ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Различните икономически школи имат свое разбиране, както за причините за кризите, така и за това как трябва да се преодоляват те. Независимо дали приемат кейнсианското обяснение за възникването на сегашната рецесия или не, повечето световни правителства се обърнаха към идеите на това училище, за да се справят с последствията след пазарния срив преди три години.
Нагледен пример за кейнсианска антикризисна политика е тази на американското правителство. След 2008 г. администрациите на Буш и Обама похарчиха трилиони в опит да повлияят на изпадналата в тежко състояние щатска икономика. А само последният пакет, обявен преди седмица и предвиден за създаване на нови работни места, е в размер на почти 500 милиарда долара.
В основата на тези огромни разходи стои идеята на Кейнс, че забавянето на икономиката при рецесия се дължи на слабото съвкупно търсене (aggregate demand). За успешно управление на икономическите процеси кейнсианците препоръчват активна роля на държавата. Вместо небалансираните бюджети да се възприемат като нещо лошо, се насърчава активното използване на фискални стимули под формата на дефицитно харчене. Това се случва чрез инвестиции в различни публични блага, чрез даване на безлихвени заеми и чрез трансфери за определени групи от населението (най-вече безработни).
Идеята на тези политики е да се въздейства точно върху търсенето. В САЩ различни коментатори тръбят (един пример), че проблемът в момента продължава да е в „неадекватното стимулиране на търсенето”. Известният кейнсианец и нобелов лауреат Paul Krugman настоява, че досегашните фискални стимули не са довели до нищо добро, защото просто са били твърде малки. Панацеята се търси във временното стимулиране на икономиката без оглед на застрашително натрупващия се дълг. А това не би трябвало да учудва никого, защото именно Кейнс е автор на прочутата мисъл – „в дългосрочен план всички сме мъртви”.
Графика № 1: Крайно индивидуално потребление (в млрд. долара, сезонно изгладени тримесечни данни) за периода 2007-2010 г.
Източник: US Department of Commerce. Bureau of Economic Analysis
Слабостта в тезите на левите етатисти проличава, когато се погледнат данните. На Графика № 1 се вижда как потребителското харчене (consumer spending), макар и да намалява между четвъртото тримесечие на 2008 г. (Q4 2008) и второто тримесечие на 2009 г. (Q2 2009), e по-голямо през 2010, отколкото през 2007. Дори и само с 1% (спрямо третото тримесечие на 2007 г. – началото на рецесията) то все пак е нарастнало, обратно на това, което се чува от гласовитите поддръжници на държавната намеса. Показаното на графиката сериозно вреди на тезата, че съвкупното търсенето (AD) има нужда от стимулиране, защото както знаем потребителското харчене е важна съставна част от него ( AD= C+G+I+NX). Няма нужда да от увеличаване на дърважните разходи (G), за да стимулираме съвкупното търсене (АG) и да компенсираме някакъв „спад” на потребителското харчене (C).
Проблемът не е, че потребителите не харчат, а е в това, че бизнесът отбягва да прави инвестиции. И докато политиците продължавата да мачкат свободната инициатива с решения от високите си кули, това няма да се промени.
