ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Масовите рестрикции се завърнаха. С ескалацията на пандемията през последните седмици редица държави в Европа въведоха повторно затваряне на повечето публични заведения и търговски обекти. С оглед на факта, че сме едва в началото на „студения“ сезон на годината, хоризонтът за изчистване на настоящата ескалация в пандемичната обстановка е много несигурен. Хоризонтът за разхлабване на повторно наложените ограничителни мерки – също. В такава ситуация на изключително висока несигурност сме длъжни да сме готови, поне психологически, за най-лошото.
Ковид-19 отвръща на удара
Първа беше Ирландия, която още преди повече от седмица наложи повторно извънредно положение. От вчера и най-големите европейски икономики – Франция и Германия – също се включиха с почти повсеместно затваряне. В някои отношения това повторно затваряне е по-меко (границите, например, засега остават отворени), но е близо до нивото на това от пролетта. В други държави членки на ЕС бяха въведени някои по-меки допълнителни мерки като задължителни маски на улицата и забрана за големи струпвания на хора на публични места (Португалия). В Испания беше въведен вечерен час за цялата страна, а в Гърция се приложи такъв в най-засегнатите от пандемията региони. В Италия фитнес зали, кина и театри бяха затворени, а на ресторантите е забранено да работят след 18:00 часа.
Засега на много места мерките остават частични, но с оглед на ръста на новите случаи на Ковид-19 навсякъде, нещата изглежда вървят към повторно масово затваряне. Едва ли ще е идентично като това през пролетта, тъй като много правителства в момента се опасяват дали икономиките са способни да понесат второ затваряне от същия мащаб. Но дори да е поне приблизително толкова рестриктивно, повторното затваряне ще има катастрофални икономически последствия. Особено като имаме предвид, че предприятията навсякъде вече са в уязвима позиция заради удара, който финансите им понесоха по-рано тази година.
Песимистичните сценарии изглеждат все по-реалистични
На фона на тази ситуация вече е пределно ясно, че няма да се сбъднат „базовите“ икономически прогнози. Спадът в икономическите показатели със сигурност ще е по-тежък, отколкото се очакваше досега и вместо „базовите“ ще се изпълнят „тежките“ (песимистични) прогнози. Прогнозите на повечето правителства, които така или иначе бяха по-скоро оптимистични, най-вероятно ще трябва да бъдат ревизирани надолу с оглед на ескалацията на пандемията през последните седмици. Институции като Международния валутен фонд прогнозираха спад на БВП от над 10% в страни като Гърция, Италия, Испания и Португалия още преди настоящата ескалация на пандемичната обстановка. При повторно затваряне реализирането на подобни прогнози всъщност ще е „мечтаният“ сценарий.
България няма да е изключение. Дори да не се стигне до масово затваряне у нас каквото имахме през април, ударът върху икономическата активност ще бъде усетен и тук, било то и индиректно. След летния сезон секторът на туризма ще трябва да се приготви за колапс и в зимния. Възможно дори по-тежък, защото пандемичната обстановка изглежда все пак се влияе от климатичните условия и вирусът се разпрострянява по-бързо в студено време.
Прогнозата на правителството за едва 3% спад на БВП през 2020 от „сравнително нереалистична“ преди няколко седмици все повече започва да изглежда като „абсолютно невъзможна“. Към момента последната прогноза на БНБ за 5.5% спад на БВП през тази година изглежда много по-вероятна. Това би било най-тежката рецесия, която сме имали от повече от 20 години насам. Важно е да се отбележи и че при продължаваща ескалация на пандемията и повторно масово затваряне през последните два месеца на годината дори 5.5% спад на БВП може да се окаже оптимистичен сценарий.
Към момента всяка прогноза е несигурна спекулация
Към момента икономическите прогнози могат да са само и единствено спекулативни и несигурни. Просто защото основната променлива, от която зависят – развитието на пандемията, както у нас, така и по света – е изключително непредвидима. Въпреки че ръст в броя на случаите се очакваше през есента, изглежда никой не очакваше то да е с чак такъв мащаб. И сред правителствата (особено нашето) със сигурност тлееше надеждата, че такова повишение на случаите няма да има и есенно-зимният период ще мине без кризисни ситуации за здравната система и налагането на нови ограничителни мерки.
Като така или иначе сме влезли в сферата на спекулацията, тук е редно да се запитаме – какъв е вероятният хоризонт на настоящата ескалация на новите случаи на Ковид-19? Нека да започнем с това, което знаем – здравната ни система има много ограничен капацитет и в момента не може да понесе десетки хиляди случаи с нужда от хоспитализация. Това, което не знаем, е кога настоящата ескалация в броя на новите случаи ще спре.
През пролетта някои спекулираха, че със затоплянето на времето динамиката на вируса ще се поуспокои. Други експерти отхвърлиха валидността на тази теория, но с оглед на настоящата ескалация може би има нещо вярно в нея? А може би няма и всъщност настоящата ситуация се дължи на съвсем различен фактор. Например, отварянето на училищата като катализатор за по-бързо пренасяне на вируса в различни домакинства по линия на близките контакти между децата през деня. Също спекулативна, но също на пръв поглед поне донякъде правдоподобна теория. Дали повторно затваряне на училищата ще реши или поне ограничи проблема?
Последствията от „дълга зима“ могат да са катастрофални
Истината е, че нямаме никаква идея. Това е големият проблем. Затова е добра идея да се подготвим доколкото можем, поне психологически, за най-тежкия сценарий. А той е, че настоящата ескалация на пандемията няма да трае само няколко седмици, а ще продължи до края на зимата. Спомнете си как започна настоящата глобална пандемия. Първите случаи в Китай се появиха в средата на ноември и разпространението на вируса започна поетапно да ескалира на местно ниво в Ухан в рамките на декември и началото на януари. Най-големият ръст на случаите в Китай (поне официално документираните) беше във втората половина на януари и през първите три седмици на февруари. След това се пренесе в останалата част на света и в много европейски държави най-големият пик на случаите беше достигнат към края на март.
Евентуалната повторна ескалация на пандемията в рамките на такъв хоризонт изглежда изключително плашещо. Но сме длъжни да допуснем, че е напълно вероятна. Най-тежкото е, че става въпрос за две тримесечия, в които икономическата активност ще е силно осакатена. При задържане на рестриктивните мерки за толкова дълъг период, дори да не са със същия мащаб като през пролетта, кризата започва да прелива и в 2021 г. Тоест, настоящото влошаване в пандемичната обстановка започва да има и по-дългосрочни икономически последствия.
Всички икономически прогнози досега допускаха, че през 2021 г. ще видим първите стъпки на сериозно възстановяване на икономическата активност и през 2022 г. нивата на БВП ще достигнат и дори надминат тези от 2019 г. Нивата на заетост и безработица за повечето държави се очаква да се върнат на нивата си от 2019 г. още през 2021 г. Ами ако това не се случи? Ами ако поради продължителна ескалация на пандемията първото тримесечие на 2021 г. също е рецесия? Ако кризата в пазара на труда се задълбочи? Ако предприятията не са способни да понесат второ затваряне и вълна от фалити стане неизбежна? Ако се случи така, че всъщност през цялата 2021 г. сме в рецесия или поне ръста на БВП се окаже изключително нисък – например 1-3%? Какво се случва с дългосрочния хоризонт – ще достигнем ли през 2022 г. отново нивата на икономическа активност от 2019 г. или това се измества за 2023 г.?
Дългова криза, банкова криза – реални рискове
Нека не пренебрегваме и публичните финанси. Какво би се случило с държавните бюджетни дефицити, ако хоризонтът на икономическата рецесия се удължи? Ако спадът в данъчните приходи не започне да отслабва през идните 6 месеца, а се задълбочи? Въпросът е реторичен. Дефицитите ще набъбнат още повече – с тях и държавният дълг. Това е ясно, но има важни импликации по отношение на антикризисните мерки. Те са почти изцяло под някаква форма на държавно субсидиране (директно или под формата на безлихвени/нисколихвени кредити). Ако рецесията продължи, в един момент капацитетът на публичните финанси да предоставят подобни форми на подкрепа ще бъде напълно изчерпан. И ако тези мерки за икономическа помощ не се преустановят, ще има сериозен риск от дългова криза.
Този момент не е толкова далеч колкото ни изглежда. Това, което засега ни позволява лукса да не мислим за него, е политиката на централните банки по цял свят, която чрез безпрецедентно печатане на пари задържа лихвите по държавния дълг ниски навсякъде. Ефективността на тези действия също е ограничена обаче, а и рискува сериозно ускоряване на инфлацията в един момент. И като стана въпрос за централни банки – какво ще се случи с банковата система, ако мораториумите върху кредитните плащания се удължат и централните банки продължат с изключително нисколихвената си политика? Някой всъщност знае ли как банките биха правили пари, ако правят въобще?
Не е целта да се притесняваме ненужно с подобни апокалиптично-изглеждащи сценарии. Но точно сега е изключително важно да си зададем тези въпроси и да помислим върху тях. Защото тези сценарии е напълно възможно да се сбъднат. И колкото повече ескалира пандемията, толкова по-вероятно става това. В такава ситуация нещо, което е напълно възможно да се случи, е да видим как правителствата започват да се отказват от ограничителните мерки свързани с пандемията. От една страна защото може да не дадат резултат, но най-вече просто защото задържането им вече би имало непосилна икономическа тежест. А от икономическата обстановка също зависят човешки животи.
Властта трябва да мисли отговорно, а не предизборно
Особено важно е българското правителство да обмисли всеки един от гореспоменатите рискове. Защото те са взаимосвързани и съответно изглеждат все по-вероятни с оглед на забързването на пандемията. Една грешка, която изглежда бе направена през пролетта и лятото, е, че правителството не се подготви за ускоряване на новите случаи на Ковид-19 през есента. Развитията през последните седмици изглежда свариха управляващите абсолютно неподготвени. Въпреки че минаха 6 месеца здравната система не изглежда да има дори сравнително по-голям капацитет в момента спрямо март.
Новите фискални мерки в Бюджет 2021 бяха насочени почти изцяло в социалната сфера – в сектори, които всъщност по никакъв начин не са пострадали от пандемията и кризата. Ако не знаехме, че пандемия и криза има, само от четенето на Бюджет 2021 нямаше и да разберем. Но пандемията е в разгара си, а кризата върви към задълбочаване. Това са много тежки грешки на правителството с тежки последствия за всички нас, но вече сме в заварено положение.
Това може би е абсолютно безнадежден призив в предизборна обстановка, в която един залязващ режим отчаяно се опитва да оцелее, но е необходим. Правителството трябва внимателно да обмисли какво ще прави през следващите 5-6 месеца до изборите, за да се справи с една потенциално катастрофална здравно-икономическа ситуация. Властта трябва да действа отговорно, а не по начин, който ще завещае на следващото правителство напълно продънена хазна, изцяло колабирала здравна система и икономика в дълбока криза. Държавническите качества си личат най-много в тежки кризисни ситуации.
