Предпоставка за протест

Безпрепятственото преминаване по софийските пътища е важно. Обаче дали пък ускореното преминаване през Терминал 1 не е по-важно?

Имаме си ситуация… Хора протестират срещу правителството, с което пречат на други хора да ползват определени общи площи – конкретно пътища.

Не закъсняха и оплакванията – усилени от мегафоните на политиците: Пречите на хората, възпрепятствате цялата държава, клатите ни лодката.

На пръв поглед претенцията на някои граждани и на повечето политици изглежда смислена. Наистина при протестите имаме ситуация на:

1. Ограничаване на индивидуални права – да си караш частния автомобил по даден път

2. Претенция за специално ползване на обща „собственост“ – протестиращите искат да затворят даден път, за да изразят възмущението си от властта.

Но преди да заклеймим протестиращите като обикновени нарушители – както веднага побързаха да направят от ГЕРБ -, трябва да конкретизираме малко разсъжденията, за да вникнем в някои детайли и специфики на ситуацията.

Кой протестира точно, как протестира точно и за какво протестира точно?

Каква е основната предпоставка зад конфликта и може ли тя да бъде оспорена?

Ситуацията в Бългрия е конфликтна. Очевидно имаме сблъсък между:

• Демократично избрани управляващи

• Установени права и правила за гражданите в рамките на общите площи

• Протестиране в защита на някои граждански права и интереси, чрез блокиране на някои общи площи

Този конфликт според някои хора налага компромис. Неудовлетворяващ компромис. Трябвало да се търпи властта, докато се проведат избори.

Пък тогава всеки щял да изрази мнение.

Преди това не било редно да се пречи.

Този компромис, поне за мен, е фалшив или най-малкото доста неудовлетворяващ:

• Първо защото да гласуваш на избори не е единственият начин да изразиш гражданската си позиция за политическите процеси. Ако си енергичен и адекватен може да го направиш по разнообразни начини.

• Второ защото в България особено парламентарните избори на практика са хем манипулирани, хем предлагат все кофти алтернативи. За мен това води до ситуация, че за интелигентния български гражданин политически избор в рамките на стандартния демократичен процес в момента не съществува.

• Трето, най-важно, защото не сме в пазарна, а в политическа ситуация, тоест недоволните парадоксално продължават да плащат на причинителите на недоволството – всеки български гражданин плаща данъци, като с парите от тях се разпореждат Бойко Борисов и неговите хора.

Следователно компромис в смисъл на безропотно кротуване до изборите, независимо какви ги вършат политиците, не е приемлив.

За да анализираме ситуацията по-ясно е нужно да разплетем основните предпоставки в корена на конфликта.

Те са две.

Какво на практика означава обща площ/собственост и за какво всъщност се протестира?

Първата предпставка е, че след като дадена площ е обща собственост, то:

1. Всички имаме еднакви права над нея
2. Следоватално никой от нас няма конкретно дефинирани права над нея
3. Което изисква да се дадат нелегитимно специални права на определена група хора – политиците – да определят правила за ползване и поведение на общата площ
4. И понеже е нелегитимно да се ползват специални права, първо тези правила трябва да са изключително общо формулирани, второ изключително е спорно, че са легитимни изобщо. Просто са единствените правила, с които разполагаме в момента.
5. Затова е важно всички такива правила да са крайно общи за всички. Тоест такива, касаещи само общото предназначение на обектите обща собственост – в обсъждания казус пътищата в България да се ползват само за придвижване с превозни средства, а не за протести.

По-скоро ние обаче, цивилизованите хора, спазваме правила в рамките на общите площи, с идеята да зачетем доказани индивидуални права. Например шофираме внимателно, понеже е абсолютно недопустимо да трошим чужди частни автомобили и да отнемаме чужди човешки животи.

Следователно предпоставката, касаеща общата площ/собственост е свързана не с политическите разпоредби, а с добруването на гражданите – не искаме да си пречим, срещайки се някъде по пътищата.

Това добруване на гражданите обаче може да бъде застрашено по много пътища – материални, обаче и нематериални, морални:

• От една страна добруването на гражданите може да бъде застрашено от блокиране на пътищата и възпрепятстване на придвижването.

• От друга страна обаче добруването на гражданите може да бъде застрашено от развилняли се хора, които използват груба /политическа/ сила, за да издевателстват над гражданите.

И тук е много полезно да се обърнем към Дейвид Фридман, който ни припомня един фундаментален за човешкия свят факт:

„Винаги има ограничения, сред които опитваме да постигнем нещо обективно ценно. Тези ограничения обаче може да са ирелевантни и да ги игнорираме, ако сме в обстоятелства, в които обективно ще сме по-добре, ако ги игнорираме“

Тоест предпоставката, че протестиращите при никакви обстоятелства не бива да изразяват специални претенции на общите площи и никога не бива да пречат с протеста си изглежда не е винаги абсолютно валидна.

Ако приемем, че тези претенции са свързани с адекватно възмущение от нередности на политическата сцена, можем да ги определим като актове на самозащита. Гражданите смятат, че политиците не само, че им взимат парите насила, а го правят, само за да се облагодетелстват несправедливо, безчинствайки най-разбойнически – от което гражданите опитват да се защитят.

А може даже да можем да определим действията на протестиращите също като защита на останалите граждани.

Да видим…

Всъщност какво искат протестиращите?

В контекста на описания от Фридман факт за човешкия свят бихме могли да допуснем и друга предпоставка: че сме в ситуация, предполагаща игнориране на някои ограничения и правила в името на нещо по-ценно за повече страни.

Така можем да формулираме нова предпоставка за ситуацията, оборваща и елиминираща конфликта.

Този подход според мислителя Елиаху Голдрат пък често може да ни донесе пробим, по-голяма ценност, или както той се изразява „по-голямо парче от тортата“.

Новата предпоставка е, че добруването на гражданите в момента е много по-силно застрашено от престъпленията на политици, отколкото от по-усложненото придвижване из София.

Корупционните скандали, сейфовете с пачки, злато и оръжие до леглото на премиера, редицата изключително спорни закони и регулации, нелепите икономически мерки, войните между институциите всъщност смущават и вгорчават живота на всички българи.

Нещо повече, протестиращите директно адресират тези заплахи към българите, а не искат нещо конкретно, което на тях им е изгодно.

Тоест можем да издигнем също предпоставка, че освен самозащита, протестиращите целят някакви големи ползи за всички.

Някаква защита за цялото общество.

Да припомня, че глас надигаха и таксиджийте и хотелиерите. Но техните мотиви бяха съвсем различни. Първите също пречеха на ползването на улици, а и двете групи, тъй като протестите им успяха, попречиха на маса българи да припечелват допълнително и да ползват модерна услуга – съответно от UBER и Airbnb.

Тогава не мисля, че толкова българи се възторгнаха толкова, че протестите им пречат и ги смущават – при все че си бяха изцяло и откровено в защита само на специални бизнес интереси.

ГЕРБ обаче яко се трогнаха от протестите и защитиха и таксиджи и хотелиери – в ущърб на UBER, Airbnb и маса български граждани, извличащи ползи от платформите.

Сега изглежда управляващите приемат за по-удобна друга позиция – именно че не може протести да определят управлението на държавата и да пречат на гражданите.

Май положението е „където има кяр за нас, там сме“.

А всъщност основната предпоставка в настоящия казус е:

1. Протестират предимно нормални, интелигентни и модерно мислещи граждани,

2. които не гонят някакви специални частни интереси /особено предвид факта, че по-голямата част са млади, образовани, реализирани и живеещи в чужбина, прибрали се замалко в България/,

3. а реагират в израз на възмущение от правителството и в търсене на фундаментално решение, което би донесло генерално подобрение за всички.

Такава е поне заявената цел на протеста.

Хората протестират срещу престъпната политическа класа, окупирала България последните поне 20 години.

Хората искат да демонстрират на тази класа, че който сгафи го отнася.

И са решили демонстрацията да започне с Бойко Борисов. А точно Бойко Борисов в последно време натрупа доста гняв срещу себе си и започна да прелива чашата с гафове.

И сега е ред на нещо много важно:

В много ситуации, когато елиминираш основните предпоставки в конфликта, както опитах да направя сега, се открива пътя до една доста по-добра и фундаментална промяна за всички страни.

Очевидно е, че, ако протестът с тези му послания успее и ако най-малкото политическата класа у нас вече има едно наум, тортата за всички българи може и да се уголеми поне малко.

Най-малко стряскането на политическата класа ще е от полза.

Малко така да са по нащрек.

Че ми се струва много насериозно почнаха да се взимат напоследък.

Ако пък се провокират градивни разговори за фундаментална смяна на системата в посока драстично намаляване на елемента политическа власт, тортата може и да се уголеми сериозно.

Тоест може да станем по-богати, да имаме по-големи печалби и заплати, по-малко да ни тормозят с данъци, регулации и бюрокрация и корупция, да имат едно наум тия в държавата.

А най-добре ще е да се отвори разговор за генерална промяна на устройството, при която икономиката става все по-свободна, а държавата все повече заприличва на агенция за предоставяне на социални услуги.

За илюстриране на логиката на развитие на тази ситуация да вземем пример, даден и от Дейвид Фридман.

Представете си, че сте в оживена пешеходна зона. Пълно е с хора, заведенията са отворени /забравете го тоя Ковид замалко/, кипи градски възторг.

Внезапно се появява луд, който започва да крещи и да се заканва. И за ужас на всички размахва нож.  Всеки момент някой невинен ще бъде намушкан.

Вие също сте под заплаха.

Изведнъж разбирате, че собственикът на заведението в близост има пушка. Собственикът изрично е забранил да се пипа пушката му от когото и да било.

Него обаче в момента го няма, персоналът се е стъписал и не предприема нищо, скоро клането на психопата ще започне. Може би от шокираното хлапе на 3 метра от него.

Имате 2 избора:

• Да се промъкнете в заведението, докато психопатът не гледа, да грабнете пушката и да я ползвате, за да го обезвредите.

• Да се придържате към зачитане на правилата на собственика, да не предприемете нищо и да гледате колко души ще бъдат заклани, докато се насити психопатът или докато дойде полицията.

Естествено всеки нормален човек би нарушил правилата в тази ситуация. Въпреки, че не е напълно ясно и сигурно какво точно ще стане и вие като нормален човек, вероятно, бихте опитали незабелязано да вземете пушката.

И да стреляте по психопата-престъпник.

Това грешно и неморално ли ще е?

Не – и то по поне 3 причини, които подриват предпоставката, описана със съждението, че е правилно пушката да не се пипа, защото собственикът й така е казал:

• На практика вие не извършвате действието Кражба на пушка, а Спасяване на животи. Принципно нямате никакви странични претенции и намерения спрямо пушката на ресторантьора. При други обстоятелства няма и да ви хрумне да я взимате. Но спасяването на, може би 8, 9 или 10 живота очевидно е по-ценно от нарушаването на разпоредбите на собственика и то за ограничен период от време.

• А самият собственик вероятно също одобрява действията ви. Едва ли много държи хората да бъдат намушкани, само и само да не се пипа пушката му. Освен това представете си, че той също е там със семейството си, но е в такава позиция, че не може да стигне до пушката. Тогава не само че може да направите каквото и той би желал, а може и да спасите неговия и живота на близките му.

• Което пък е невъобразимо по-голяма печалба в сравнение със спазеното разпореждане да не се пипа пушката. В допълнение печалбата може да нарасне още в резултат например на, давам супер общ и елементарен пример, скупчването на много хора на мястото на инцидента, които решават да седнат в заведението, възможност за жест на собственика да почерпи по бира за успокояване на страстите, което го представя в по-добра светлина, награда за вас като герой на деня и т. н.

В някои ситуации – не толкова крайни все пак – компенсирането на собственика може да е още по-директно и да се изразява в преки парични компенсации. Може да се дадат много примери, но сега най-елементарна за обяснение ми се струва сценката от някои стари каубойски филми, в които добрият каубой вижда, че нещата отиват към бой с хулиганите в бара – които застрашават и персонала на бара -, плаща за бъдещите щети предварително и мелето започва.

Естествено това е елементарен пример.

Важна е обаче основната логика.

Защо е важна и защо толкова обстоятелствено я разписвам?

Защото се появяват тези от типа „Ама те са легитимно избрани управляващи, пречите на хората, нали ще има избори, е, каквото такова сега, това е държавата, системата и по-добро не може, а и няма кой да дойде.“

Глупости. Първо винаги е полезно да реагираш на нередностите и второ…

Много хора не четат, не мислят задълбочено, нямат въображение и образование и по тази причина не могат да си представят алтернативите.

Но пък гласуват и после всички им сърбаме попарата с тиквите в правителството.

Умни хора обаче се опитват поне да си представят по-градивни алтернативи.

А гениални вече си представят фундаментални алтернативи.

И в името на алтернативите понякога трябва да бъдеш по-груб и да приемеш, че дадено неудобство трябва да се изпита, заради по-важни ценности. Как преценяваме тези ситуации зависи от нивото на интелекта ни, но не сме застраховани от попадане в тях.

Конкретно за протестиращите 2 дребни факта показват, че за тях се отнася именно описаният сценарий, тоест че се борят за нещо ценно и че са достатъчно адекватни да реагират спрямо ситуацията:

• Защитиха майките на деца с увреждания при сблъсъка с полицията. Колко и за какво точно са прави участващите в казуса майки е друга тема, която не коментирам в момента. Важният факт е, че явно поне повечето протестиращи са морални хора, които от чисто сърце веднага реагираха в защита на тези жени.

• Независимо от протестните акции, когато се появи линейка, протестиращите се предупреждават взаимно и културно я пропускат. Това го видях на живо, когато и аз отидох при палатките им. Тоест нямат явно намерение просто да смущават обществения ред.

И към това като добавим и фактите, че протестът не подкрепя някоя от опозиционните партии и че иска конкретни промени, свързани по-скоро с морални положения, можем да заключим, че по-скоро сме в сценария, описан от Фридман.

Протестиращите искат да реагират срещу опасния нарушител на цивилизоваността и морала – престъпната държавна власт -, създавайки временни  и дребни неудобства за някои българи в опит да защитят по-съществени ценности.

Защото ще се съгласите, че да не можеш за няколко месеца да минеш с колата си отнякъде е нищо в сравнение с това животът на няколко поколения българи да не може да стигне доникъде.

Или пък да минава най-вече през Терминал 1.

Публикацията е препечатана от блога на автора.