Нека легализираме продаването на гласове

„Купуването и продаването на гласове е престъпление“

Може да прозвучи провокативно, но горният слоган (защото е именно слоган) е напълно безсмислен. Нещо повече, той е елитарен, расистки и репресивен нонсенс. На първо място обаче той е нелогичен нонсенс. Защото, логически погледнато, купуването и продаването на гласове не просто не може да е престъпление. Купуването и продаването на гласове е същината на всяка демокрация. Какво друго е демокрацията, ако не е огромен пазар за гласове срещу обещания, повечето от които парични?

Защо е забранено продаването на гласове?

Хвърлете бегъл поглед на предизборните програми на всяка една партия. Какво виждате? От „1000 лв. пенсия“ и „2500 лв. средна заплата“ до „Ще вдигнем заплатите за лекари и учители“, и други евъргрийни. Ако тези обещания ви звучат познато, не се безпокойте: те са извадени от съвсем актуални предизборни програми. Какво е това, ако не опит за купуване на гласове и в какво се изразява купуването на гласове? Нека подходим логично и разнищим какво представлява плашилото на либералната демокрация.

За да купиш нещо, първо трябва да предложиш нещо в замяна. Това нещо всъщност не е задължително да е пари, но в случая на купуването на гласове става въпрос конкретно и именно за пари. И какво купуваш – нечий глас. Какво се съдържа в едно политическо обещание за, например, 1000 лв. пенсия? Има предложени пари, има и предложение „гласувай за мен“, за да се реализират предложените пари.

Къде е разликата между това да купиш гласа на някой от махалата за 50 лева и това да купиш гласа на някой пенсионер за 100 лв. по-висока месечна пенсия – или друго случайно число? Къде е разликата и когато обещаваш по-високи помощи за деца? Хиляди левове помощи за семейства, които да си купят електрически коли? Разбира се, винаги може да приемем, че сме идиоти и затова не виждаме въпросната разлика, но нека не се съдим твърде строго.

Разликата е само една. Едното купуване (забраненото) просто е по-евтино. Буквално. За самия политик, който търси да купи глас, за държавния бюджет и оттам за всеки данъкоплатец, купуването на гласове по 50 лв. на калпак в циганската махала излиза далеч по-евтино от купуването на гласове чрез обещания за по-високи пенсии, заплати или каквото друго бюджетно плащане се сетите от този род.

Забраната е нелогична

Друга разлика няма, освен, че едната транзакция се случва в сегашно време, а другата – в бъдеще. Но съществена разлика няма. Имаме предложение за парично плащане от една страна, в замяна на гласуван вот от друга. И все пак едното е незаконно и се заклеймява от всички в политиката, а другото не просто е законно, но е фундамента на всяка политическа програма. Здравият разум недоумява. На какво може да се дължи това?

Може би най-простото обяснение е, че именно евтинията е водещият критерий. Купуването на гласове за 50 лв. еднократно плащане на крак е просто твърде евтино. Профанно и дори вулгарно някакси. Като практика звучи твърде работнически-класово. Йък! Ние сме над тези неща. Купуването на гласове трябва да става с повече замах, с повече грандиозност, с повече финес и, ако може, да бъде съпътствано от хубава маркетингова кампания – с плакати и реклами в социалните мрежи.

Но все пак не трябва и да се прекалява с обещанията, т.е. с хубавото купуване на гласове, защото пък тогава ще изглеждаш нелепо, като Волен Сидеров навремето, когато обещаваше увеличение на минималната работна заплата от 200 на 2000 лв.

Ако купуването на гласове е изкуство, то си има параметри на качество. Има си златна среда, от която просто не е естетично да излизаш. Това е единственото логично консистентно обяснение на феномена, че може да купиш гласа на баба Пенка за 100 лв. по-висока пенсия, но е не просто незаконно, но и силно морално укоримо и дори отвратително и пошло да ѝ предложиш директно въпросните 100 лева. Именно тези вторични квалификации, извън чисто правната рамка правят купуването на гласове нещо, което се възприема за наистина лошо. Защото всички знаем, че има неща, които са незаконни, но все пак готини, особено в очите на културния елит. Купуването на гласове не е едно от тях.

Забраната нарушава права и маргинализира

Ако трябва да говорим като икономисти, забраната за купуване на гласове реално е това, което се нарича ценови под. На практика съществуването на такава забрана прави така, че индивидът може да продаде гласа си само от една цена нагоре. Ако диапазонът на купуване на гласове варира от глас срещу кутия цигари „Карелия“ до глас срещу данъчни преференции и субсидии за семейства с Tesla, настоящата забрана не позволява да си продадеш гласа за по-малко от 50 лв. купони за храна месечно, гарантирани на всяка баба лично от премиера Бойко Борисов.

Както всеки ценови под (като минималната работна заплата, например), тази забрана маргинализира всички гласоподаватели, които биха си продали гласа за по-малко от практически наложения минимум. Маргинализира ги, защото 50 лв. кеш явно отговарят най-добре на техните субективни нужди. Вие можете да си имате каквото искате мнение за това колко адекватна е преценката на такива хора за собствените им нужди, но принципът е, че в една демокрация, особено либерална, ако всеки има право на нещо, то е на свое собствено мнение и преценка.

Всички ние, рожби на демокрацията, се раждаме с едно фундаментално демократично право – един човек (или дори една „душа“, ако щете), един глас. И ние (би трябвало да) имаме пълно и свободно право на разпореждане с този глас. Да, гласът носи и отговорност, но решението за това как ние поемаме тази отговорност си е лично. Никой друг няма право да ни заповядва и забранява да използваме този глас по един или друг начин.

Сентенцията „Vox populi, vox dei” („Глас народен, глас божи“) не завършва с бележка под линия „Но не и ако се продава евтино“. Не, сентенцията е абсолютна. Затова, след очевидната ѝ нелогичност, вторият аргумент срещу забраната на купуването на гласове е, че тя противоречи на фундаменталните демократични и егалитарни принципи на либералната демокрация.

Забраната е расизъм

И понеже стана дума за маргинализиране, тук стигаме и до още един либерално-демократичен аргумент срещу забраната на купуването на гласове. Всички знаем, че има съществено припокриване между групата гласоподаватели, които продават гласовете си евтино и малцинствената група на ромите в България. Забраната на купуването на гласове реално превръща десетки или дори стотици хиляди роми в България в престъпници.

Това е расизъм. Забраната на купуването и продаването на гласове превръща ромите в България в престъпници просто по линия на политическият им избор. Да забраняваме на толкова съществена част от едно етническо малцинство да гласува поради естеството на избора му си е чисто и просто целево ограничаване на политическите права на дадена расово-етническа група. Но казано по този начин звучи прекалено некоректно и неудобно, нали?

Да, прави се заобиколно, но и много от законите на режима “Джим Кроу” в южните щати на САЩ не са били дефинирани като прилагащи се само върху чернокожото население. И все пак практическият им ефект е бил, че са ограничавали политическото участие именно на това население (в полза на бялото). В наши дни всеки уважаван академик-историк в САЩ, че ви каже, че тези закони са били расистки. Между другото, чували ли сте за „Апартейд“? Ограничаването на политическото участие, чрез какъвто и да е инструмент, е основата на всеки расистки режим.

Престъпление без жертва

И понеже стана дума за престъпници – що за престъпление е купуването и продаването на гласове? Та то е толкова престъпление, колкото купуването на марихуана. Пич, просто искам да пафна едно джойнтче след работа. На кого вредя? Точно така, на никого. Както пафкането на марихуана не вреди на никого (освен може би на самия пафкащ, ако не може да се събуди за работа), така и купуването и продаването на гласове е par excellence пример за престъпление без жертва.

И както забраната на пафкането просто създава безсмислена работа и щедри възможности за рушвети за родната полиция, забраната на продаването на гласове прави същото. И по същия начин дава на полицията възможност да репресира и маргинализира една група от обществото на воля за действия, които не вредят никому. Това, мисля, някои с право биха го нарекли полицейщина. Дори може би фашизъм и то, с расистки привкус, с оглед на етноса на тези, които най-често се случва да нарушат забраната. Как бихте ли спорили с това?

Накратко, забраната върху купуването и продаването на гласове е нелогична, елитарна, анти-демократична, расистка и може би дори фашистка мярка. Нужно ли е да се казва нещо повече? “Mr. Gorbachev, tear down this wall!” Съграждани, единственото, което бихме загубили са собствените ни окови!