За собствениците печалбите, за данъкоплатеца загубите

Честита ви нова (квази-)държавна банка. Поне 1/4 такава. От вчера ПИБ вече е на практика 26% собственост на Република България. След 2 седмици ще стане официално. Изигра се пошлата порнография, при която бившият финансов шеф на ПИБ бива назначен за управител на държавната Българска банка за развитие, за да налее наши пари към бившия си работодател.

Още от началото на април когато Живко Тодоров смени Стоян Мавродиев като управител на ББР знаехме, че ще се случи. Това, разбира се, не прави нас, данъкоплатците акционери. Не, ние дивидент няма да получим. Само ще покрием загубите. За какво са данъкоплатците иначе?! А печалбите? Печалбите си остават за частните собственици и политиците, които ги покровителстват. Както винаги. Класически пример на „национализация на загубите“ и „приватизация на печалбите“.

Разбира се, министър Караниколов ще обиколи всички телевизии да обяснява как това наливане на пари от джоба на обикновения българин в ПИБ (и собствениците ѝ) е неизбежно. Защото сме в криза. Защото трябва да влезем в ЕРМ2. Защото, защото, защото…Всичко, което ще излезе (и вече излиза) от неговата уста (и на Борисов и на Горанов) е лъжа. ПИБ всъщност можеше да си набере капитала напълно пазарно. Но цената беше ниска и ако го беше направила, досегашните собственици щяха да се сбогуват с мажоритарния си дял. А това явно не е политически удобно.

Защо властта защитава собствениците на ПИБ?

Преди това набиране на капитал мажоритарните собственици на ПИБ бяха двама. Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, като всеки от тях имаше дял от 42.5%. От самото начало на сагата с набирането на капитал ПИБ прави всички възможни финансови гимнастики, за да запази мажоритарния дял на тези две лица. Проблемът е, че пазарът има друго мнение по въпроса. На борсата акциите на ПИБ по последни данни се търгуват за около 2.7 лв. за акция. При такава цена, за да наберат достатъчно капитал, за да изпълнят изискването на Европейската централна банка, трябва да емитират толкова много нови акции, че Минев и Мутафчиев вече няма да имат мажоритарен дял и съответно контрол над банката.

Те разбира се не искат да допускат това. Затова първоначално бяха изготвили проспект, според който ще емитират акции на цена от 8 лева, три пъти над пазарната! Този абсурд разбира се нямаше как да мине и затова от ПИБ коригираха цената надолу към 5 лева, което е само близо 2 пъти над пазарната цена. При цена от 5 лева дяловете на Мутафчиев и Минев стават 31% всеки след новата емисия на акции.

В настоящите пазарни условия на криза и завишен риск за финансовата система, никой здравомислещ инвеститор няма да се съгласи да купи акции на банка като ПИБ при толкова висока премия (която всъщност би била абсурдна дори и да не сме в криза). На първо място защото понеже сме в криза няма изгледи в скоро време печалбите на ПИБ да се подобрят, акциите да тръгнат нагоре и новите акционери да имат възможност да извлекат дивидент. В близките една-две години поне такъв сценарий е много малко вероятен.

ПИБ можеше да реши проблемите си…просто не пожела

На второ място, това е ПИБ. Това е банка, която има в общи линии едни и същи проблеми още от 2014 година без да ги е разрешила до ден днешен. Проблеми с капитализацията, проблеми с качеството на кредитния портфейл. Тези проблеми няма магически да изчезнат, напротив, ще се задълбочат. В период на занижаване на икономическата активност и завишен риск от фалит в редица сектори кредитният портфейл и капитализацията на всички банки, без изключение страдат.

Особено пък ПИБ, която според последния стрес тест на ЕЦБ от миналата година към края на 2018 г. е имала 56.2% дял необслужвани кредити в корпоративния си портфейл. Над половината от кредитите на ПИБ към предприятия са били боклук към края на 2018 г. Представете си каква ще е ситуацията към края на 2020 г. Това не е проблем от вчера. Това е проблем от 6 години, и предходни проверки на качеството на активите са го показвали. Защо тогава нищо не е направено по въпроса? Просто – защото мажоритарните собственици на ПИБ знаят, че ако се наложи, накрая ще дойде държавата и ще я спаси.

Забележете какво се случва. ПИБ на практика отказва да набере необходимия капитал по пазарен път, защото това ще доведе до загубата на мажоритарен контрол от страна на Мутафчиев и Минев. Това е единственото логично обяснение на решението за емисия при цена от 5 лева. Впоследствие се намесва държавата през ББР, за да изкупи нужните дялове и да подсигури успеха на набирането на капитал. Изниква логичният въпрос – да не би властта да има някакъв интерес Минев и Мутафчиев да останат мажоритарни собственици на банката? При такава ситуация съмненията в корупция са неизбежни.

Целта оправдава средствата?

Разбира се, от правителството биха възразили на подобни критики с довода, че това се прави, за да може България да влезе във валутния механизъм ERM-II и впоследствие еврозоната. Но на лъжата краката са къси. По същия начин, по който правителството може да реши да налее стотици милиони пари на данъкоплатците в ПИБ, така и може да упражни регулаторен натиск върху Мутафчиев и Минев, така че да наберат капитал по пазарен път. Фактът, че правителството избра първия вариант е показателен.

Ако членството ни във валутния механизъм ERM-II идва с такава цена, то това категорично опорочава цялото ни евентуално членство в еврозоната. Ако го допусне, ЕС категорично и ще демонстрира, че наистина не дава и 5 пари за корупцията в България. Да не говорим, че цената определено не си заслужава „наградата“. Както обясняваме от години, влизането в ERM-II и евентуално еврозоната е в най-добрият случай безсмислена пирова победа за излъскването на пиара на правителство преследвано от непрестанни скандали. А и освен това е много сериозен риск за икономическата и фискална стабилност на България.

Интересно е да се наблюдава как ще реагират европейските институции и конкретно ЕЦБ на случващото се с ПИБ, особено с оглед на докладите за изпълнение на изискванията за конвергенция, които бяха публикувани през последните седмици. Първо трябва да се отчете, че що се отнася до присъединяването към еврозоната България вече не изпълнява не само изискването за минимален престой от 2 години в ERM-II, но и изискването за ценова стабилност. Инфлацията у нас през 2019 е над референтната стойност от 1.8%. Правната рамка в България също все още не е пълно съответствие за приемане на еврото. Това е казано в прав текст в последния доклад на ЕЦБ.

Не се връзвайте на лъжите им

Премиерът Борисов със сигурност ще продължи да повтаря до болка, че след като влезем в банковия съюз проблеми с банковата система няма да има. Те магически ще изчезнат както и всички, особено проблемите с ниското качество на активите на ПИБ! Как ще се случи това питате? Не знам. Борисов също не знае. Някак. Вероятно по силата на магическата думичка „евроинтеграция“, нещо като „абра-кадабра“. Тези фантасмагории, разбира се, нямат никаква връзка с реалността. Всъщност, както вече сме писали, присъединяването към Банковия съюз, особено преди присъединяването към еврозоната, носи много рискове и абсолютно никакви плюсове за банковата ни система. Затова нека се молим ЕЦБ да са строги към нас и да не си затворят очите за скандала с капитализацията на ПИБ.

Защото финансирането на ПИБ през ББР наистина е скандал с огромни пропорции. Властта, с пари на данъкоплатците, защитава собствениците на частна банка. И то дори не от фалит, ами просто от загуба на мажоритарния им дял в банката! По мащаб, това всъщност е най-големият скандал в настоящия правителствен мандат. Най-големият скандал от КТБ насам и много сходен по своята същност. Ако наливането на публични пари в ПИБ не се отрази по този начин ще е само защото обществеността вече е претръпнала от скандали свързани с наглата корупция и шокираща некомпетентност на настоящото правителство. Най-лошото е, че окончателно се създаде нова политически зависима банка. Вече е официално. Честита нова КТБ.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!