ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Автор: Ярослав Романчук, оригинална публикация от 14.04.2020
Световната икономика за пореден път е заплашена от безпрецедентна глобална рецесия, от безработица 1,3 млрд. души в света, дългова криза, дупки в бюджетите, дефолти и други напасти на многопластовата системна криза. “A crisis like no other” – заяви председателят на МВФ Кристалина Георгиева на 9 Април 2020г.
Разрушаването на основите на свободния пазар – унижаване на бедните.
От началото на кризата досега, от развитите страни са изтекли повече от $100 млрд., сума, повече от три пъти по-висока от похарчената по време на аналогичния период на глобална финансова криза от 2008-2009г. Цените на суровините се сринаха, нанасяйки болезнен удар по развиващите се страни. Очаква се рязък спад в обемите на международните парични преводи към страните с ниски и средни доходи. Условията на валутна война и опасността от девалвация и инфлация увеличават дълговата тежест върху държавните бюджети. Това означава, че на дневен ред стои бюджетно-данъчна реформа, съкращаване на разходи, адаптиране на поведението на традиционните бенефициенти на държавния бюджет, в това число и пенсионния фонд.
От началото на кризата с коронавируса в целия свят правителствата са взели мерки за поддръжка на страните си в размер на $8 трлн. И това е в допълнение към широкомащабните монетарни мерки, приети от централните банки на G20, които възлизат на $3 – 5 трлн. Институцията „държавни монополистки пари“ окончателно се превръща в хартийки. Чрез тях богатите/властимащите се избавят от своите токсични активи, ползвайки се безплатно и безнаказано с парите на данъкоплатците и облагайки хората и бизнеса с инфлационни и девалвационни данъци.
Правителствата, оправдавайки се с коронавируса, въведоха строги търговски ограничения. Това е равносилно на обявяване на валутна война. Това слага край на честната и открита конкуренция. Започва международна фискална война: който помогне повече на номенклатурните фаворити на своята страна (за сметка на парите на данъкоплатците), той е на коня.
Най-уязвими са страните с нисък и среден доход. Те нямат десетки и стотици милиарди за поддръжката на националните си производители и потребители. Те имат по-висок валутен дълг, силна зависимост от преки чуждестранни инвестиции, от чужди технологии и от мястото си в глобалната верига на стойността. При тях износът на суровини и технологии е силно зависим от икономическото благосъстояние на богатите страни, а те в момента са в рецесия. Минус туризма. Минус транспортните услуги. Минус парични преводи от други страни.
Започна ожесточена борба както вътре във всяка една от страните, така и помежду им. Коронавирусът убива пазарната конкуренция между страните, той убива този уникален фундамент на справедливостта, морала и ефективността в богатите страни. Да се помогне на всички с пари и ресурси е невъзможно. Да се спасят всички от банкрут също не е възможно. Това означава, че разпоредителите на чуждото ще спасяват „своите“ и тези, които отдавна са попаднали в категорията на неприкосновенните и непотъващите. Това е удар по малкия и среден бизнес. Това е рязък ръст на заплахата към морала т.е. наказание за честните и отговорни инвеститори на пазара и поощрение за тези, които не са успели да се справят самостоятелно с рисковете и са дошли с протегната ръка в кабинетите на политиците.
Както в края на 2000-те, международните и национални политически елити дадоха „игнор“ на още един критически важен фундамент на свободния пазар – банкрута. Защото банкрутът вече е съдбата само на микро, малкия и среден бизнес. Това е съдбата на икономически слабите страни, които на своя глава са трупали външен дълг и са повярвали на СТО, на технократските рецепти на МВФ/Световната банка, а също и в липсата на алтернатива на „великия Кейнс“.
Светът е залят от икономически националсоциализъм. Разпоредителите на чуждото са готови да национализират too-big/important-to-fail компаниите. Политиците и чиновниците са готови да станат бизнесмени. Те обещават да дадат рамо, но не забравят да предоставят и широко отворените си джобове. Разпоредителите на чуждото включват на пълни обороти мощните инструменти за ръчно регулиране на производството и търговията: контрол на цените, разпределяне на дажби, лицензиране, сертифициране, квоти, райониране, специални данъчни/митнически режими, забрани, целеви държавни програми, акредитации, разрешения и специален режим на проверки и одити. Всичко това заради Бога на mainstream-a на XX и началото на XXI век. Името на този бог е „Обществено благо“. Той трябва да се грижи за хората, за тяхната безопасност, благополучие и защита от големите и богатите. В реалността той се грижи за номернклатурния бизнес, монополистите и тези, които са „много големи, за да фалират“.
Според едни от най-авторитетните методолози, занимаващи се с оценка на въздействието на държавните регулации Марк Крейн и Никол Крейн, бремето на държавните регулации в САЩ в първата половина на 2010-те е съставяло 12% от БВП. И това е в държава, която постоянно влиза в Топ 20 на най-свободните икономически страни, която има солидни институции, защитаващи собствеността, в това число и независим съд. Това означава, че в страните с ниски и средни доходи, където държавното участие в икономиката е доминиращо, тежестта на бремето на регулациите е минимум 15% от БВП. За Беларус това са $9 – 10 млрд годишно, за Украйна – $22 – 24 млрд, за Русия – $245 – 250 млрд. Учените, анализирайки базите данни на страните от ОИСР, са установили, че еднозначно малкият бизнес носи значително по-голяма част от регулаторната тежест в сравнение с големия. Така, в условията на монетарна, фискална, данъчна, кредитна и търговска война, малкият бизнес не издържа под тази неимоверна тежест и банкрутира.
Глобализмът и международната система на разделение на труда са погребани под доминиращия принцип на икономическата политика на лъвския пай. „America/China/Russia/EU/Brazil/../../.. first”. Поставяш страна и получаваш отговор на въпроса готов ли е светът за състрадание, солидарност и партньорство. Светът се готви не за мир, а за война. Разпалва се омраза към богатите хора и богатите страни. Чуваме искания богатите да се откажат от богатството си (активи, собственост) в името на „глобалното обществено благо“. Номенклатурните фаворити сред богатите канализират лъвския пай от държавните помощи към себе си, като същевременно говорят за поддръжката на целия бизнес.
Още по-радикално предложение – да се обложат всички богати хора с данъци, по-високи от 70% или просто „в името на спасението на човечеството“ да се конфискува по-голямата част от капитала им. Разбира се, за системообразуващите too-big/important-to-fail компании е предвиден специален данъчен режим. Никой не е отменял или забранявал десетки офшорни юрисдикции, които са тясно вградени в оптимизационните данъчни схеми преди висчко на голямия бизнес. Международните организации предлагат някаква компенсация на бедните страни за борба с коронавируса и икономическите последствия от пандемията, но не се обявяват против порочните и неморални практики на национал-социализма, кредитната и данъчната дискриминация.
Чуват се искания за премахване на фундамента на интелектуалната собственост, като за начало за страните с ниски доходи. Тоест, богатите експлоатират бедните чрез патенти, copy rights, брандове и т.н. Затова в този свят на глобални заплахи (затопляне, вируси, кибер престъпност, загуба на биоразнообразие и т.д.) стойността на нематериалните активи на компаниите от богатите страни трябва да бъде занулена за бедните страни.
По този начин, практически в целия свят коронавирусът рязко увеличи призивите за усилване и разширяване на държавния интервенционизъм, одържавяване на икономиката, зануляване на честната пазарна конкуренция, а също така разширяване на практиката да се издават индулгенции, предпазващи от банкрут. Това се прави уж в името на спасението на капитализма. Световният икономически форум даже измисли нов термин – stakeholder capitalism. При това нито тази, нито която и да е друга международна организация не предлагат точно, научно обосновано определение на термина „капитализъм“. Ако определим капитализма като система, при която потребителите, инвеститорите и предприемачите могат да взимат икономически решения децентрализирано, в рамките на частната си собственост и в система на свободна конкуренция и международно разделение на труда, можем да направим извод, че Световният икономически форум предлага декапитализация на света, ерозия на правото на частна собственост, ограничаване на конкуренцията и увеличаване на регулациите в системата за разделение на труда.
Новият модел на СИФ предполага съществено разширяване на функциите и задълженията на компаниите. Тихомълком протича одържавяване и социализация на бизнеса. Идеолозите и стейкхолдерите на модела на всеобщия държавен интервенционизъм натрапват на бизнеса не само социална отговорност, но също така и задължението „да допринасят за създаването на холистичен и устойчив свят“. Зад тази аморфна формулировка може да стои абсолютно всичко, включително, например, лишаването от право да работиш на пазара. Ако се узакони „Манифестът от Давос 2020“ и му се придаде статут на Декларация за правата на човека със съответният механизъм за принудително изпълнение, разпоредителите на чуждото и не дай боже наднационалните международни органи ще получат пълномощията да трактоват, регулират, поощряват и наказват следните аспекти:
- размера и формата на приноса към устойчивото развитие на света;
- определението на понятията „устойчивост“ и „интегритет“;
- определението на справедлив режим за заплащане на данъци и други такси;
- формите на участие на „всички заинтересовани лица в съвместния и устойчив процес на създаване на стойност“;
- режима на „договаряне на различните интереси на всички заинтересовани лица“;
- формата на обслужване на интересите не само на акционерите, но и на „всичките стейкхолдери – служители, клиенти, доставчици, местни общности и обществото като цяло“. Ето тук могат да се развихрят, включително въвеждайки точкова система: служиш добре – 80 точки – един вид пропуск към дотациите, държавните поръчки, данъчните, митниците, кредитите и т.н.;
- съответствието на текущите решения на ръководствата на компаниите с „процъфтяването на компаниите в дългосрочен план“;
- обслужването на „обществото като цяло“, за да „не принасяме бъдещето в жертва на настоящето“;
- предоставянето на „равни шансове на новите участници на пазара“.
Такъв документ може да бъде създаден в името на спасението на човечеството и може да бъде наречен, например „Всеобща декларация за правата и задълженията на компаниите“. Коронавирусът е повод за форматиране на дневния ред на бизнеса и властта. Рецесията е пореден шанс за привържениците на Левиатана да централизират контрола си над ресурсите и активите, парите и дълговете, корпорациите и правителствата. И за пореден път искат да обвинят „дивия и необуздан капитализъм“, „либерализма“ и „алчните предприемачи“ за всичко това, което самите те сътвориха за последните няколко десетилетия.
Теоретиците и идеолозите на теорията на всеобщия държавен интервенционизъм обвиняват за настъпващата криза глобализацията, неолиберализма, капитализма и алчните ТНК. Сред виновниците са също така и потребителите с неконтролируемо желание да купуват и потребяват услуги, заводите/фабриките/корабите/самолетите – за глобалното затопляне, бохемите/редовните потребители на социалните мрежи – за нарцисизма и егоизма. Резкият ръст на безработицата, кризата в държавните финанси, инфлацията, обезценяването на „боклук“ валутите, опасният ръст на бедността, демографската криза, конкуренцията от страна на Китай, Индия и другите развиващи се страни, дълговата пропаст, опасността от дефолти – всичко това консолидира теоретиците, идеолозите и бенефициентите на теорията и практиката на всеобщия държавен интервенционизъм.
За затвърдяване на позицията си теортетиците и бенефициентите на всеобщия държавен интервенционизъм се нуждаят от нова архитектура за взимане на икономически решения на глобално и национално ниво (ерозия на „nation state” и преход към режим на „глобален суверенитет“), големи ресурси, наднационални компетенции, печат „наука“ върху групата на технократите-управници. На практика това означава разширяване на пълномощията на старите, или създаване на нови международни структури, които заедно могат да формират център за управление на глобалните предизвикателства (световно правителство). Структурите, които биха могли да послужат като основа за новата глобална архитектура са ООН, МВФ/Световната банка и СИФ. Много теоретици на глобалната свръхцентрализация предлагат създаването на световна централна банка и министерство на финансите (фонд за противодействие на глобални кризи). Като източник на финансиране предлагат да бъде създаден данък за изхвърлянето на парникови газове, данък върху финансовите (валутни) операции, екологичен данък (например, върху производството на пластмаса). За да подобрят качеството на политиката си, те жадуват за забрана на наличните пари и преминаване към контролираните от тях електронни разписки. Под знамето на инклузивното развитие те настояват за безусловен доход. Също така, те искат да получат правото да опрощават и преструктурират дълговете на страните и „системообразуващите“ компании. Една от основните „научни“ теории, която трябва да придаде валидност и легитимност на глобалната свръхцентрализация е „Модерната монетарна теория“, която нито е модерна, нито е монетарна, нито е теория, а просто опакована в научен речник практика на необуздано печатане на пари и задоволяване на прищевките на разпоредителите на чуждото. Всичко това, разбира се, в името на устойчивото развитие на планетата и противодействие на заплахите/рисковете.
Технократите, завършили американски и европейски mainstream университети, които отдавна са изгонили живия човек от своите модели и иконометрични уравнения, се надпреварват да предлагат услугите си за обработка на Big Data и обезпечение на ново ниво на равновесие в света след кризата. Днес те доминират не само в кръга на правителствата и централните банки, а и във всички международни организации.
Днес задълбочаването на кризата (безпрецедентна, уникално разрушителна, заплаха за планетата Земя/съвременната цивилизация) е ръководено от поддръжниците на глобалния Левиатан и националните му клони, с цел получаване на обществена и политическа поддръжка за своя дневен ред, още по-дълбока ерозия на Свободата, отвличане на вниманието от реалните виновници/причини за кризите, а също и легитимиране на наднационалните органи за управление на устойчивото глобално развитие. През 2008 – 2009г. не се получи. През 2020 – 2021г. глобалният Левиатан прави втори опит. На фона на борбата с коронавируса и реалната дълбока рецесия, шансовете им за успех са значително повече.
Превод: Марина Захариева
