разсеяни и можеш да минеш само с ваучерите и малко баламосване, плюс това КППто на магистралата е минимум три часа чакане, дори с новата есткада…Или, не, май беше мернал във Фейсбук, че асфалтът е на вълни и са я затворили за ремонт. Очертава се най-тежкият ти ден, откакто дойде пандемията.
