Отива ли си от България Адам Смит?

Напоследък пророчествата, че капитализмът си отива стават все повече. Един от най-задълбочените изследователи на капитализма е Адам Смит. Затова заслужава да се провери доколко неговите идеи са приемани и/или отхвърляни от българите. Така ще преценим дали той, а с него и капитализмът, си отиват от България?

Адам Смит (1723-1790) е шотландски морален философ и икономист. Най-известното му произведение е Богатството на народите. В него икономическият растеж се обяснява с разделението на труда. Разделението на труда от своя страна произлиза от вродената  склонност на човек да „обменя, заменя и разменя един предмет срещу друг“, а мерките за разширение на пазара подпомагат по-нататъшното разделение на труда и следователно забогатяването на всички. Интелектуалното наследство на Адам Смит не се изчерпва с представения модел. То обхваща много елементи от икономическата и социална организация, стопанската история, отношенията между хората, публичните финанси и т.н.

Какво и кога приемат българите от Адам Смит?

Адам Смит обръща внимание на важната роля на капитала за появата на успешни и богати буржоазни общества. Според него население, което се издържа от промишленост и търговия, т.е. от прилагане на капитал, е преуспяващо и заможно. А капиталите „нарастват в резултат на пестеливост и намаляват вследствие на прахосничество и разпуснатост“. Още преди Освобождението тази мисъл на Адам Смит се разпространява широко сред българите. Тя става азбучна истина за всеки що-годе образован човек. Например още в първия новобългарски учебник „Буквар с различни поучения“, издаден през 1824 г. и подготвен от Петър Берон, срещаме следната препоръка към младите българи: „Ако не поспестяваш, скоро осиромашаваш“. Учебникът не е оригинално произведение, а е превод от гръцки. Едва ли дори и авторът на оригинала е ползвал Адам Смит. При все това, очевидно, в българското общество получава прием идеята за спестовност като път за натрупване на капитал. Съветите за спестовност стават неизменна част от  съдържанието на другите популярни предосвобожденски учебници. Те разкриват един от основните пътища, чрез които буржоазната идеология и практика проникват сред българите и съдействат за възраждането им.

Адам Смит е сред първите критици на остарелите, но и днес популярни  концепции на меркантилизма като забрани за внос и износ на определени стоки и др. Той е привърженик на свободната  търговия, без да отхвърля изцяло значението на митата. Една от важните му констатации се отнася до последиците от забраната за износ на жито. Според него тя ограничава обработването и подобряването на земята, докато свободата на износа действа в обратна посока – насърчава обработката и подобренията. В Османската империя до 1838 г. износът на жито е забранен, т.е. от българските земи не се изнася жито и както предвижда Адам Смит селското стопанство е примитивно и нископроизводително. През същата година империята сключва търговски договор с Великобритания, по силата на който отпадат забраните за износ на зърнени храни. По-късно подобни договори са подписани и с други държави. Пшеницата е основен продукт на българското селско стопанство и чрез посочените договори се разширява пазара за българските производители. Увеличава се износът на пшеница, редица българи се включват в експортната търговия. Появяват се и първите български едри търговци и предприемачи. А те са основни двигатели не само на стопанската, но и на културната и политическата модернизация през епохата на българското Възраждане.

След създаването на българското Княжество част от либералните идеи на Адам Смит са втъкани в Търновската конституция. По-важно обаче е, че част от българската интелигенция също възприема концепции, чиито произход може да се проследи до шотландския икономист. Така те се налагат в живота на страната. А. Смит акцентира върху значението на личния интерес в стопанската дейност. През 1895 г. литературният критик д-р Кр. Кръстев пише, че в действията си „простите смъртни се ръководят от интересите си“ и че с времето при тази система ще се създадат условия „щото всекиму повече да изнася да бъде честен, отколкото да бъде безчестен“. Адам Смит отбелязва необходимостта от наличие на съдебна власт, която е независима от изпълнителната. По този начин няма опасност справедливостта да бъде пренасяна в жертва на политиката. В българското общество през десетилетията след 1878 г. до към 20-те и 30-те години на 20 век, макар бавно и с редица трудности, се създава относително независима и компетентна съдебна власт. Тя става гаранция за индивидуалните свободи и сигурността.

Какво от идеите на Адам Смит се отхвърля от българите?

Адам Смит не е анархист, но подлага значението на държавните структури на критичен анализ. Той установява, че много често от тях произлиза повече вреда, отколкото полза. На първо място трудът на чиновниците в държавните структури е непроизводителен. Това не означава непременно вреден, но  внимателната и непредубедена преценка за обществената вреда или полза от всеки вид непроизводителен труд е необходима. Нарастването на богатството би могло да се случи като резултат на нарушаване на „естествения ход на нещата“ от човешките институции. Мнението на Смит е, че големите нации никога не обедняват от разточителството на частни лица, но се случва да обеднеят от „разточителността и неразумните действия на държавата“. По тази причина претенцията на монарси и министри да ограничават разходите на частните лица е определена като „най-голяма наглост“. Адам Смит е изключително скептично настроен към публичните дългове. Без никакви условности той заявява „Практиката на държавните дългове е отслабила постепенно всяка държава, която я е възприела“.

Българската действителност показва множество примери за незачитане и отхвърляне в практиката на принципите защитавани от Адам Смит. През първите години след Освобождението българските държавници прибягват до външни кредити, които много често се използват неразумно. За голямата част от българската интелигенция държавата се превръща в инструмент за постигане на всякакви цели, а също в източник на заетост и заплати. През 1902 г. П. Германов, който е началник на научните и статистически изследвания към Министерството на търговията и земеделието отбелязва, че за бедните и неразвити държави е особено вредно и опасно да се гледа на държавата като на „всемогъщо същество“ , което може всичко. Точно този принцип обаче се наложил в българската действителност. П. Германов констатира, че българските държавни дейци са хвърлили страната „във вихъра на държавния социализъм“. В това се крие и „най-голямата политическа и икономическа опасност за нашата млада държава“. В края на 19 век д-р Кръстев също отбелязва, че в България има „един административен персонал, ленив, прахоснически, претенциозен и разкошен“.

Адам Смит категорично предупреждава за опасността от събирането на  представителите на един и същ „занаят“. Техните разговори винаги се обръщат в някаква форма на заговор срещу публиката (потребителите). Българската действителност особено през втората половина на през 30-те години на 20 век вижда последиците от премахването на пазарите, от събирането на представителите на един и същ „занаят“ и от сближаването на тези представител с хората от политическата власт. Получаването на изгодни поръчки или на възможността за осъществяване на печеливши сделки става с посредничеството на политическата власт, при плащането на значителни подкупи, които впоследствие се „избиват“ чрез намаляване на работническите надници. Държавата създава привилегировани монополи, които спират частната инициатива, съсипват търговската система и дават простор на чиновничеството. За всеки инициативен младеж има много повече реални стимули да се насочи към държавната и общинска администрация и да избегне заетост в частния сектор или в предприемачеството. Месечните доходи на собственика на средно голям столичен магазин са равни на една чиновническа заплата. Чиновникът няма сблъсъци с данъчни, с доставчици, с клиенти и т.н. И чиновничеството обаче си има цена. На практика през 30-те години на 20 век всички административни постове в София се раздават срещу подкуп и през ходатайства. Изглежда в българското общество още преди да се премахне напълно частната собственост се смята, че тя не е нужна.

В крайна сметка накъде?

През дългата комунистическа нощ от 1944 до 1989 г. принципите на Адам Смит за добро икономическо и социално устройство са почти изцяло забравени. Дори и тогава има разумни икономисти като проф. Георги Петров, които се застъпват за възстановяване на пазарна и за комбинирането му с държавната собственост върху средствата за производство. Хората с подобни убеждения са малцинство и изпитват редица трудности при обосновката на концепциите си, но дейността им дава основание да се смята, че Адам Смит не си е отивал от България. След краха на комунистическия експеримент в продължение на 30 години се възстановява старата практика на неговото едновременно приемане и отхвърляне.

В условията на пандемия си заслужава да напомним един парадоксален детайл – Адам Смит смята труда на лекарите за полезен, но непроизводителен. А за да се продължи еволюционния път на бавно и трудно развитие трябва да се произвежда. Ако се следва логиката на Адам Смит изводът е, че не е достатъчно да слушаме само и единствено лекарите. Така стигаме и до отговора на въпроса в заглавието. Все още не е ясно дали Адам Смит напуска България. Накъде ще поеме зависи от изборите, които всеки от нас прави всеки ден.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!