ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Както стана ясно в първата част от поредицата, купуването и продаването на гласове може да се случва по поне два метода. Първият е чрез директното даване на пари в брой (прословутите 50 лева за глас) за отбелязване на определена бюлетина, вторият е чрез обещание на политики, които финансово облагодетелстват съответните гласоподаватели. Нека наречем първия метод „купуване на ръка“, а втория „купуване чрез обещания“. Разликата между двата метода е, че при първия транзакцията пари за глас се извършва на момента, а при втория е с отложено изпълнение под формата на обещание – гласът се пуска сега, парите ще дойдат по-късно. Икономически погледнато политикът, който купува гласове чрез обещание на практика поема дълг спрямо гласоподавателите чиито гласове купува.
Обещанията са като вятъра, парите в джоба са…
Разбира се, този дълг може и да не се изпълни. Много такива случаи! Този риск не променя есенцията на, например, предизборното обещание за увеличение на пенсиите като опит за купуване на гласовете на пенсионерите, но очевидно носи със себе си доза несигурност, че обещанието няма да се изпълни и гласоподавателят няма да получи парите. Именно наличието на такъв риск е и чисто икономическата причина този род предизборни обещания винаги да предлагат по-голямо финансово облагодетелстване от това, което се предлага при купуването на гласове в брой. Очевидно е, че обещание за перманентно вдигане на ежемесечно социално плащане като, например, пенсиите, с 50 лв. представлява по-голямо облагодетелстване на съответните избиратели от еднократното изплащане на 50 лв.
Има начин този риск от неизпълнение на обещанието да се елиминира. Това може да се случи чрез третия метод на купуване на гласове. Третият метод на купуване на гласове е чрез използване на средствата на държавния бюджет за финансово облагодетелстване на търсения електорат на момента, още преди изборите. Нека го наречем „купуване на гласове чрез държавни разходи“. Той работи като първия метод – купуване на гласове на ръка – само че използвайки огромните финансови средства на държавната хазна, което е обещанието на втория метод. Така третият метод на купуване на гласове е на практика комбинация от елементи на първите два. Държавният бюджет за 2021 г. е пълен с примери на политики от именно този тип, които се бият на очи още повече в период на криза, когато публичните средства са кът.
Държавният бюджет като предизборен бюфет
Такива политики са, например, рязкото увеличение на заплати на държавни служители с до 30%, най-високото за последните няколко години увеличение на пенсиите, ваучерите за храна, които се отпускат на пенсионери и, разбира се, предоставянето на месечна добавка от 50 лв. към пенсиите и до конкретно до настъпване на изборите. Премиерът Борисов дори каза, че тази добавка ще продължи да се изплаща, ако ГЕРБ формират и следващото правителство. Възможно ли е предизборното „пазаруване“ да е по-очевидно от това?
Този трети подход към купуването на гласове, дефиниран като купуване на гласове чрез държавни разходи, има най-висока потенциална ефективност. Най-голямата слабост на купуването на гласове на ръка е че е забранено по закон. От друга страна, най-голямата слабост на купуването на гласове чрез обещания за политики е, че има шанс да не бъдат изпълнени, макар и да обещават много пари. Купуването на гласове чрез моменталното използване на бюджета за облагодетелстване на съответните гласоподаватели не страда от нито една от тези слабости. Хем е напълно законно, хем сумите са съществени, хем започват да се плащат моментално.
Този бюфет обаче се реди само от правителството
Голямата условност на този подход е че към него има достъп само управляващата партия (или партии), сиреч правителството, сформирано от съответното парламентарно мнозинство. Никоя друга политическа сила няма пряк достъп до средствата на държавния бюджет, за да купува гласове, особено извънпарламентарните формации. Това дава огромно предимство на правителството при всеки изборен цикъл. Използвайки инструментите на бюджета за „предизборно пазаруване“, което е най-ефективният метод на купуване на гласове, управляващото мнозинство може много съществено да подобри изборния си резултат и до значителна степен да компенсира евентуална загуба на гласоподаватели към политическата конкуренция. Ако раздадеш няколко милиарда на ключови групи гласоподаватели чрез бюджета непосредствено преди избори, това ще даде поне някакъв резултат.
Така стигаме до още един много силен аргумент в подкрепа на легализацията на продаването и купуването на гласове на ръка. Ако се позволи на всички партии да използват какъвто и да е частен финансов ресурс, който са способни да мобилизират с цел купуване на гласове, това би до поне някаква степен неутрализирало огромното предимство, което правителството има при избори чрез прекия достъп към държавния бюджет.
С едната ръка купува, с другата наказва…купуването
Освен това, правителството държи и силовите структури – то контролира същата тази полиция, която трябва да преследва тези, които купуват гласове по незаконния начин, тоест „на ръка“. Според вас кого е по-вероятно да преследват когато следят за такива престъпления – хора на правителството или на опозицията? Мисля всички биха се съгласили, че тази ситуация е крайно несправедлива. Направо си е форма на тирания. Тези на власт се ползват с ексклузивна привилегия и властови инструменти, чрез които не само могат да подсилят собственото си купуване на гласове, но и целенасочено и избирателно да наказват чуждото.
На „арената на идеите“ не е справедливо да има подобни привилегии. Разбира се, тази привилегирована позиция на правителството е до голяма степен структурно предопределена. Тези, които контролират държавната хазна винаги ще имат подобно преимущество при купуването на гласове. Но можем поне малко да неутрализираме това неравенство. До голяма степен всъщност именно забраната върху купуването на гласове (на ръка) е това, което опорочава демократичния процес.
Чрез купуване на гласове към промяна на статуквото!
Легализирайки купуването и продаването на гласове на ръка, както е разрешено да се случва чрез предизборни обещания и държавни разходи, ще даде повече инструменти на опозицията за борба с политическото статукво. Това се отнася за опозицията както в парламента, така и извън него. Искате ли да увеличите шансовете на любимата си извънпарламентарна партия да постигне добър резултат и може би дори да спечели изборите? Това е един много добър начин.
Разбира се, тези партии и избирателите им често са съставени от хора, които има особено силни мнения по отношения на „морала“ в политиката. Сигурен съм, че много от тях биха били морално омерзени от предложението на този текст. Но реалността на купуването и продаването на гласове е навсякъде около нас, ако мога да перефразирам г-жа Цецка Цачева. Както стана ясно в предходната статия по темата, купуването и продаването на гласове е неизбежен фундамент на демократичната избирателна система.
Затова, нека спрем да се преструваме. И нека дадем повече възможности на опозицията да се бори със статуквото. Ако правителството може да купува гласове чрез вдигане на заплати и пенсии, защо да не може опозицията да го прави, но на ръка? Все се купуват гласове, все става за пари. Това е есенцията на демократичния процес. Другото е поезия.
