Хипертрофираната рецесия и реакцията на правителствата

Автор: Ярослав Романчук, оригинална публикация от 14.04.2020

Световната епидемия на коронавируса съществено ускори кризисните тенденции на съвременния свят. Мерките на монетарна и фискална политика, които предложиха международните организации (МВФ, Световната банка, ОИСР, ООН) и правителствата на G7 след излизането от глобалната рецесия на 2008 – 2009г., оказаха краткосрочен позитивен ефект върху световната икономика. Самият мащаб на рецесията от края на 2000-те беше силно преувеличен и ситуацията се оказа не чак толкова негативна, колкото бе представена.

Според доклада на МВФ за състоянието на световната икономика от октомври 2014г. световният БВП се е увеличил с 3%, през 2009г. е 0%, а през 2010г., под въздействието на мощните монетарно-фискални наркотици, рязко се увеличава на 5,4%. През 2011г. също се отбелязва ръст на БВП с 4,1%. Изразена в цифри ситуацията изглежда по следния начин: през 2008г. световният БВП възлиза на $62308 млрд., през 2009г. – $59063 млрд., през 2010г. – $64525 млрд., а през 2011г. – $71423 млрд.

В Доклада на МВФ от октомври 2017г. цифрите са леко коригирани. През 2009г. световният БВП е намалял с 0,1%, за 2010г. ръстът е останал 5,4%, данните от 2011г. са коригирани на 4,3%. За 2009г. БВП е рекалкулиран на $65906 млрд. (плюс 1381 млрд.), за 2011г. – $73119 млрд. (плюс $1696 млрд.).

Тези данни показват, че рецесията е била краткосрочна и недълбока. Ако вземем средногодишния темп на разстеж за периода 2009 – 2012г., той съставя 3,3% БВП, а за периода 2009 – 2018г. – 3,5% от БВП. Това е по-малко, отколкото за периода 1999 – 2008г. (4,2%), но все пак е доста приличен резултат.

Бързото възстановяване на темповете на икономическия ръст беше постигнато до голяма степен чрез синхронизирани и координирани действия на централните банки и правителствата. Като цяло, за пръв път бе задействан международен синдикат от такъв мащаб, с цел осигуряване на ликвидност за световния пазар. Централните банки създадоха прецедента на отрицателните лихви (~$18 трлн. финансови инструменти в тази зона), увеличиха ликвидността (основно чрез покупка на държавни облигации) до повече от $12 трлн., рязко намалиха исканията си към кредитополучателите и основно, към правителствата. В същото време правителствата с пълна пара използваха инструменти на фискалната политика като национализация на частни компании и наливане на пари в тях, разширяване на държавните инвестиционни програми, стимулиране на потреблението, избирателно опрощаване на дългове, предоставяне на данъчни и митнически привилегии, дотации и т.н.

Бенефициенти на тази политика станаха, преди всичко, системообразуващите компании на национално и глобално ниво, правителствата и участниците в държавните програми, а също така и компаниите от категорията too-big/important-to-fail. Те станаха основен двигател за глобалната стойностна верига, на която се полага повече от половината световен БВП и чуждестранни инвестиции.

Световната икономика не успя да се избави от структурните изкривявания, токсичните активи и замразения капитал, които станаха причина за кризата от края на 2000-те. Те просто бяха „заляти“ с ликвидност при активирането на държавата-инвеститор, държавата-потребител и държавата-регулатор. Натрупването на негативните странични ефекти от тази политика се прояви още в края на 2010-те. Като за начало, съществено се влоши ситуацията с дълговете. По данни на Световната банка през 2018г. външният дълг на страните с ниски и средни доходи възлиза на $3462 млрд. Държавният и гарантираният от държавата външен дълг е нараснал от $1372 млрд. през 2008г. до $2935 млрд. през 2018г. Обемът на плащанията по обслужване на външни дългове в цифри се е удвоил.

Ръстът на държавния дълг при страните с високи доходи е още по-бърз. Във Франция през 2008г. валовият държавен дълг съставя 68% от БВП, през 2019г. – 98,5%, в Италия 2008г. – 102,4% от БВП, през 2019г. – 134,8% от БВП, в Япония – 191,3%  2008г. и 237,4% през 2019г., в Испания – 39,4% от БВП 2008г., 95,5% през 2019. В Португалия 2008г. 71,7% и 117,6% от БВП през 2019г. Великобритания 2008г. – 50,2% и 85,4% 2019г. САЩ 2008г. – 73,6% и 109,0% през 2019г. Валовият държавен дълг в страните от G7 се е увеличил от 89,7% през 2008г. до 118,7% от БВП през 2019г. В развитите страни G20 през 2008г. дългът е съставял 85,7% от БВП, а през 2018г. – 113,3%.

По данни на МВФ в началото на 2020г. общият държавен и частен дълг е достигнал рекордните $188 трлн., ~230% от световния БВП. Главната причина за ръста на дълга в последните 12 години е тази част от частния сектор, която се е възползвала от необичайната монетарна политика на централните банки. Няма и съмнение, че тук се отваря място за създаване на мощни синдикати от представителни на Голямото правителство и Големия бизнес. Те имат достъп до щедрите инструменти на държавната поддръжка, могат да си позволят да допускат инвестиционни и производствени грешки и след това да оставят теоретиците и идеолозите на Левиатана да обвинят в ръста на кризисните явления целия частен бизнес и капитализъм. Това е фатална и опасна подмяна на понятия, която е широко разпространен метод за манипулация на общественото мнение.

Динамиката на размера на държавата в периода 2008 – 2019г. ни убеждава в очевидния тренд на национализация на световната икономика. Държавните разходи във Франция през 2008г. са 53% от БВП, през 2019г. – 55,8%. Германия – 43,6% от БВП и 45,4%, Гърция – 50,8% ВВП и 47,9% от БВП, Италия – 47,8% от БВП и 48,7% от БВП, Япония – 34,2% от БВП и 37,6% от БВП, Португалия – 45,3% от БВП и 43,1% от БВП, Испания – 41,1% от БВП и 41,9% от БВП, Великобритания – 40,9% от БВП и 38,7% от БВП (приятно изключение), САЩ – 37,3% от БВП и 36,1% от БВП, G7 – 40,1% от БВП и 39,6% от БВП, развитите страни G20 – 39,4% от БВП и 38,9% от БВП.

Ако отчетем имуществото, ресурсите и активите, които са собственост на държавата в развитите страни, това са ~35 – 45% от общото им количество, а също и регулаторната тежест (10 – 15% от БВП), имаме основания да наречем доминиращия модел пазарен социализъм и интервенционизъм. Разпоредителите на чуждото на международно и национално ниво са погребали критично важните фундаменти на капитализма, но продължават да го обвиняват за всички проблеми и кризи.

Източник на финанси за възстановяването на икономиките на страните с ниски и средни доходи след 2008г. станаха преките чуждестранни инвестиции. В края на 2009г. в света има натрупани $17,74 трлн. входящи ПЧИ. Дялът на развитите страни съставя 69,6%. Размерът на изходящите ПЧИ е $18,98 трлн. Дялът на развитите страни – 84,3%. В края на 2018г. входящите ПЧИ възлизат на $32,27 трлн., дялът на развитите страни – 64,4%. Акумулираните изходящи ПЧИ (по страна инвеститор) са в размер на $30,97 трлн. (74,4% участие на развитите страни). През 2020г. се очаква ПЧИ да намалеят с 35 – 40%, тъй като и финансовите и нефинансовите огранизации ще преструктурират своите компании майки.

В условията на дълбока рецесия ставаме свидетели на още по-голяма централизация и олигополизация на международната търговия и производство, както и на разширяване на дискриминиращите практики срещу малкия и среден бизнес, налагани от разпоредителите на чуждото както в богатите, така и в бедните страни.

Този синдикализъм се прикрива като се манипулират фобиите и невежеството на хората и се структурират като глобален дневен ред: противодействие на вируси, на глобалното затопляне, корупцията, тероризма, изтощаването на природните ресурси, борба с бедността, с неравенството, с безработицата, за полово/ЛГБТ равенство и т.н. Хиперболизацията на страховете, изкривяването на причинно-следствените връзки, идеализирането на международните организации (те са обективни, професионални, всезнаещи и справедливи), активната пропаганда в медиите и социалните мрежи, международния синдикат на централните банки, правителствата, а също така академичните/университетските структури (чрез принудително приемане на политкоректна платформа и монопол над правото на използване на термина „наука“ и „научен“ само по отношение на това, което е одобрено от ръководителите на образователните организации) – всичко това активно се използва за форматиране на сегашната система за производство и обмен на пари, стоки и услуги. За тоталното отлъчване от истинската наука „икономика“, която днес се съхранява предимно от Австрийската икономическа школа, отлъчване от философията на капитализма и от мирогледа на либертарианството, където централна идея е свободата. Теоретиците и бенефициентите на модела на всеобщия държавен интервенционизъм водят активна кампания за дискредитиране на капитализма и свободния пазар, за да скрият от обществото и влиятелните групи истинския виновник и организатор на глобалните и национални кризи – Левиатана.

Левиатанът задълбочава имущественото неравенство, но обвинява „невидимата ръка на пазара“

Безпрецедентната монетарна и фискална експанзия на централните банки и правителствата в периода 2009 – 2018г. доведе до рязко увеличаване на неравенството на богатството и концентриране на капитала в ръцете на бенефициентите на държавния интервенционизъм. Ако съпоставим докладите на Credit Suisse «Global Wealth Report» от 2010 и 2010г. пирамидата на богатството изглежда по следния начин:

Пирамида на богатството. Оценка на Credit Suisse. 2010г. и 2019г.

*Цялото богатсвто през 2010г. е $200 трлн., а през 2019г. – $360,6 трлн.

Източник: Global Wealth Report 2010. Credit Suisse.

Global Wealth Report 2019. Credit Suisse.

https://www.credit-suisse.com/about-us/en/reports-research/global-wealth-report.html

Ръстът на имущественото неравенство и увеличената концентрация на богатството са преки следствия от държавния интервенционизъм. Първите и най-големи получатели на новите пари станаха компаниите “too-big/important-to-fail”, в това число и мощни финансови организации. Ползвайки се с имуществени индулгенции от правителството, имунизирани от банкрут, прилагайки дискриминиращи мерки, представителите на синдиката „Големият бизнес/Голямата държава“, активно развиват тезата си за аморалността, несправедливостта и неефективността на сегашното положение, като предлагат своите решения – глобален Левиатан, който да се бори с капитализма и егоистичните интереси на бизнеса.

Великата Депресия от 1929 – 1932г. в САЩ легитимира и оформи национално правителство на всеобщ интервенционизъм. Тогава нивото на държавната намеса е значително по-ниско, отколкото днес. Великата депресия от 2020 – 20… год. заплашва да оформи Глобално правителство на всеобщ интервенционизъм. Несъмненно, най-голям принос за деградацията на Запада и задълбочаването на недоверието към националните и международни институции имат Русия и Китай. Техните информационни и хибридни войни, корупционни схеми, активно използване на „полезните идиоти“ за дискредитиране на политически и икономически фундаменти, са създадени, за да формират у населението на цял свят убеждениения, че „всички лъжат“, „всички правителства са лоши“, „целият бизнес е продажен“, „добро/зло е относително“, „богатството е кражба“, „експлоатират ме“ и „парите са зло“.

Днес тази мощна сила настъпва върху Свободата, като обещава на хората от целия свят стабилност, безопасност и защита от известни и неизвестни заплахи. Архитектите на новия модел на глобалния Левиатан разчитат на кризата на доверието в националните органи на властта, на фобиите от „глобални заплахи“, на невежеството по отношение на истинската наука „икономика“, социалистическото мислене по отношение на понятията „свобода“ и „частна собственост“, както и на острия дефицит на морални лидери и авторитети. За съжаление, може да се получи така, че глобалния Левиатан да използва съвременните технологии (роботи, изкуствен интелект, 3D-принтинг, Big Data, 5G, усилена/виртуална реалност) не за увеличение на доброто, а за затягане на контрола.

Превод: Марина Захариева