ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Честита нова година! Колко книги прочетохте през 2020? Спокойно, не съм тук, за да ви съдя или да се надпреварваме, както вероятно сте свикнали когато някой ви попита този въпрос. Всъщност тук съм, за да направя точно обратното. Да ви кажа, че това точно колко книги сте прочели през изминалата година няма значение, или поне не толкова голямо, колкото често му придаваме. През последните дни сигурно сте попаднали на десетки постове във Фейсбук на различни ваши приятели и познати, които се хвалят колко книги са прочели. Числата винаги са впечатляващи – винаги поне 50, 70, 80, в някои случаи дори стигат до 100. Изумително нали? Ето това са „начетени“ хора! Дали наистина?
По мои наблюдения изглежда в хваленето колко книги си прочел е установен някакъв спонтанен минимум от 50. Един вид, ако не си чел средно 1 книга на седмица не ставаш. Не можеш да се броиш за „начетен“ и нямаш право да се фукаш. Защо обаче приемаме, че това да си изчел много книги само по себе си е някакво значимо постижение? Само по себе си всъщност това не е нищо особено. През 2020 година почти всеки човек може да чете освен много малка част маргинализирано население, което по една или друга причина не е минало през начално образование (реално дори не е нужно да завършиш основно, за да можеш да четеш). Защо тогава се има за особена гордост и постижение да четеш много на брой книги? Смятаме ли за постижение, че някой е завършил 4-ти клас?
Не всичко, което хвърчи, се яде
Скритата презумпция тук е, че четенето на много книги те прави начетен. Което най-просто казано ще рече, че те прави по-научен, в смисъл, че си научил повече неща. Именно това е значението на „начетен“. Само че има един голям проблем с тази презумция. Първо, не всичко, което хвърчи се яде. Не всичко, което може да се чете си заслужава да се чете. В наши дни безсмислените книги най-вероятно са повече от безсмислените филми. Като се има предвид, че са и по-дълги, четенето на безсмислени книги е дори по-голяма загуба на време.
Дори в сферата на нехудожествената и научна литература има много безсмислен и/или грешен материал за четене, да не говорим за художествената литература. За всеки турски сериал по телевизора има и един роман или цяла поредица от романи, които имат същата художествена стойност. Това не значи, че не трябва да ги четете. Значи само, че не е постижение, че сте ги прочели. Представете си българските домакини да се фукат, че тази година са изгледали 534 епизода турски сериали! Смехотворно, нали? Замислете се дали не правите нещо подобно.
Мозъкът не работи като твърд диск
На второ място, и това е по-важното, човешкият мозък не работи като твърдия диск на компютър. Информацията, която той поема не винаги се запазва за по-късно ползване. Всеки, който някога е трябвало да изчете една или няколко книги за изпит е до болка наясно какво имам предвид. Всъщност повечето информация, която четете „минава и заминава“. Най-много помним 24 часа след като сме прочели нещо. Неслучайно в училище и университет всички зубрим най-интензивно в деня непосредствено преди изпита. Не само защото ни е мързяло да го направим по-рано, ами защото и всъщност така в деня на изпита помним най-голяма част от това, което сме прочели.
Дори да четем научна литература, която ни учи на нещо ново и важно това само по себе си не ни прави начетени. Това колко от прочетеното ще запомним дългосрочно е това, което ни прави начетени. Ключовият фактор е ретенцията на информация. Колко от това, което четеш ти „остава в главата“, както обича да казва майка ми. Бих искал тези от вас, които са прочели много книги през изминалата година да се замислят – какъв процент от всяка една от тези книги помните? Ама наистина? Особено когато говорим за нехудожествена литература. Стигате ли дори 30%? 20%? 10%?
Многото четене не те прави начетен (само по себе си)
На практика е невъзможно (освен ако нямаш някаква невероятно рядка фотографска памет) да четеш по книга на седмица и да помниш 50% от всяка една от около 50-те книги, които си прочел през последната година. Дори 30% да запомниш е изключително трудно. Повечето от вас най-вероятно помнят 10%, максимум 20% от информацията, която се е съдържала в книгите, които са прочели. Особено тези, които се хвалят, че са прочели 70-80. И тази информация невинаги е съществената, т.е. невинаги е тази, която бихме искали да запомним. Уви мозъкът невинаги помни това, което намираме за най-важно. Отново, спомнете си как учите за изпити – когато четем, дори научна литература, трябва да положим специални усилия, за да запомним най-важната информация.
Това четене на много книги без да запомним почти нищо съществено от тях е като да ядем фаст фууд. Със сигурност е вкусно, но полезно ли е? Прави ли ви начетени? Какво е начетеността? Броят книги, през които сте минали? Като high score в някаква компютърна игра? Какво значение има този high score, ако той не означава дългосрочна ретенция на информация? Ако не искате четенето на книги да е интелектуалния еквивалент на тъпченето с чипс имам препоръка за вас.
Изкуството да четеш бавно
Четете бавно. Не като самоцел обаче, както четенето много и бързо се превръща в самоцел. Четете бавно, за да можете да абсорбирате повече информация. Реално, за да ставате наистина начетени трябва да третирате четенето като учене. Звучи неприятно? Уви, изграждането на реални знания изисква жертви. Най-вече жертвани време и усилия.
Следващия път когато попаднете на книга, съдържаща много информация, която намирате за важна и искате да запомните, четете я както четете учебник. Маркирайте важните абзаци и страници. Когато прочетете една глава на следващия ден се върнете към тях и ги преговорете преди да минете към следващата. Водете си бележки дори, ако става въпрос за нехудожествена литература, от която наистина искате да научите нещо. След като свършите с книгата преговорете бележките и маркираните страници и абзаци.
Практикувайте учене, не просто четене
Така със сигурност ще запомните по-голяма част от полезната информация в книгата в дългосрочен план. Разбира се, дори с такива усилия рано или късно ще започнете да забравяте. Затова важните книги трябва периодично да се преговарят. Силно препоръчително е няколко пъти в годината да си преговаряте бележките и маркираните части в книгите, чиято информация искате да помните дългосрочно. Ако сте били ефикасни във воденето на бележки този преговор няма да отнеме повече от един ден.
Ако следвате тези съвети четенето на книги ще е по-бавен процес за вас, но със сигурност ще е и много по-полезен. Спрете да третирате четенето като самоцел, просто за да маркирате някакви точки в края на годината, все едно сте в състезание с някого. Не сте. Когато четете сте в състезание единствено със собственото си невежество – срещу него е съревнованието, не срещу приятелите ви във Фейсбук. Замислете се. Кой печели когато четете много без да запомните (почти) нищо важно? Вие или невежеството ви?
