ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
В средата на 19 век френският икономист Фредерик Бастиа дава може би най-блестящото определение на това що е държава. Тя „е фикцията чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали“. По същото време друг икономист франкофон, Густав де Молинари, пише статия, в която подлага на съмнение държавния монопол в производството на сигурност. Той поставя въпроса: ако приемаме, че конкуренцията е най-доброто познато средство за доставка на стоки и услуги, защо се прибягва към държавния монопол в доставката на сигурност? През 20 и в началото на 21 век провокативните мисли на Молинари и Бастиа са доразвити от анархо-капиталистите. Те отричат необходимостта от държава без да отхвърлят частната собственост.
Сред аргументите срещу анархо-капиталистите е твърдението, че трудно може да се открият успешни общности без държавна организация. Аргументът е неубедителен. Примерите за наличието на ред без държава не са малко. Сред тях са богомилските общини през средновековието, хайдушките дружини по време на османското владичество, пиратите, т. нар. див Запад в Америка и т.н. Тук ще представим кратко някои повече или по-малко успешни бездържавни структури. Тяхната история ще помогне да отговорим на въпросите: възможен ли е ред без държава и луди ли са анархо-капиталистите?
Далече, далече
Класически пример за функционираща бездържавна общност представлява средновековна Исландия за периода приблизително от 930 г. до 1262 г. Тя е заселена предимно от норвежки викинги и от жители на днешна Ирландия и Шотландия, а през 1262 г. е завладяна от Норвегия. След заселването местните първенци осъзнават нуждата от ред. Те създават парламент, който разполага със съдебна власт. Изпълнението на присъдите е поставено в частни ръце, местата в парламента могат да се купуват. Няма сведения за това нивото на насилие при условията на частно изпълнение на присъдите да е по-високо в сравнение със средновековните европейски държави. Престъпления, като изнасилвания, убийства на жени и деца и дори са по-рядко срещани. Свободолюбивите викинги не желаят да търпят крал или някакъв главатар над себе си, затова не създават монархия. Изпълнителната власт и държавна армия липсва.
Няколко елемента от живота на Исландия в бездържавния период показват, че там има достатъчно добър за времето си ред. На първо място броят на населението нараства. Предполага се, че към 930 г. то е между 55 000 и 60 000 души, а към 1262 г. е приблизително 80 000. От съвременна гледна точка увеличението не е впечатляващо, но е типично за средновековието. Друг важен детайл – норвежкия крал облага с данък поданиците си, които емигрират към Исландия. Това показва, че бездържавната територия привлича заселници. Изводът от тези факти е, че населението на Исландия живее не по-зле в сравнение с това, което е включено в държавни структури. Вероятно дори по-добре.
Съвременните изследователи полагат усилия да сравнят качеството на живота на исландците с този на норвежци, ирландци, англичани, шведи и шотландци. Един от показателите за сравнение е средният ръст. Знае, че хората, които се хранят по-добре, особено в ранното си детство, са по-високи от недохранените. Въз основа на археологически данни се установява, че исландците, за периода от 10 до 13 век, вероятно са по-високи от тогавашните жители на Норвегия и на днешните Шотландия, Ирландия и Дания. Единствено жителите на днешна Швеция са по-високи от исландците. Изглежда жизненият стандарт в Исландия е по-добър в сравнение с повечето от държавите със сходни природно-климатични условия. Други изчисления сочат, че реалните доходи на исландците са приблизително равни на тези на англичаните.
Забележителен е фактът, че християнизирането на Исландия през 1000 г. протича като мирен и безконфликтен процес. То е резултат от взаимно съгласие и компромис от страна на всички жители. С приемането на християнството се отменя робството, но се запазват някои езически остатъци във всекидневната култура. За сравнение ще напомним, че покръстването на България става по еднолично решение на нейния владетел и предизвиква антихристиянски бунт, с който княз Борис се разправя жестоко.
Обратно на Балканите и как (временно) да се промъкнеш между шамарите
През юли 1878 г. е подписан известният Берлински договор. Той урежда промените в положението на Османската империя след приключването на Руско-турската война от 1877-1878 г. Голяма част от договора се отнася до съдбата на българите, но в него има редица постановки, които касаят целия Балкански полуостров. Според договора границата между Австро-Унгария и Румъния от една страна и Сърбия и България от друга минава по талвега, т.е. най-дълбоката част на р. Дунав.
Оказва се, че има една териториална единица, която сякаш е оставена в нищото. На р. Дунав, след т. нар. Железни врата на границата между Сърбия, Румъния и Австро-Унгария е разположен големият остров Ада-Кале населен с турци, между 3500 и 4000 души. Преди Берлинския договор там е имало турско военно поделение. След подписването на договора тази войскова част е изтеглена в пределите на Османската империя, а султанът губи властта си там. Друга особеност на острова е, че двата ръкава на р. Дунав, които го заобикалят са приблизително еднакви и не може да се определи лесно къде е талвега и съответно в коя държава трябва да попадне Ада-Кале. В продължение на 20 години, след подписването на Берлинския договор, островът остава забравен и бездържавен.
През този двадесетгодишен период жителите на острова уреждат живота си така, както те намират за удачно. Поминъкът им е отчасти в земеделието, отчасти в търговията, някои са заети като лодкари, кафеджии, прислужници по дунавските параходи и всички до един са контрабандисти. На острова няма кмет, управител, чиновници, войска, полиция, митничари, затвор и дори съдилище. Не се плащат и никакви данъци. Доколкото възникват някакви съдебни спорове те се решават въз основа на традиционното право от местния ходжа. Общо събрание на жителите наема учители и ходжата. Чрез самооблагане местните жители изплащат възнагражденията им. Прави впечатление, че животът в градчето протича мирно. Само след оттеглянето на турските власти са отбелязани някакви грабежи, но грабителите са заловени и принудени да върнат заграбеното. По спомени на съвременници дюкяните в градчето са добре заредени, стоката евтина, самото градче е доста чисто и спретнато, жителите са услужливи и гостоприемни, а частната собственост е добре защитена.
През юли 1898 г. на острова слиза австро-унгарска войска и Ада-Кале е присъединен към Хабсбургската империя.
Страната „Свобода или смърт“
Така френският журналист Албер Лондр нарича Пиринска Македония в началото на 30-те години на 20 век. Той не е особено благосклонен към видяното в района, но наименованието е точно. Пиринска Македония е присъединена към България след войните от второто десетилетие на 20 век. Българското население в Македония, водено от класическия либерален принцип за самоопределение, води въоръжена борба срещу Османската империя от края на 19 век. Нейната цел е автономия на Македония с национални права за всичките й жители.
След края на Първата световна война Македония е разделена между Сърбия, Гърция и България. Вътрешната Македонска революционна организация (ВМРО), водена от Тодор Александров и след него от Иван Михайлов продължава борбата за автономия. По думите на Иван Михайлов идеята е Македония да се превърне в Швейцария на Балканите, без денационализаторски спрямо местните българи режими. Осъществяването на плановете означава откъсване на Пиринска Македония от България и вливането й в бъдещата Македонска федерация. Както съвременните изследователи на въпрос уточняват, тази борба до голяма степен е обречена на неуспех.
За един период от приблизително 12 години в Пиринска Македония ВМРО изгражда на практика независима от централната власт в България област. В нея ВМРО раздава правосъдие, събира данъци, отбранява местното население, ограничава корупцията и административни произволи, разбойничеството и партийните дрязги. Строят се хижи, осъществяват се и някои инфраструктурни проекти. Местното население е въоръжено и съставлява своеобразна милиция, която има основна заслуга за отблъскване на гръцкото въоръжено нападение срещу България през 1925 г. Дейността на ВМРО не е без недостатъци. Тя със сигурност не се харесва на централистично и авторитарно настроените български държавни патриоти. След военния преврат на 19 май 1934 г., заедно с всички политически партии и ВМРО е поставена извън закона, а държавната власт възстановява контрола си над областта.
Изводите
От посочените случаи е очевидно, че отделни неголеми общности са в състояние да се самоорганизират, да поддържат приемлив ред и жизнен стандарт. Държавата е агресивната страна, защото тя унищожава независимите от нея структури. На базата на поднесените факти може да се направи и по-общ извод. В определени условия и за постигането на свои цели малките децентрализирани общности могат да вземат адекватни решения. С тях се преодоляват недостатъците на централната административна власт, която дори да е добронамерена, не разполага с цялата необходима информация, за да управлява със заповеди. Разработката на подобни концепции носи през 2009 г. на Елинор Остром първата Нобелова награда на жена за икономика. Тя не е анархо-капиталист, но в крайна сметка излиза, че анархо-капиталистите не са луди или утописти, а на идеите им трябва да се гледа сериозно.
П. Пенчев
