(Може би) най-добрият игрален филм за „Уол Стрийт“

„Margin Call“ е може би любимият ми игрален филм за финанси. Казвам „може би“, защото далеч по-прочутият „The Big Short“ винаги ще си остане сериозен претендент. Но „Margin Call“ има определен чар и бих казал, дълбочина, които липсват в „The Big Short“.

В „Margin Call“ проследяваме реакцията на голям фонд от Уол Стрийт когато разбира, че целият пазар от деривати базирани на ипотеки е кула от карти, която ще се срине всеки момент, непосредствено преди Глобалната финансова криза през 2008. Цялото действие се развива в рамките на около 24 часа, в които фондът трябва да изготви план как да се справи с тази ситуация и да го изпълни.

На финансовите пазари всяка секунда е ценна. Особено когато всяка секунда може да ти струва милиони загуби. Както „The Big Short“ има частичен документален елемент от гледната точка на тези „contrarians“, които предвиждат пазарния срив, Margin Call има частичен документален елемент от гледна точка на тези в „мейнстрийма“ на Уол Стрийт, които трябва да се борят, за да го преживеят. В „Margin Call“ не става дума за реализиране на печалби. Става дума за ограничаване на загуби.

В реакция на постъпилата информация се свиква спешно събрание на борда на фирмата, буквално посред нощ. Много бързо всички разбират, че дори да изиграят картите идеално, настъпилата ситуация ще доведе до сериозни съкращения във фирмата. Съкращения, които не само ще доведат до уволнението на повечето обикновени трейдъри, но и някои високопоставени мениджъри.

Личностната динамика между служителите на фирмата е написана и изиграна невероятно добре. За това, разбира се, помага невероятния актьорски състав – Кевин Спейси, Пол Бетани, Джеръми Айрънс, Захари Куинто, Деми Мур и всички останали играят ролите си перфектно. Диалогът е изключително добре написан. Самата история не е сложна или заплетена, но филмът те приковава към екрана, защото няма слаба сцена от гледна точка на диалог и от гледна точка на емоционално въздействие. „Margin Call“ до голяма степен е депресивен филм. Неговата основна задача е да предаде смесицата от емоции, които хората в подобна позиция изпитват когато осъзнават, че техният свят и техният живот ще бъдат преобърнати с главата надолу.

Това не е филм за грандиозни печалби, необуздана алчност, секс, наркотици и арогантен нарцисизъм, каквото обикновено сме свикнали да виждаме във филми за Уол Стрийт. Това е филм за отчаяние. За да оцелее фирмата на практика трябва да предизвика пазарен колапс. Тя трябва да е първата, която ще започне да продава. Единственият начин да не бъде смазана под неизбежната лавина на пазарния срив е да бъде първата снежинка, която го предизвиква.

Това означава, че служителите на тази фирма с действията си трябва да предизвикат загуби за стотици милиарди, които ще изтрият спестяванията и работните места на милиони обикновени хора. И това само за да минимизират щетите за себе си. Повечето от тях дори няма да запазят своите собствени работни места. Ситуацията е наистина ужасяваща и емоционалната ѝ тежест ясно се осъзнава от персонажите на филма. Това не са карикатури като Гордън Геко, а реални, триизмерни личности, които в крайна сметка не са толкова по-различни от „обикновените хора“ (извън „Уол Стрийт“), от които впоследствие ще бъдат демонизирани.

Захари Куинто идеално изиграва ролята на новобранеца квант, който почти по случайност открива, че целият пазар за деривати е на път да колабира и по неволя осъзнава мащаба на катастрофите, които грешките на хора като него могат да предизвикат. Пол Бетани е озадачаващо чаровен в ролята на средния мениджър, който с критично хладнокръвие задейства процеса по свикване на борда, осъзнавайки до какво най-вероятно ще доведе това и приемайки евентуалните последствия с нервен цинизъм. Кевин Спайси е невероятно въздействащ в ролята на директора, който въпреки вътрешните си терзания и с видима емоционална неохота трябва да изпълни „спасителния“ план, който ще струва работните места на десетки във фирмата и милиони извън нея.

Накратко, освен че е доста реалистична драматизация на „Уол Стрийт“ от „другата страна“, от страната на тези, които Холивуд обикновено демонизира, Margin Call чисто и просто си е и много добре написана и невероятно изиграна история.