Неадекватните аргументи срещу свалянето на ДДС за заведенията

Нека започнем с едно важно уточнение. Целта на тази статия е да опровергае някои от основните аргументи против планираното сваляне на ДДС от 20% на 9% конкретно за ресторантьорския сектор, което беше обявено от премиера Борисов тази седмица. Целта не е да се защитават предложени съкращавания на ДДС за други сектори и особено за конкретни стоки. Нека да е ясно, че по принцип свалянето на ДДС за всички е мярка, която има по-мащабни положителни икономически ефекти. Тоест, по-добре е да се свали ДДС за всички, отколкото само за един сектор. Темата за свалянето на ДДС за отделни сектори и видове стоки сме обсъждали в дълбочина в този материал, обърнете се към него за повече информация.

Това обаче не прави свалянето на ДДС за ресторантьорския сектор лоша мярка и със сигурност не по начина, по който много икономисти твърдят през последните два дни. В медийното пространство се тиражират много неадекватни, от икономическа гледна точка, аргументи против предложената мярка, които обаче срещат широка чуваемост. Целта на настоящата статия е да обори конкретно тези аргументи. Предложенията за сваляне на ДДС за други сектори и особено за конкретни стоки, които след това дойдоха от ДПС, са отделна тема.

1. „Защо сваляме данъците за един от „най-сивите“ сектори в държавата?“

Всъщност търсим изсветляване на даден сектор, съкращаването на данъците е един от най-добрите методи да се постигне това. Факторите, които водят до формирането на сив сектор са множество, но най-съществените винаги са нивото на корупция и данъчната и регулаторна тежест. Ако данъчната и регулаторна тежест е непоносима за бизнеса, съществува стимул да премине „на сиво“, т.е. да търси начин да плаща по-малко данъци и да се съобразява с по-малко регулации. Наличието на корупция пък дава възможност да се задоволи това желание.

Обвиненията към ресторантьорството, че има твърде голям „сив“ сектор са ирелевантни в случая, защото наличието на сив сектор е проблем на публичните, а не частните институции. Сивите сектори се пораждат поради провал в политиката на правителството или текущата работа на институциите. Ако ще се оплакваме от сивия сектор – в тези сфери трябва да търсим решението. И свалянето на данъци всъщност е един метод да се постигне нямаляване на сивия сектор, защото при по-ниска данъчна тежест бизнесът има по-малък стимул да работи „на сиво“. Логиката е елементарна.

Изследванията в сферата сочат, че най-големи са сивите сектори в държави където качеството на институциите е ниско, корупцията висока и административната тежест твърде голяма. За това не е виновен ресторантьорския сектор. Не е виновен никой от частния сектор! При всички положения свалянето на ДДС за даден сектор няма как да е причина за увеличаване на сивия сектор, така че е странно, че тази тема въобще се повдига. Тя няма абсолютно никаква релевантност към настоящия казус освен като опит да се очерни репутацията на сектора.

2. „Цените няма да паднат, бизнесите ще оберат печалбите!“

Още един странен аргумент против мярката, най-малкото защото тя се планира с експлицитната цел да се подкрепи бизнеса в кризисната ситуация. Евентуално понижение на цените би било приятно вторично развитие, разбира се, но очевидно не е приоритет в случая. Интересното обаче е, че същите икономисти, които тиражират това твърдение по принцип са на мнение, че тежестта на ДДС се понася от потребителите. Особено озадачаващо, защото това означава, че тежестта на ДДС се предава само в едната посока – нагоре, но не и обратно, когато данъкът се свали.

Освен очевидното противоречие в подобна теза, логиката ѝ е категорично невярна, икономически погледнато. В сектор, в който нивото на конкуренция като цяло е високо, а търсенето еластично, сиреч чувствително към цените (отчасти именно поради високата конкуренция), един евентуален спад в ДДС се отразява и в по-ниски цени, отколкото биха били иначе. Ресторантьорството е такъв сектор, защото в него има както големи вериги ресторанти, така и много дребни, местни заведения. Търсенето за ресторантьорски услуги е еластично заради голямото разнообразие. Съответно спад в ДДС най-вероятно би дал положително отражение върху цените, вероятно най-вече на по-малките ресторанти, които, понеже не се ползват с престижа и качеството на големите, трябва да се конкурират на ниво цена.

Това не означава, че ако от следващия месец се свали ДДС за сектора цените също ще паднат веднага. С оглед на кризата е трудно да се предвижда посоката на движението на цените, но свалянето на ДДС със сигурност би било мярка, която стимулира тяхното понижаване. Имайки повече свободен финансов ресурс (понеже плащат по-малко данъци), повече заведения (особено малки такива) ще оцелеят в кризисните условия, което би запазило по-високо ниво на конкуренция. А именно конкуренцията е това, което стимулира спад в цените. Освен това – в кризисни условия потреблението на такива услуги винаги пада, което обикновено бута цените надолу за повечето заведения (освен може би най-скъпите).

3. „Това не е антикризисна мярка!“

Това е най-озадачаващият аргумент от всички и често се подхвърля без сериозно обмисляне. Първо, най-добрите „антикризисни“ мерки са именно сваляне на данъци. Това е нещо, което споменахме още преди 2 месеца в статията ни с предложения за мерки за стимулиране на икономиката в условията на пандемията от Covid-19. Свалянето на данъци носи далеч по-бързо осезаем позитив за бизнеса в периоди на тежък спад в приходите, отколкото субсидирането чрез държавно-гарантирани заеми или директни трансфери, като например мярката 60/40. Данните на НОИ за изпълнението на тази мярка показва, че покритието ѝ засега е трагично, да не говорим, че най-големите суми са изплатени на свързани с правителството лица, което повдига съмнения за злоупотреби. Все рискове, за които предупредихме.

От друга страна, свалянето на данък като ДДС, било то за конкретен сектор е далеч по-лесно за администриране. Няма нужда администрацията да оценява дали дадено предприятие отговаря на изискванията, няма чисто технологично забавяне, за да се изпълни цялата административна процедура според съответния протокол. Образно казано, днес се решава – свалят се данъците – и утре са свалени. Така всички бизнеси в сектора усещат ползите в един и същ кратък срок (стига разбира се да се реши реформата да се въведе в най-скоро време). Няма как да има злоупотреба с мярката, защото тя се прилага поравно за всички. Преценката е елементарна, понеже целият сектор беше затворен за близо 2 месеца е справедливо целият сектор да получи облекчение.

4. „Ще се продъни бюджета! Приходите ще колабират!“

Първо, държавните приходи тази година ще се сринат така или иначе. Второ, и това вече сме го обяснявали, това, че хазната ще загуби приходи НИКОГА не е адекватен аргумент срещу съкращаването на даден данък. Основното съображение трябва да е какъв е очакваният ефект върху бизнеса, потребителите и въобще икономическото състояние на страната като цяло. В настоящата ситуация, в която заведенията са сред най-тежко пострадалите сектори, свалянето на ДДС със сигурност би имало положителен ефект. Това ще им помогне по-бързо да се възстановят от кризата, понеже чистите им приходи вече ще са по-високи. Това съответно означава по-малко фалити, по-малко съкращения на персонал и както вече споменахме, повече конкуренция. Сиреч, повече заетост и по-ниски цени, отколкото бихме имали иначе.

Дали тази подобрена икономическа обстановка ще трябва да се плати с по-ниски приходи за хазната всъщност не е толкова сигурно, колкото изглежда на пръв поглед. В краткосрочен план, може би, но в по-дългосрочен тази загуба може да бъде компенсирана именно по линия на запазването на по-високо ниво на икономическа активност и заетост, особено в кризисни условия. По-висока активност и заетост означава повече данъци, тоест, повече приходи. Впрочем именно с това съображение, правителството на Гърция въведе пакет от данъчни съкращения тази година, изчислявайки, че първоначалната загуба за бюджета с течение на времето ще се компенсира от по-високата икономическа активност.

5. „Социална политика не трябва да се прави чрез данъци/не трябва да се променят данъци!“

Това са двете любими мантри на финансовия министър Владислав Горанов. Най-шокираща е скандалната арогантност на твърдението за социалната политика. Замислете се. За да възприемаш свалянето на данъци като „социална политика“, понеже цели да постигне или по-висок разполагаем доход (покупателна способност), трябва да смяташ, че по принцип всички доходи на хората и бизнесите принадлежат на държавата. Само в тази парадигма може да има някаква логика в твърдението, че да дадеш на хората да задържат по-голям дял от доходите си е „социална политика“.

Що се отнася до промяната на данъците, догматичността на Горанов по темата винаги е била озадачаваща. През последните пет години имаше много възможности да се свалят данъци с оглед на сериозните бюджетни излишъци, които се трупаха всяка година. Вместо това данъчната тежест всъщност се увеличаваше, основно по линия на осигурителните вземания. Когато пък се намираме в условия на криза свалянето на данъците е една от най-ефективните мерки за стимулиране на възстановяването на икономическата активност, както сме обяснявали преди и обяснихме още веднъж в тази статия. Така че ако в миналите условия догмата на Горанов е озадачаваща, сега е направо вредна за икономическото здраве на страната.

Всъщност е добре да се свалят още данъци

Още преди два месеца предложихме две мерки за съкращаване на данъци – премахване на корпоративния данък и вдигане на прага за регистрация по ДДС. Премахването на корпоративния данък би стимулирало инвестициите, защото той се прилага върху неразпределената печалба на фирмите, която е печалбата, която или остава за резерв или се реинвестира, а не се прибира в джоба на собствениците. Странно е защо се наказва трупането на такава печалба, още по-странно е и че данъкът върху нея е двойно по-висок от печалбата, която СЕ разпределя и прибира от собствениците.

Вдигането на прага за регистрация по ДДС сериозно би подпомогнало най-малките предприятия в страната, които са сред най-тежко пострадалите от кризисната ситуация, защото имат по-малък капацитет да издържат по-продължителен период на слабо търсене, в сравнение с големите конкуренти. Радваме се, че някои партийни формации като ВМРО вече всъщност предложиха такава мярка. Уви, за съжаление тя изглежда все още не се подкрепя от мнозинството в парламента.

За финал, трябва да се отбележи, че за да се постигне максимален ефект от свалянето на ДДС за ресторантьорския сектор, мярката трябва да влезе в сила възможно най-скоро. Ако се изчака чак до началото на 2021 това може да е твърде късно, с оглед на антикризисните цели на предложението. Това няма да направи свалянето на ДДС безсмислено, позитивен ефект пак ще има, но антикризисната ефективност на мярката със сигурност би се изгубила до голяма степен.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!