ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
„Идва най-тежката финансова криза.“ С този довод Бойко Борисов отказа да си подаде оставката през юли. Може да ви се струва отдавна или дори сякаш в минал живот, но всъщност цитатът е на по-малко от два месеца, а причината да го усещате толкова далечен е, че този довод не бе повторен втори път и бързо бе заменен от други опорни точки – или, поне в случая, по-конкретно би било да се каже – опорни запетайки.
Оказа се, че е безотговорно да се подава оставка на фона не само на идваща финансова криза, но и на здравна криза, макар да няма никакви действащи мерки, които да изискват работещ парламент. Малко по-късно човекът от джипа, който неясно кога ходи на работа, каза „да изчакаме да мине юли“. Работещият парламент също се оказа аргумент – дни преди да излезе в над едномесечен отпуск. Още преди да се е върнал, тези опорни запетайки се оказаха с кратък срок на годност, така че се наложи положението да се спасява по друг начин: с предложение за Велико народно събрание и, съответно, нова конституция. Подписи за дискусия се събраха (по честен и морален начин), но за ВНС отсега е ясно, че няма да има. Така че стигаме до последният стълб на пропагандата, останала без аргументация: просто няма да си тръгнем.
Реторическите лупинги на властта не са нещо ново, но протестите ги ускориха дотолкова, че вече не е съвсем сигурно кое е актуалното оправдание правителство с одобрение от 19% да продължава да бъде на власт. Нещо повече, въпросното недоверие, съчетано с аргументите за идващата тежка криза и постоянното говорене на втория човек в държавата Томислав Дончев, че най-големият проблем е разделението в обществото, прави положението още по-абсурдно.
Подводни опорки
Разпознаването на опорни точки спрямо реални аргументи е сравнително лесно. Всеки път, когато управляващите отсъстват ден или два от екран, а след това се завърнат със съмнително еднакъв подбор от думи – като Деница Сачева и Тома Биков и тяхното „оставка не е на дневен ред“ – това е очевидна опорна точка, която е разработена от партийния PR екип. Разбира се, оставката не само е на дневен ред, а дори е целият дневен ред. Тя е единствената причина те да са поканени в която и да била телевизия, както и единствената причина човекът, чиято оставка се иска, да не се е появява в телевизионно студио с месеци.
Понастоящем правителството използва два типа опорни точки: активни и пасивни. Активните са гореизброените: теоретичните причини оставка да липсва и казаното през 2013 г. да не важи през 2020 г. Пасивните са тези, които се използват най-често по неофициални канали, включително и от привидно непартийни представители, така че да могат да бъдат вкарвани във всеки възможен разговор. Това ги прави и по-ефективни, защото често се използват и от хора, които твърдят, че всъщност не подкрепят правителството.
Най-успешният подход е този да се пита „кой ще дойде“ след това. Всъщност това е въпрос без правилен отговор. Посочването на името на който и да било политик или партия означава автоматичен ответен отговор „тия ли искате да дойдат на власт“, а протестът също толкова автоматично се превръща просто в политически митинг. Подобни са въпросите и защо протестът няма лидер, което е мъртва хватка – ако няма лидер, няма с кого да се преговаря, а ако има, това са жадни за власт хора, с които не бива да се преговаря и е най-добре никога да не са в управлението.
Трябва да се признае, че опорните точки, запетайки, тирета и т.н., в крайна сметка са успешни, поне дотолкова, че джипът все още върви. Но стават все по-малко успешни с всеки изминал ден, просто защото тежестта на думите отслабва, особено когато те не променят нищо. Така „оставката не е на дневен ред“ например ще се окаже с особено кратък срок на годност, след като и тази седмица отново се съберат хиляди на площада с едно и също искане, съответно и телевизиите няма да имат друг избор, освен да отразят случващото се. Проблемът е само, че колкото повече запетайки слагаш, толкова по-неразбираемо става изречението. И в един или друг момент ще се наложи да сложиш удивителен.
