ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Днес премиерът Борисов обяви нов пакет икономически мерки за борба с кризата на стойност 2 млрд. лв. с голям акцент върху по-високи разходи за здравеопазване и социални харчове за пенсионери и безработни. Въпреки че сами по себе си тези социални мерки не са изключително мащабни, те сигнализират изключително погрешен подход на правителството към подбора на мерки, чрез които да се стимулира възстановяването на икономиката от кризата. Затова си струва да бъдат конкретно разкритикувани. Ако тези мерки бъдат последвани от още подобни такива, държавата не само ще прахоса пари, но и даже ще забави възстановяването от настоящата криза.
1. 50 лв. добавка към пенсиите през следващите 3 месеца
Първият въпрос, който веднага трябва да изникне в съзнанието на всеки здравомислещ човек е – какъв е смисълът от това? Пенсионерите няма как да са пострадали от кризата, защото те получават фиксирани плащания от държавата, които не са зависими от икономическия цикъл. Доходите на пенсионерите няма как да паднат по време на криза, защото те по дефиниция не работят. Може единствено да паднат ако държавата реши. Държавата не е решила да сваля пенсиите, ерго, пенсионерите няма как да са загубили доход.
Защо тогава им се дава добавка? Каква точно е функцията на добавка, която се изплаща към група от населението, която няма как да е загубила доход поради кризата? Очевидно няма как тази мярка да има анти-кризисна функция. Може би някой би казал, че така ще се стимулира потреблението, което е важно за възстановяване от криза. Такава аргументация би била грешна по две причини. Първо, да, потреблението трябва да се възстанови, но това трябва да се направи по устойчив път. Ако „възстановяването“ в потреблението идва единствено по линия на държавен харч, възстановяване в частния сектор и съответно двигателя на икономиката няма.
Възстановяването на потреблението е последния пръстен във веригата. Първо трябва да се възстановят инвестициите, след това работните места и оттам вече – потреблението. Затова фокусът на държавата трябва да е върху мерки, които стимулират инвестициите. Това всъщност означава по-малко държавен харч (и съкращаване на данъците), а не повече. Освен това, добавката към пенсиите ще трае едва 3 месеца. Тоест, тази мярка не може да доведе до дългосрочен ръст в потреблението и да има какъвто и да е ефект върху икономическото възстановяване, просто поради нейната краткотрайност. Единственото обяснение е, че това е предизборна мярка, с която премирът Борисов се опитва да спечели на своя страна симпатиите на възрастното население непосредствено преди следващите избори.
2. Минималното обезщетение на безработица се вдига от 9 на 12 лв.
Освен това, периодът на изплащане на тези обезщетения се удължава с 3 месеца до 7. Това е най-вредната мярка, защото ще забави възстановяването на пазара на труда. Всяко увеличение в обезщетенията за безработица и периода на изплащане означава по-нисък стимул за търсене на работа и съответно завишаване на цената на труда. Обезщетенията за безработица са заместващ доход. Те заместват доходът, който дадено безработно лице би могло да получава, ако постъпи на работа. Колкото по-високо е това обезщетение и колкото по-дълго трае, толкова по-висока е степента на заместване. Съответно, толкова по-висока заплата (и на толкова по-късен етап) ще се търси от безработното лице, за да постъпи на работа.
Най-просто казано, подобна мярка увеличава разхода за труд, който предприятията трябва да правят, за да привлекат работници. Това е особено пагубно в период на криза, когато приходите на предприятията се свиват и капацитет за изплащане на по-високи заплати не съществува. Представете си ситуацията, в която се намира средностатистическото предприятие в България. Първо, в повечето сектори предприятията претърпяват колапс в търсенето в рамките на няколко месеца през пролетта. Външното търсене тепърва сега, през лятото, започва да се възстановява. Това означава, че приходите се свиват страшно много, което налага оптимизации и, уви, съкращения.
Дори обаче едно предприятие да оцелее през този най-тежък период на кризата, правителството му сервира неприятна изненада – увеличение в обезщетенията за безработица. Сега намирането на работници в периода на възстановяване значително се затруднява, защото първо предприятията губят изключително много приходи и излизат на загуба, а след това държавата притъпява стимулите за търсене на работа, съответно намирането на работници става по-трудно и скъпо. Точно по този начин краткосрочната „кризисна“ безработица може да се превърне в по-дългосрочна и „структурна“. Усилията на правителството трябва да са в съвсем друга посока. Както вече отбелязах – стимулиране на инвестиции и създаване на работни места. Чрез увеличаване на плащанията за безработица се завива в друга, и грешна, посока.
3. Другите мерки
Отвъд тези две ключови мерки, другите са сравнително по-маловажни и някои изглеждат сравнително адекватни особено що се касаят свалянето на ДДС и разходите за здравния сектор конкретно. С оглед на завишената натовареност там, увеличение в разходите изглежда неизбежно. Разбира се, колко добре ще бъдат изразходвани допълнителни пари в здравната система е друг въпрос, с оглед на хроничните финансови проблем и злоупотреби вътре в нея. Но в момента сме в заварено положение и очевидно няма как тепърва да реформираме функционирането на здравеопазването, за да подсигурим по-качествено изразходване на средствата.
Друга мярка, която си струва да се спомене е субсидията от 35 евро на седалка за чуждестранен турист в самолет. Това просто едва ли ще има особен ефект. От субсидия няма особен смисъл когато няма туристи, конкретно чуждестранни. По-добре е да се помисли за допълнителни данъчни съкращения като свалянето на ДДС за сектора. Така поне със сигурност ще има финансов ефект, защото някакъв вътрешен туризъм в България все още има.
Какви трябва да са мерките?
Разочароващо е, че правителството продължава да не мисли за по-сериозно сваляне на данъците. Сваляне на корпоративния данък или ДДС (или вдигане на прага за регистрация) би стимулирало инвестициите, което е най-важното нещо в период на криза. Особено разочароващо е, че не се обсъжда вдигането на прага за регистрация по ДДС от 50 хил. на 250 хил. лв. при положение, че това дори беше предложено от коалиционните партньори ВМРО през април. Тази мярка би била особено полезна за най-малките предприятия в страната и със сигурност би спасила много от тях от фалит.
Защо не се помисли и за значително съкращаване и дори премахване на данъка върху неразпределената печалба, т.нар. „корпоративен данък“? Със сума от 2 млрд. лв., каквато е изразходена за гореспоменатите мерки, той може да се премахне без това да се отрази на бюджета. Приходите от корпоративния данък така или иначе са едва близо 2 млрд. лв. Премахването му би стимулирало инвестициите в страната, защото неразпределената печалба е тази печалба, която остава в предприятията, а не отива в джобовете на собствениците. Тоест, това е печалбата, която или се реинвестира, или се запазва като финансов буфер.
Тези мерки ги предложихме още през март месец, в самото начало на кризата. Уви, правителството изглежда все още не осъзнава, че най-сигурният начин да се подпомогне възстановяването на икономиката е чрез свиване на държавните разходи и съкращаване на данъците. В период на криза предприятията имат нужда от повече пространство да „дишат“ финансово. Държавният сектор функционира чрез източване на частен финансов ресурс. Както е казал Хайек, колкото повече държавата планира, толкова по-малко могат да планират останалите хора. Икономиката може да се възстанови и сама. Стига политиците да са достатъчно разумни да ѝ предоставят възможност да го направи.
