Една корона история или защо данъците са кражба

Автор: Станислав Калачев

На 3-ти  август 2020 година, правителството взе решение за вдигането на чиновническите заплати с 30%. Решението влиза в сила в края на същия месец. Този ход на властта съвпадна по време с изтичането първите десет дена от края на карантината ми.

Ако се чудите какво е общото межу двете – това е столичната Районна здравна инспекция, позната като РЗИ. Те, като всички други държавни и общински структори, не работят добре. Нещо повече – често и не работят въобще. Моят личен случай е подходяща илюстрация за това твърдение.

Предистория

С жена ми работим от вкъщи от началото на забраните покрай Ковид – 19. Работим в различни компании и с различно работно време – тя сутрин до късен следобед, а аз от късен следобед до сутринта.

Неделя, 05 юни. Жена ми чувства дискомфорт и отпадналост. Следват три дни, в които тя не бе на себе си – болки в гърдите, болки в очите, лека температура. Съответно решихме да се самоизолираме доколкото е възможно. На четвъртия ден тя реши да си направи тест в близка частна лаборатория тъй като първоначалните симптоми липсваха и се чувстваше вече далеч по-добре. Направи си теста за да е сигурна дали е болна или не, тъй като не иска да излага на риск семейство и приятели.

Преди самия тест от лабораторията връчват една декларация, в която трябва да попълниш адреса, на който ще караш евентуалната карантина, телефонен номер, ЕГН и тн. Обещанието на лабораторията бе да звъннат ако тестът е положителен.

Така и направиха на следващия ден – потвърдиха че резултатът е положителен и че са предали документацията на РЗИ, които трябва да позвънят възможно най-скоро и да дадат детайли как трябва да протече карантината, какви са ни задълженията, да разпитат кои са контактните лица, насрочат втори тест и всички други уж задължения, които имат.

История

Както вероятно се сещате, нещата тръгнаха в неочаквана посока. В петък никой не позвъня. Никой не ни потърси и в събота. Дойде неделя, когато от районното управление Самоков потърсиха жена ми в родната ѝ къща.

От РЗИ София пратили името на жена ми към РУ Самоков тъй като по лична карта се води там. Естествено столичното РЗИ са проспали или неглижирали текущия адрес даден по-рано в декларацията. За справка – текущия адрес е в Младост 1 на метри от частната лаборатория, в която направихме теста.

Това не звучи толкова фрапиращо вероятно. Не и докато не си дадеш сметка, че от РУ Самоков имат пълното право да напишат акт на жена ми, тъй като тя не е на адреса даден им от РЗИ. И няма да е техен проблем, защото те изпълняват задълженията си. За справка, санкциите за неспазване на карантина стигат до 10 000 лева и лишаване от свобода до три години.

Вече е понеделник. Взимам телефона и започвам да звъня, та да разбера – кой не си е свършил работата, какво трябва да направим ние, какво не трябва да правим, някой знае ли за моето съществуване, мога или не да излизам като съм контактно лице, ще трябва ли да ми правят тест или не, и още куп въпроси.

За да не съм прекалено детайлен – след около 30 (!!!) позвънявания се свързваме с РЗИ, те ни дават нов телефонен номер на дежурен епидемиолог, тъй като не могли да ни кажат нищо. Дежурният епидемиолог на РЗИ започва да ни обяснява съвсем нелогични неща и да крещи, че въпросите които имаме не са за нея, затваря съвсем грубо и невъзпитано телефона.

Звъним на личната лекарка – нейното решение бе да вземем болничен и да ми даде направление, за да се изследвам. Това, естествено, бе невъзможно – първо, защото няма причина да отсъстваме от работа като работим от вкъщи и второ, защото казусът ни е съвсем различен. На следващия ден се свързваме отново с РЗИ, които казват че ще се обадят допълнително, за да променят адреса от Самоков на София и да насрочат ден за втори тест. Така и правят – денят на втория тест е насрочен за вторник, 21 юли, три дни преди изтичането на карантината.

На 20 юли жена ми получава обаждане и трябва да слезе до партерния етаж и да вземе подписано предписание от РЗИ, относно това какво може и какво не може да прави. Това се случва дни преди да изтече карантината. В документа пише за задълженията и глобите, но не пише за въпросния втори тест.

Идва вторник и отново никой не ни потърси. Минава и сряда. В четвъртък вдигам телефона и започвам отново да звъня като след час опити стигам до РЗИ София. Те ми казват, че трябва да звънна на друг номер. След кански мъки се свързвам с „лабораторията“ на РЗИ, които казват че до тях не е стигнало името на жена ми и че не са знаели че трябва да я проверяват – о, изненада, отново някой от РЗИ е проспал и позабравил. Казват ми че не можем да излизаме до негативен резултат от тест и че не можем да се изследваме в частна лаборатория. Не признават тези резултати.

Всичко приключи на седемнадесетия (17) ден от карантината и общо двадесетия (20) ден от самоизолацията. Никой не ни потърси. Не ни разрешиха да си платим за втори тест. На мен не само не ми направиха тест, а дори нямаше да знаят за моето съществуване, ако не бях звънял и говорил с тях толкова пъти. На всичкото отгоре ми казаха, че ако съм искал аз да си направя тест, тогава да си платя. Но в същото време не може да платим за втория тест на жена ми.

Заключение

Държавните и общински работници нехаят. Правят го защото работата им е сигурна. Защото държавата или общината винаги ще им дава заплати, а парите за заплати идват… от нашите заплати. За да имаме заплати ние трябва да работим. А за да работим трябва общинските и държавни структори да спрат да се пречкат.

Няма защо да се стараят повече тъй като възнаграждението им не зависи от това. Нито работното им място. Някой да е чувал за съкратена държавна администрация?

Винаги съм твърдял, че данъците са кражба. Всички пътища водят натам. Никога обаче не се бях сблъсквал с некадърността и немърливостта на служителите. Поне не в такава степен.
Единственото, което постигнаха е да ме мотивират още повече против тяхното съществуване. До толкова, че сега съм по-сигурен от всякога, че не само не трябва да им се увеличи възнаграждението, а дори да бъдат съкратени поне наполовина. За начало.

Няма държавна или общинска служба, която да не може да бъде заместена от частна такава и да работи в пъти по-успешно. Просто няма.

*Историята е съвсем реална и с реални дати. През цялото време на карантината, а дори и дните преди това, не излизахме от вкъщи. Възгледите ни са че хората е добре да бъдат отговорни към себе си и към околните. Решението бе изцяло наше. Никой не ни и провери през цялата карантина. До последно ме съмнява, че знаеха за съществуването ми.

ПС. Взимайки текущия адрес отново (след като явно са загубили декларацията) от РЗИ питаха как се пише бул. Йерусалим – с „Я“ ли.

Да, това е нивото.