ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Освен ако не живеете с глава заровена на някой плаж няма как да не сте забелязали най-нашумялата тема от последните дни – публичната „акция“ на лидерът на Демократична България Христо Иванов, в луксозния имот в парк „Росенец“, за който се твърди, че е на небезизвестния строител на съвременна България – Ахмед Доган. Имотът е построен по незаконен начин на самия бряг, на земя, която уж е държавна и трябва да е достъпна до всички според Конституцията. Това са обвиненията, но не ме цитирайте, не съм юрист. Самата акция, която бе излъчена на живо в социалните мрежи беше резюмирана от bTV тук.
Не за това обаче искам да говоря в тази статия. Примери на крещящи злоупотреби и корупционни схеми напоследък намираме под път и над път. Според мен по тази тема няма какво много да се каже, защото на всеки, който не работи за правителството и партиите, които го съставляват, му е ясно, че с този имот има нещо изключително нередно. Злоупотребата с власт, а очеизвадна, а миризмата на корупция се долавя и през монитора (въпреки че тук така си мирише и по принцип). Искам по-скоро да обърна внимание на реакциите, една конкретна реакция по-точно. Тази на правосъдния министър. Насочвам вниманието към долната снимка на публикация в неговия профил във Facebook. Попийте внимателно неговото съдържание, потопете се в метафоричната поетика.
Източник: Личният профил на Данаил Кирилов
Вижте, аз не съм литературен критик. Но не мисля, че има някой завършил основно образование, камо ли средно (недай си Боже висше!), който смята, че това представлява адекватно изразяване на позиция по една иначе много сериозна тема. Тук проблемът не е толкова в самата същина на публикацията на Кирилов, която (за който може да превежда от третокласнически) изглежда е, че Христо Иванов е скалъпил цялото обвинение, че има нещо нередно с въпросния имот в Росенец.
Оставете тезата обаче, обърнете внимание на всичко останало. От начинът на изразяване на Кирилов си личи, че фокусът тук трябва да е върху някакъв опит за…хумор? Ирония? Личи си, че министърът на правосъдието е бил в креативно настроение. Уви, както често се случва при политиците, амбицията му видимо надвишава таланта. Как бихте квалифицирали този опит на Кирилов да бъде хапливо забавен? Какво чувство изпитвате четейки литературното му творчество?
Аз лично изпитвам смесица от чувства, като най-осезаемото е и най-трудното за описване. На английски това чувство има специфичен термин, установил се напоследък като част от уникалната терминология на определени интернет субкултури – „cringe“ („криндж“). Конкретното значение на тази дума няма директен еквивалент на български, но ще се опитам да го опиша. Най-опростено „криндж“ е когато някой каже или направи нещо толкова жалко, че предизвиква неприятна физиологическа реакция у наблюдаващия. Той се опитва да направи нещо интересно, остроумно, забележително. Но, уви, възпрепятстван от лимитите на собствената си способност, пада по лице в локвата.
Тази реакция не е точно отвращение, въпреки че нотката може да присъства (особено в този случай). „Криндж“ е много специфична форма на възмущение, смесица между леко отвращение, малко съжаление и най-вече, срам. Когато някой направи нещо „криндж“, ти изпитваш срам от това. Защо би изпитвал срам от нещо, което някой друг прави? Защото е толкова жалко, че е физически болезнено за наблюдение от друг човешки индивид. Хваща те срам от това, че с този, който е „криндж“ по някаква неволя на вселенската вероятност или умишлен черен хумор на Създателя, споделяте сходен генетичен код. „Ъъъ, криндж, брато“. Това е първата емоция.
Ако трябва да сме националисти-традиционалисти, мисля че най-акуратно можем да категоризираме публикацията на правосъдния министър като „простотия“. Този много базов и иначе прост (хех) термин, всъщност има сериозна смислова дълбочина. Противно на това, което повечето хора смятат, простотията не е да псуваш и да се държиш грубо. Това може да те прави грубиян, но не е достатъчно да те квалифицира за простак.
Да си простак всъщност е по-близо до това да си глупак, отколкото до това да си грубиян (умни грубияни – бол). Това да правиш простотии е много сходно с това да правиш глупости, но не е точно същото. Простотията е специфична форма на глупост. Тя е глупост комбинирана с абсолютно непокрито самочувствие и пълна липса на себеосъзнатост. Простакът не е просто глупак, той е някой, който прави глупости докато същевременно се държи като такъв, който видимо смята, че не е глупак. Глупакът не знае, но може да знае, че не знае. Простакът е твърдо убеден, че знае.
И тук, след първоначалния удар на „ъъъ, криндж, брато“ и последващото набъбващо презрение към очевидната простотия, идва ред на третата емоция – отчаяние. Отчаянието идва защото осъзнаваш, че този човек те управлява. Данаил Кирилов е правосъден министър, това е един от хората, от които най-пряко зависи раздаването на правосъдие в държавата. И освен, че в случая се втурва да защитава нещо, което по всички индикации е крещяща злоупотреба и корупция с държавна власт, се държи и като простак докато го прави.
Забележително е, че явно никой във властта не се е усетил колко неадекватна е тази публикация. За Кирилов ясно – той толкова си може, но останалите? Неговите пиари или пиарите на партията, от която е част (ГЕРБ)? Някой колега депутат? Някой колега министър? Самият Бойко Борисов? За Бога, как никой не се е усетил колко неадекватно е това?! И те ли толкова си могат или просто вече въобще не им пука? Може би дефицитът на кадри в ГЕРБ вече наистина е достигнал критични нива. Тази партия никога не е била способна да отглежда свои адекватни кадри, още от самото си създаване, но все пак. Самият Кирилов идва от БСП, а редовна практика на ГЕРБ вече близо десетилетие е да привлича ценни кадри от по-малки партии със сходна политическа ориентация в център-дясно. Изглежда обаче този кладенец е започнал да пресъхва, защото ето го, Данаил Кирилов е министър. И всички го виждаме колко си може.
Към този момент предполагам сте забелязали, че фокусът на коментара ми не е върху факта, че Кирилов защитава нещо, което по всички индикации е абсолютно незащитимо. Въпреки че подигравката с гражданите, злоупотребата с власт и корупцията в случая да изглеждат особено натрапчиви, това за мен дори не е най-големият проблем. У нас тези неща са си даденост. Българите се раждаме реалполитици. Всички знаем, поне на инстинктивно ниво, че политиката е една огромна схема за грабеж. Корупцията, злоупотребите, кражбите – всичко това е даденост. Ще ни управляват крадци и измамници – това е даденост. В политиката най-лошите са тези, които стигат върха, както е обяснил Хайек.
Това което е обидно в случая обаче е простотията. Защото едно е да те управляват крадци и измамници. Друго е да те управляват крадци и измамници, които на всичкото отгоре са и идиоти. Това вече си е много отчайващо.
