На всяка Тачър – по хиляда Лагард

Автор: Ярослав Романчук

Груповите и класовите интереси разкъсват основите на институциите на свободата и пазара. Жени, сексуални малцинства, расови, религиозни, екологични, етнически и всякакви най-различни групи настояват за своето законно място не само в системата на управление, но също и в управлението на бизнеса и международните обществени организации. Тиранията на организираните малцинства занулява традиционните институции и механизми на управление, достъп до пазара и постигане на успех. Стигнахме до пряко квотиране, особено при най-активните и организирани групи.

Affirmative action (позитивната дискриминация) като начин да се обезпечи достъпа на по-бедните и афро-американците до образователните учреждения, бързо се разпространи и в много други сфери. Все по-често в управлението на държавите, корпорациите и дори в киното доминира квотирането. В някои държави в частните компании вече е задължително участието на определен брой жени в борда на директорите. Холивудското кино се превърна в сборник по политкоректност и мултикултурализъм. Разбира се, аз съм против всички форми на дискриминация, за равенство пред закона и за равни правови възможности на всеки homo agens независимо от цвят на кожа, религия, раса или екологическа/сексуална/философска ориентации. Но също така съм против приравняването и нарушаването на обективните закони на природата и човека. Обективно погледнато, всеки човек е уникален ценностен, информационен субект – homo agens (действащ човек). Равенствотото (анатомично или имущественно) обективно не е възможно. Всички опити за постигане на материално равенство са завършили с трагедия (СССР, Куба, Северна Корея и т.н.). Днес опитите за приравняване на груповите интереси довеждат до ерозия на ценностите на западната цивилизация. Като гъби след дъжд никнат най-различни нови групи и малцинства. Начело на новия колективизъм стоят джендър-проводници, ЛГБТ общества, еколози, зоофили, ботаници. Те разкъсват на хиляди парченца фундаменталното понятие „права и свободи на човека“, успяха да натрапят на правителствата и общеставата жестока политкоректност и мултикултурализъм, който даже, според ръководителите на много страни от Европейския Съюз, не достига поставените цели.

Проблемът не е в това, какво има homo agens в гащите си, какъв е цветът на кожата му или на кой бог се моли. Проблемът е какво има в главата си. Политическата коректност довежда до ситуации в които факторът „пол“ надделява при взимането на решения, в ущърб на професионалните качества и резултати. Какво от това, че начело на много важни и влиятелни международни организации са жени, ако те са само продължение на крайно опасната, популистка, разоряваща малкия бизнес и развитите страни политика?

На всяка Маргарет Тачър имаме по хиляда Клари Цеткини и Рози Люксембург.

Нека приведем три ярки примера. Днес Кристин Лагард оглавява Европейската Централна Банка (ЕЦБ). Преди това тя ръководеше Международния валутен фонд (МВФ). Като ръководител тя действа в духа на най-лошите традиции на узаконеното фалшимонетничество като печата с трилиони празно евро, спасявайки от банкрут проблемни и потънали в лъжи банки и борейки се срещу частните парични алтернативи. Назначилите я са игнорирали факта, че тя беше призната от френския съд за виновна във финансова небрежност. Факторът „пол“ се оказа по-важен от професионализма и порядъчността. Сега под нейното ръководство ЕЦБ действа не само като кредитор от последна инстанция, но и като кредитор на правителствата и спасител на амбициозните планове на разпоредителите на чуждото. Лагард е част от елитната група на привържениците на свръхцентрализацията на парите и тоталния контрол над частните платежни средства. Тя не би била против да елиминира кеша, за да могат след това група аристократи-технократи в името на спасението на човечеството от алчността на богатите държави и корпорации да преминат в режим на електронен Big Brother над всички парични потоци. Пределно ясно е, че тази Big Sister действа в полза на интересите на аморалната и деструктивна групировка на големите правителства и прекалено големите/важни за да им бъде позволено да фалират корпорации.

Вторият женски персонаж е Джанет Йелън. Днес тя е министър на финансите в САЩ като преди това е оглавявала Федералния резерв. Тя планира и занапред да използва долара като инструмент на спасението и непазарната подкрепа на здравата американска връзка между голямата държава и големите банки и корпорации. Тя призовава да се действа мащабно. Ако не – чакат ни рецесия и проблеми в икономиката. „Мащабно“ ще рече да се наливат трилиони долари в държавни облигации и акции/облигации на големи финансови корпорации. За влиянието на подобен род монетарно поведение над структурата на капитала в САЩ и света не се замислят нито Джанет Йелън, нито Кристин Лагард. Изкривяването на структурата на капитала, активирането на валутни войни, които водят до понижаване на конкурентоспособността на страните с малки и средни доходи, потъпкването на фундаменталния принцип на честната и справедлива конкуренция между страните, а и в самите държави (малкият бизнес винаги страда) и рязък ръст на неравенството (богатите винаги знаят как да управляват свежо напечатаните парични хартийки) – ето ги плодовете от тези женски ръце.

Третият персонаж е Кристалина Георгиева. Днес тя ръководи Международния валутен фонд (МВФ). Тя не се отличава с нищо, освен с номенклатурно-бюрократичната си дисциплина както в правителството на България, така и в Европейската комисия и Централната банка. Плътно се занимава с мейнстрийм теми като устойчиво развитие и екология. Днес тя „скандира“ за разширяване на пълномощията на МВФ, подкрепя одържавяването на икономиките и оправдава валутните войни на централните банки на богатите страни. Адвокат е и на мащабните държавни интервенции и инвестиции. Но не се чува и една критика към опасното поведение на централните банки и правителствата. Кристалина Георгиева продължава да превключва развиващите се страни на страндартни технократски програми, без да обръща внимание на непреднамерените последствия и разходите по издържката на всеобщия държавен интервенционизъм на Левиатана. МВФ се превърна в организация, която коленичи пред своя интелектуален патрон – Дж. Кейнс. Кристалина Георгиева с гордост обяснява как правителствата са изхарчили $12 трилиона за противодействие на кризата. Централните банки „напечатаха“ $7,5 трилиона. Тези мерки се възприемат единствено в положителна светлина, въпреки че дългът на развитите страни през 2021г. ще достигне 125% от БВП, на развиващите се страни – 65% от БВП, на страните с ниски доходи – 50% от БВП. Богатите страни с по-мощни принтери разделят неголяма част от ресурсите си с МВФ (кредитен ресурс- ~$1 трлн.), а Фондът се бори с глобалното затопляне, неравенството, макроикономическите дисбаланси като не смее да критикува тези, които ги придизвикват, защото все пак те дават пари за МВФ.

Кристин Лагард, Джанет Йелън, Кристалина Георгиева – това е дан на политическата коректност, проявление на натиска на колективистите, изкривяване на обективния свят с мултикултурализъм, расизъм, сексизъм, екологизъм и други групови интереси. Всички те се опитват да откъснат своето парче от пая на Левиатана и всички те са единни в необходимостта от увеличаването му. Лагард/Йелън/Георгиева им помагат затваряйки очите си за най-опасната връзка в света – Голямото правителство и големият бизнес от категорията “too big/too important to fail”.

Превод: Марина Захариева

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!