Докъде сме с еврото?

Питат ме докъде сме с еврото.

През лятото на 2018 г. България пое едностранни ангажименти да извърши редица действия в няколко области – като предварително условия, за да бъдем след това приети в ERM-2 и Банковия съюз.

И ето вече всичко е отчетено като изпълнено. Министерският съвет специално заседава и прие официален отчет. Приближените до властта медии тръбят за „огромни постижения“.

Ще повярват ли европейските ни партньори на тези чиновнически хвалби от София?

И каква е реалността?

По-долу съм изредил съответните области според писмото с обещания на България, изпратено с подписите на министъра на финансите Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев на 29.06.2018 г. Това писмо е публично и всеки може да го прочете в интернет.

1. Банков съюз

Отчетено от правителството като изпълнено.

В реалния живот:

В последния възможен момент – като купувач в последната минута по време на аукцион – държавата (чрез Българската банка за развитие) – участва в увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка. Това увеличение на капитала беше поискано от ЕЦБ в резултат от техния стрес тест и преглед на качеството на активите.

Необходимо е ЕК официално да потвърди, че чрез скандалното участие на ББР не са нарушени правилата на ЕС за държавна помощ. Необходимо е също БНБ, ДАНС и Комисията за защита на конкуренцията да издадат съответни разрешения.

2. Макро-пруденциален надзор

Отчетено от правителството като изпълнено.

В реалния живот:

Формално, в България са приети съответни законови промени.

На практика обаче, няма промени в практиката на отпускане на кредити в банките.

3. Небанков надзор

Отчетено от правителството като изпълнено.

В реалния живот:

Формално, в България са приети различни актове и документи в съответните области.

На практика обаче, за този сектор в страната се коментират много проблеми. През 2019 г. фалира голямата застрахователна компания („Олимпик“). За още 2-3 застрахователни компании неофициално се говори, че са в силно затруднено финансово състояние или пред фалит.

4. Рамка по несъстоятелността

Отчетено от правителството като изпълнено.

В реалния живот:

Формално, в България са приети много документи, които създават представа за напредък в тази област.

Но на практика, няма никакви признаци за подобрена ефективност на процедурите по несъстоятелност.

5. Борба с прането на пари

Отчетено от правителството като изпълнено.

В реалния живот:

Тук правителството сигурно се моли западните посолства в София да не следят за огромните скандали напоследък.

Формално, в България са приети съответни нормативни промени, в т.ч. транспонирани европейски директиви.

На практика, в страната излизат подозрения как банки системно допускат нарушения. През 2019 г. Инвестбанк предизвика международно внимание по повод на получени там парични преводи от Венецуела. Неотдавна ДАНС обяви, че започва проверка в Уникредит Булбанк във връзка с информация, че от тази банка редовно са били теглени големи суми в нарушение на разпоредбите срещу пране на пари. Информация за това беше документирана и оповестена от Васил Божков.

Неслучайно в най-новия си Доклад със специфични препоръки за България Европейската комисия изрично препоръчва на България следното: „Да увеличи усилията за осигуряване на адекватна оценка и намаляване на риска, ефективен надзор и прилагане на рамката за борба с изпирането на пари.“

6. Управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики

Отчетено от правителството като изпълнено.

В реалния живот:

Формално, в България са приети определени закони и документи.

На практика, управлението на държавните предприятия остава поле за влияния на политически партии и има публични примери на конфликт на интереси.

Последният голям публичен скандал беше свързан с оповестеното имотно състояние на ръководителя на Севделина Арнаудова, ръководител на правителствената информационна служба. Освен това стана известно, че нейният съпруг е едновременно член на Управителния съвет на голямата държавна компания „Булгартрансгаз“ и получава трудово възнаграждение от управляващата политическа партия ГЕРБ.

И в допълнение към горните 6 формални области, обещани в писмото от юни 2018:

Европейските ни партньори, от които се очаква да дадат положителна оценка и ни пуснат в „чакалнята“ за еврозоната, следят още 2 важни области: върховенство на закона и борбата с корупцията.

И тук ситуацията в България не е розова. В най-новия си Доклад със специфични препоръки за България ЕК подчертава, че „Комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България“ чрез мониторинга по механизма за сътрудничество и проверка.

Въпросите, свързани с корупцията по високите етажи на властта в България, са много повече от отговорите. Дали западните посолства са забелязали например обвиненията и съответната информация за министъра на финансите, от която прелива публичното пространство в последните 18 месеца?

А в каква категория скандали попадат записаните публични самопризнания на министър Танева, че препоръчва заблуждаване на Европейската комисия за това как се харчат европейски средства в българското земеделие?

Тези теми тепърва ще имат развитие.

А междувременно правителството прави планове, изпраща ги на Брюксел и Франкфурт, и после отчита успешни изпълнения.

„Пунта мара“, навярно би си казал тайно министър-председателят.