ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Гост автор: Кристиян Христов
Тази статия е продължение на „Леви, десни неопределени: Компасът остава счупен“ от „2020: Отвътре и отвъд„
Единадесет дни след изборния ден и в деня на първото заседание на 45-тото Народно събрание (за щастие в правилната сграда), разделението леви и десни все още не съществува.
Отново разделението е на база оцеляване, на база система. Дебат каква трябва да бъде държавата и участието ѝ в икономиката няма, има само борба дали тя ще оцелее след 11 години меко казано непрофесионално представителство или ще продължи с основна цел „усвояване“ средства на български и европейски данъкоплатци.
Политическият дебат, левите и десните насоки за икономиката няма да се появят на „арената на идеите“ докато не се премахне тънкото – и не толкова тънкото – схемаджийство в най-висшите органи в държавата.
Нека погледнем как завърши кампанията за главните претенденти от двете страни на счупеният компас. Вместо по оста ляво-дясно или либерализъм-консерватизъм, България изглежда се движи по оста схемаджийство-промяна, като схемаджийството през последните десет години бе очевидния победител в този не особено идеологически спор.
През последните два месеца изпадна мантрата, че ни пазят от комунистите. „Истинското дясно“ беше предизборен слоган на една останка от началото на 90-те, вече купувана и продавана поне три пъти от враговете си. Заедно с друга изтъркана мантра – „Работа, работа, работа“, партиите на ГЕРБ и СДС успяха да загубят 350 хил. гласа. В тяхна защита ще кажем, че едва ли е заради предизборните слогани.
И другаде не е по-добре. „С грижа за българите“, но българите изоставиха и най-старите представителите на статуквото в държавата БСП. Въпреки опитите да се брандира като част от антисистемните партии, левицата също усети народната любов, или по-скоро липсата ѝ, като също отчете спад от 400 хиляди гласа.
При чуждите езици също не е по-добре. Въпреки възстановяването на взетите от Местан през 2017 г. гласове, „Рестарт на държавността“ си остана само несполучлив рап. След една година на кадри от палата на Доган с размерите на Борисовата градина, „етническият мир“ и „уникалният български етнически модел“ загубиха силата си.
„България над всичко“ дори не успя да влезе в парламента. Четири години стигнаха и на ВМРО, и на НФСБ, и на ВОЛЯ, и на АТАКА да сринат подкрепата си до под четири процента. Преливането на кадри от ГЕРБ към ВМРО също не помогна особено. Електорално погледнато, темата за Северна Македония не се оказа движеща сила, а и дублирането на позицията на ГЕРБ и ВМРО също се оказа проблем.
Но не всички загубиха гласове.
20-годишната ефирна засилка на Слави Трифонов го изстреля право в предните редици на парламента. Без да заяви почти никакъв идеологически профил (освен, че не харесва левите идеи), Трифонов финишира втори и остави БСП зад себе си. Кампанията на „Има такъв народ“ премина тихо, без дебати и без изяви – което може да се счете за добър ход. От една страна, защото така бе прикрита поне частично неопитността, а от друга, защото всички останали бяха оставени да се калят.
След неочакван за всички, включително и за демократичната общност обрат, „Демократична България“ не взе 6-7%, както предполагаха социлозите, а почти 10%. Обединението ще има само с три депутата по-малко, отколкото ДПС, което я прави незаобиколим фактор при евентуалното съставяне на правителството. Резултатът е по-висок, отколкото тези на „Синята коалиция“ през 2009 г. или „Реформаторски блок“ през 2014 г. – и далеч над сумарния сбор на гласовете за партиите в коалицията, явили се самостоятелно през 2017 г.
Формацията „Изправи се! Мутри вън!“ изглежда е на път да се разпадне като такава още преди да прекрачи прага на Народното събрание, но въпреки това успя да убеди 150 хил. гласоподаватели и да вкара 14 депутата, които в силно фрагментирания парламент ще имат несъразмерно голяма относителна тежест.
Резултатът от всичко това е, че промяна в крайна сметка има. Еднопартийният модел с патерици, поне за момента, изглежда в нокдаун, но не и в нокаут. Възможността за скорошни нови избори – или през лятото, или през есента – е силно вероятно да се превърне в реалност. Но така или иначе изглежда, че управлението на държавата чрез лайвстриймове във Facebook е към края си, макар проформа Борисов още да е премиер.
Когато партиите, особено новите, приключат с битовизмите, може да се насочим и обратно към изгубената мисия на българската политика – ясно идеологическо разделение на ниво не само лозунги, но и идеи и действия.
