ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Наскоро се чух с една приятелка. Като всеки друг разговор през последните няколко седмици, и този стигна до обсъждане на протестите. Макар да знаех, че с нейната професия и работно място (които са и причината да не мога да я спомена поименно), я попитах за мнението ѝ по темата. Отговорът бе кратък и ясен: „Няма да протестирам. Преди десет години беше много по-зле“.
Това, разбира се, е така, но само в един аспект – средна работна заплата и покупателна способност, или най-важното и най-видимото за гражданите. Без в никакъв случай да омаловажаваме доколко са важни тези два показателя, те работят и като илюзия, че през последните десет години вървим напред. Това не е точно така – ние просто се възползвахме от общото благоденствие по света. Всичко по-слабо видимо или нематериално в държавата, е в най-добрия случай на същото ниво. По-често обаче е далеч по-зле, отколкото в началото на миналото десетилетие.
България прекара десетте години от края на последната криза насам не за да се подготви за евентуалния край на добрите дни след нея, а за пълно разрушение на всичко, което евентуално би могло да донесе някаква стабилност на страната: институциите, разделението на власти, общественото доверие към правителството, върховенството на закона, защитата на частната собственост, доверието на външните инвеститори и надеждата за каквато и да било реформа. Тук е и уловката: всяко от гореизброените бе унищожено заради – и заменено от – пари по еврофондове. Късата клечка, която България отдавна тегли по собствено желание, ще става все по-къса.
България нямаше друг избор или възможност, освен да расте след финансовата криза през 2008-09 г. Който и да беше на власт през изминалото десетилетие, щеше да има възможността да се похвали, че е вдигнал средния стандарт на живота в страната. Това е и най-големият аргумент на Бойко Борисов, както и на хората, които не са му фенове, но все пак предпочитат той да е на власт, а не някой друг – мисленето тип „да не стане нещо“.
Но този аргумент има много пробойни. Когато икономическите времена са лоши, вината е ничия. Когато са добри, отговорни са управляващите. Второто, разбира се, не е вярно: искат или не, политиците в България нямат особена власт над икономическия цикъл. Валутният борд възпрепятвства всякаква по-агресивна намеса в икономиката чрез експанзивна парична и фискална политика. Същевременно, България е малка и отворена страна, разчитаща на износ и съответно икономическите процеси вътре в нея зависят най-вече от това какво се случва в останалия свят и особено в ЕС. В най-добрия случай родните политици могат да осигурят възможност за по-силен растеж при възходящата част от него и по-меко излизане от низходящата.
Едни загубени десет години
Ако искате да чуете нещо наистина притеснително, пробвайте със следното изречение: последните десет години бяха приятната част. От тази седмица европейската икономика вече и официално е в рецесия. В САЩ думата „рецесия“ е силно подценяване на реалността, след като за едно тримесечие коронавирусът изтри една трета от цялата икономика на страната. България, дори без реална карантина или здравна катастрофа, се вози в същия влак. И сега, на прага на икономическа криза, която искаме или не ще ни повлече надолу, поради простата причина, че вече сме добре интегрирана в световната икономика страна, е време за равносметка.
Тя изглежда така: България изгуби десет години, в които или не направи нищо, или си навреди сама. Три правителства на ГЕРБ и едно на БСП не само че не се възползваха от десетгодишния икономически меден месец, за да направят структурни реформи и, най-общо казано, каквито и да било оптимизации, но и дадоха всичко от себе си всякакви промени да бъдат убити в зародиш. „Постната пица“ на Дянков бе добро начало на сериал, който никога не стигна до втори епизод, а вместо това бе заменен от друга програма – безразборно хвърляне на пари във всеки проблем и върху всеки недоволен глас. Докато спре да бъде недоволен.
Голямата илюзия е, че днес България е по-добре, отколкото преди десет години. Да, днес хората имат много по-високи доходи. Безспорен факт, който обаче хвърля прах в очите: България можеше да бъде много по-богата, ако се бе възползвала от медения месец, който вместо това премина в скандали, разруха и нито едно правителство с пълен мандат. Добрите дни пък бяха пълни с бездействие, в което да си починем от всичко друго. Показателно е, че в нито една от последните десет години българската икономика не достигна дори 4% годишен ръст, докато Румъния, Полша, Унгария, Латвия, Литва и Естония – съпоставими страни – редовно достигаха и надхвърляха 5% растеж.
Румъния е особено показателен пример. При влизането на България в ЕС страната е безспорно по-развитата и по-бързо развиващата се. Това бързо се променя: през всяка една година от последното десетилетие Румъния расте по-бързо от България. Така 12 години по-късно местата са разменени и България вече е безспорен шампион в категорията „най-бедна“ – както и в още няколко категории, които обаче са по-субективни.
За всичко това си има обяснение – или, по-точно казано, много обяснения. Щетите през последните десет години доведоха до много негативни ефекти, повечето от които тепърва ще виждаме. Един от тях обаче стана видим още в реално време: докато преди десет години чакахме американски и германски компании, вече се радваме и на чешки милиардери като външни инвеститори. Причината за това не е, че целият регион е непривлекателен, дори напротив. Просто докато Google продължава да развива офиса си в Румъния като регионален хъб, а Microsoft налива милиарди в Полша, ние направихме всичко възможно да останем в старата икономическа реалност.
А аргументът „преди десет години беше много по-зле“ по всяка вероятност ще се окаже с много кратък срок на годност.
