ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
След стотици изпити кафета със „сахар“, премиерът Борисов триумфално се завърна в София преди няколко дни и заяви. Премиерът не се посвени да се похвали, че преговорите за Европейския фонд за възстановяване и следващия Бюджет на Европейския съюз завършиха с категоричен успех за България и едва ли не лично той ни е „донесъл“ 29 милиарда евро. Детайлите, както обикновено, останаха неясни (най-вероятно и за самия Борисов), затова тежестта отново пада върху икономисти и финансови журналисти да разясним какво точно можем да очакваме и под какви условия.
„Show me the money“
Финансирането, което ще бъде предоставено по линия на Европейския фонд за възстановяване се равнява на общо 750 милиарда евро, които ще бъдат заети от финансовите пазари от страна на Европейската комисия. Около 390 милиарда от тях ще бъдат разпределени под формата на грантове – пари, които нито една страна членка няма да има задължение на връща. Останалите 360 милиарда ще бъдат разпределени под формата на заеми. Така общото разпределение на грантове към заеми от Фонда за възстановяване става 52:48, в сравнение със 66:33 в първоначалното предложение на ЕК.
Важен детайл тук е, че финансирането, което ще се предостави на различните страни-членки не трябва да следва същото съотношение 52:48. Тоест, то не е фиксирано за всяка страна-членка, която ще получи кризисна помощ. Някои може да получат по-голям процент от 52% под формата на грантове, някои по-малък. Финансирането по линия на кризисния фонд се прие в комбинация с редовния „бюджет“ на ЕС за следващите 6 години, тоест т.нар. „Многогодишна финансова рамка“, която включва редовно финансиране по линия на земеделските субсидии на ЕС, структурните фондове и т.н. Заедно с него общата сума набъбва на 1,8 трилиона евро (повече детайли можете да намерите тук).
Имайте предвид, че сумите, които различни правителства цитират през последните дни когато говорят за това колко ще получат техните страни от ЕС, представляват комбинация от финансирането както по линия на Фонда за възстановяване, така и по линия на редовния програмен период 2021-2027.
Другите важни детайли са изискванията пришити към получаването на това финансиране. На първо място, страните-членки на Европейския съюз се договориха, че 30% от кризисното финансиране ще отиде за постигане на цели свързани с борбата срещу климатичните промени, според целите поставени в Парижкия климатичен договор, който беше сключен през 2015. Постави се и условие предоставяното финансиране да бъде свързано със спазването на принципите на върховенството на закона в страните-членки, въпреки че след острата опозиция на Унгария това изискване бе значително смекчено.
Адекватни ли са изискванията за усвояване?
По-съществено изискване е предоставянето на план за реформи и публични инвестиции с цел възстановяване от кризата и постигане на „устойчива, климатично неутрална, дигитализирана и ниско въглеродна икономика“. Тук се появява и първия проблем с отговора на въпроса поставен в горното подзаглавие. Самото изискване на ЕС за „климатично неутрална“ и „ниско въглеродна икономика“ е пълна глупост когато става дума за възстановяване от криза.
На първо място, финансирането или е кризисно или е за постигане на въпросните „климатични“ цели. Не може да е и двете по простата причина, че технологиите, които трябва да се въведат, за да се постигнат изключително амбициозните цели заложени първо в Парижкото споразумение и след това Зелената сделка, не са конкурентоспособни. Сиреч, не са достатъчно ефективни, за да се конкурират по съотношение цена-производство на енергия спрямо традиционните, по-високо въглеродни енергийни източници.
Освен това, реформирането на националните стопанства в така зададената „нисковъглеродна“ посока означава на практика унищожаването на редица сектори. Например огромна част от минната индустрия, да не говорим за енергийната, особено в държави като България където добивът на въглища е много сериозно застъпен и тяхната роля като енергиен източник все още е много съществена. Да, на теория тези сектори ще бъдат заместени от нови („зелени“) такива, но засега 1) това е само теория, 2) не се знае дали напълно ще се компенсира загубата на работни места.
Особено в период на криза това означава да се създаде още по-голям хаос особено на пазара на труда в следващите няколко години. И особено ако въпросните „зелени“ цели се окажат ненужни и нереалистични (както за момента изглеждат) и/или местните правителства нямат управленския капацитет адекватно да осъществят нужните структурни реформи, рискуваме ръст на структурната (постоянна) безработица.
Лошото е, че от ЕС поставят изискване 30% от цялото финансиране да отиде за подобни „климатични“ цели. Това по-всяка вероятност ще бъде абсолютно прахосано финансиране, особено в страни като България (за това по-долу). Изискването за спазване на върховенството на закона иначе е хубаво като идея, но на практика това което беше вписано в крайната договорка е доста по-меко от първоначалната идея, поне на пръв поглед. Уви, не съм юрист, за да коментирам напълно компетентно, но така или иначе съдейки по това колко им дреме на Брюксел какво се случва с върховенството на закона в България през последните няколко години, едва ли това изискване ще се окаже нещо сериозно.
Какво финансиране има възможност да усвои България?
От цялото финансиране (Фонда за възстановяване + Многогодишната финансова рамка), България ще получи до 29 милиарда евро в период 2021 – 2027 г., което възлиза на близо 5 милиарда на година. Това наистина са много пари. В номинално изражение това е една от най-ниските суми, но като процент от БВП е една от най-високите стойности за всички страни-членки на ЕС. Което, всъщност, не е особен повод за радост, защото е показателно за ниското ниво на икономическо развитие на България спрямо останалата част от съюза (по-слабите икономики получават повече финансиране като % от БВП).
Важен детайл е, че България няма задължително да получи всичките тези 29 милиарда. Съществена част от тези пари ще дойдат под формата на заеми, които, ако преценим, можем да не теглим. Все още не е изяснено дали от ЕС ще отчитат тези заеми като добавяне към задлъжнялостта на съответната държава, но на практика това е естествен ефект от тях. Трупането на държавни дългове никога не е добра идея, особено ако са по-скоро ненужни, защото правят държавните финанси по-малко гъвкави и по-неустойчиви на бъдещи кризи, да не говорим за обременяването на данъкоплатците с изплащането на съответните заеми.
Уви, имаме сериозни причини силно да се съмняваме, че правителството ще прояви какъвто и да било разум при усвояването на това финансиране. Нека просто вземем за пример думите на вицепремиера Томислав Дончев по темата, който каза, че правителството ще предоставя „бързи пари, на място и без никаква преценка обективна или субективна“. Идеята на това било да се елиминира рискът от корупция. Не познавам Томислав Дончев, и би било проява на лошо възпитание да се усъмнявам в интелекта му, но подобни изказвания не могат да предизвикат никаква друга реакция освен плесване по челото.
Чува ли се Томислав Дончев какво говори?
Корупционен риск не се елиминира като нямаш критерии за отпускането на държавни субсидии. Корупционен риск се елиминира като не отпускаш субсидии въобще, а ги замениш с алтернативни мерки, например съкращаване на данъци. Рязането на данъци винаги е по-справедлива и неутрална мярка, защото е много по-пропорционална, според приноса на всеки бизнес в хазната.
Ако има нужда данъчните съкращения могат и да са по-таргетирани спрямо конкретни сектори (както беше със свалянето на ДДС за ресторантите). Това до известна степен вкарва някакъв риск от корупция и злоупотреби (понеже данъците се свалят преференциално, а не еднакво за всички), но той остава много по-нисък отколкото при директното субсидиране. Неслучайно от самото начало на кризата от ЕКИП препоръчваме съкращаване на данъци, вместо държавно субсидиране като по-адекватна мярка за подпомагане на бизнеса и заетостта.
Освен това, ако нямаш критерии за отпускане на финансиране така отваряш врата за масови злоупотреби. Защото, ако г-н Дончев наистина е мислил това, което е казвал, че при отпускането на тези пари няма да има „никаква преценка“ всеки бизнес може да кандидатства и просто да излъже, че има нужда от тях. Това сериозно намалява шансовете парите да стигнат до наистина нуждаещи се хора и бизнеси.
Ако ще имаш държавно кризисно подпомагане, трябва да имаш и процес на оценка на кандидатствалите за това подпомагане, на база обективни критерии. Проблемът е, че първо, държавната бюрокрация обикновено се справя много зле с тази задача и със сигурност е по-лоша в преценката си от студената рационалност на пазара. И второ, в държава с високи нива на корупция като България съществува риск за подпомагане на приближени на властта бизнеси в ущърб на всички останали и данъкоплатците по линия на влошаване на държавния фиск, когато става въпрос за пари, които държавата е взела под формата на дълг.
Смята ли някой, че България може адекватно да усвои тези пари?
Това е най-важният въпрос, който трябва да си зададем във връзка с огромното финансиране, което ЕС ще отпусне през период 2021-2027 г. От отговора на този въпрос зависи дали това финансиране ще е по-скоро „благословия“ или по-скоро „проклятие“ за България. Уви, мисля, че на базата на историческия опит на страната ни с европейско финансиране досега и особено с оглед на състоянието на политическия режим в момента, отговорът е очевиден. Тези до 29 милиарда евро ще се окажат „благословия“ единствено за тези олигарси, които изцяло са завладяли управленския апарат в страната и използват управляващите политици като свои мутри.
Всеки, който следи какво се случва в държавата ни през последната година (и особено последните седмици), би трябвало да е наясно с това. Не, това не е полемика, това е напълно обективен прочит на ситуацията, в която се намираме. Замислете се за всички институционални и корупционни кризи, през които минахме от миналата пролет насам. Ще изброя тези, които помня най-отчетливо. Първо беше скандалът „Апартаментгейт“ свързан с бившия вицепремиер Цветан Цветанов и съмненията в корупция свързани с него и имотните му придобивки. След това имаше огромно изтичане на данни от НАП, с което се застраши личната информация на милиони българи. Междувременно Българската банка за развитие отпускаше значителни заеми на крупни бизнесмение с много съмнителна репутация и връзки с небезизвестни политически фигури (като Ахмед Доган).
През есента се забърка изключително тежка водна криза, поради която цял Перник остана почти без вода, хората там живяха на режим на водата месеци наред, а водоснабдяването в редица други региони също беше застрашено заради безхаберието на държавните институции. В разгара на този скандал за първи път в историята действащ министър беше арестуван и обвинен в престъпна безстопанственост. По-нататък дойде пандемията от коронавирус, в разгара на която институциите постоянно изпращаха противоречиви сигнали, ту въвеждаха едни мерки, ту ги махаха ден-два по-късно, след което ги връщаха след още ден-два. Личеше си, че институциите нямат ясна представа как да се справят със ситуацията, а междувременно по схемата 60:40 милиони левове потекоха към редица бизнесмени с очевадни връзки с властта.
И накрая няма как да не отбележим най-актуалните скандали свързани с „летните сараи“ на Ахмед Доган в Росенец, охраната, която незнайно защо НСО предоставяше на него и Делян Пеевски, както и все по-агресивните и провокативни действия на прокуратурата срещу президенството, които изглеждат като опит да се постави президента в подчинение. Всичко това доведе до масови протести и политическа криза. Уви, наближаващите избори не изглежда като да носят надежда за подобряване на ситуацията. Единствената реалистична алтернатива на настоящото правителство е кабинет сформиран с БСП начело, която партия в момента е раздирана от тежки вътрешни конфликти, да не говори за зависимостите, които в миналото е демонстрирала спрямо същите олигархични кръгове, от които зависи и настоящото управление на ГЕРБ и Обединени патриоти.
И така, прогнозата за усвояването на въпросните 29 милиарда евро изглежда мрачна. Европейските пари от самото присъединяване на България към ЕС служат почти единствено за подхранване на корупция, безхаберие и олигархични интереси. Това няма да се промени, съдейки по безразличието на ЕС към политическата криза у нас. Единствено ще се добавят някои абсурдни условия за „усвояването“ свързани с фантасмагоричната борба на европейските политици с „климатичните промени“. И преди сме анализирали хроничните икономически проблеми, които еврофондовете подхранват в България (и не само ние, впрочем). Уви, няма кой да слуша. Истината е, че и на София, и на Брюксел има харесва тази схема. Ние ги лъжем, че усвояваме качествено, а те ни лъжат, че има пука дали усвояваме качествено. Истината е, че европейските политици използват тези пари, за да държат нашите правителства „послушни“ на сцената на Европейската политика, докато нашите политици използват тези пари, за да пълнят собствените си джобове. И така Земята продължава да се върти и нищо никога не се променя. И няма да се промени, освен ако ние не го променим.
