ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
След шокиращото за някои (но не и за нас) добро представяне на Има такъв народ от последните избори, социалистическата партия ближе рани на трето място и очевидно търси начин да центрира вниманието на гласоподавателите върху себе си. Серията от предложени леви законопроекти от последните седмици са демонстрация на този стремеж към откриване на партийните идейни корени. Постигнат беше и немалък успех с пенсионната инициатива в парламента, разбунена беше темата с отзвук при гласоподавателите за първи път от години.
От БСП обаче изпуснаха голямата политическа преориентация от летните протести, усетена от всички останали партии и инициирана от президента. Надпреварата на вота през април беше – кой е най-убедително анти-ГЕРБ. В някакъв смисъл от Позитано още не са го разбрали напълно, след като на едно от малкото заседания на 45-тото НС гласуваха заедно с (бившите) управляващи и ДПС, за да провалят пленарния ден. За разлика от нашите либерали, БСП не могат да си позволят такива тактически ходове, дори и те да имат смисъл в зала. По теорията на Рене Жирард, Борисов вече е жертвен агнец и стоенето на пътя на миметичната резолюция няма как да е здравословно, дори за партии столетници.
Корекция на курса към по-остра анти-ГЕРБ линия вероятно вече се случва, но няма да е достатъчна. Четвъртата най-силно критична към Борисов партия не може да изпъкне особено пред гласоподавателите. Затова за БСП ще е важно да уловят другата голяма преориентация, течаща в този момент и добре описана от британския историк Стив Дейвис. Тя вече e в напреднала фаза в англо-саксонския свят и представлява обособяване на обществото около нова основна разделителна политическа линия. Доскоро това беше степента на намеса на държавата в стопанските процеси, отстъпваща на въпроса с национализма (локализма) срещу глобализма. Тръмп и Брекзит движението очевидно бяха носители на процеса в САЩ и Великобритания.
Преди месеци писах в Дискусионната група на Либертарианското общество, че ГЕРБ са прогресивната партия, БСП консервативната, а всички са либерали. Последното ще го игнорираме, но Асен Генов, като тренирана политическа хрътка, ме покани да говорим за това (може би) неочаквано идеологическо разделение. Особено след като едните полагат сериозни усилия да се брандират като десни, докато другите си носят левия етикет. Как е възможно тогава уж десните да са прогресивни, а другите консервативни?
Както сме обяснявали преди, ГЕРБ внася на едро прогресивистките политики на ЕС, заради материалния интерес към „мазнинката“, която върви с тях. Идеологията е изцяло тази, която върви с грантовете – оттам е логична и привързаността на кабинета в оставка към Истанбулската конвенция, например. Послушанието към САЩ и Русия също е на ниво, но при тях интересите включват значително повече бизнес, отколкото идеология и полиси. Изтребители и патоци, скромно гарнирани съответно с гей парад и дарения към православната църква. Балансът е постигнат без твърде много предаден суверенитет.
Държането ала промискуитетно НПО е особено видимо като отчетем, че ГЕРБ беше в коалиция с „патриоти“, „националисти“ и „консерватори“. ВМРО и сие участваха в опита за премахване на 140-годишната национална валута, в опита за въвеждане на ИК, в постилането на червен килим за Зелената сделка, в засилващия се процес на предаване на суверенитет към институции извън страната. С други думи, номиналните български политици-националисти заеха позиция по новата разделителна линия – само че от страната на глобализма и прогресивизма. Дори спомогнаха забраната Луковмарш, ларпвайки като „легитимна опозиция“. Не е случайно, че партия като Възраждане показва все по-добри резултати, заемайки реалната националистическа позиция по изброените и подобни казуси.
За да разберем консерватизма на потенциалните БСП избиратели трябва да минем през Андрей Слабаков. Артистичният дългокос бунтар, носещ фанелки на Че Гевара, който днес е евродепутат и стожер на традиционните нрави. Как така? Какви са тия нрави? Какво иска един АС?
Иска да „грилва“ – да си пуши цигарите, да си яде скарата, да си пие ракията, да си бачка в ТЕЦ-а. Иска мъжете да са мъже, жените да са жени и ако ще сме с определена империя, поне да не е най-кьопавата. Не го интересува какво някакви треторазядни служители на ГЕРБ/ВМРО са преписали, че е консерватизъм от американския Туитър. Нека животът да е като 75-та или 95-та, ама с повече левчета (не евро) в джоба. Ще приеме и (стария) Азис, но в кръчмата и по Планета, не в учебника на детето или внучето.
На тях не им трябва прогресивен данък за богатите. Не са софийски коми интелектуалци, попиващи Бърни или AOC , не са и глупави, за да не разберат, че накрая те ще ги плащат тия данъци, не тарикатите. Те искат да им покажеш, че си от техните хора. Както Бойко Борисов не може вече да подлъже (иначе наивните) умнокрасиви, така и Сергей Станишев не е опция за бъдещето на БСП. Пък ако толкова се чудите какво модерно левичарско да направите за българския младежки ъндърклас, легализирайте им тревата, не подозирате какъв тормоз им се осъществява ежедневно заради нея.
Стотици хиляди грилващи буумъри, разочаровани пенсионери и буквално забравени маргинални младежи са като натежал плод пред носовете на българските партии, чакащ да бъде откъснат. Много държавни служители кипят в тих гняв от калинките и пълното предаване на суверенитет към Брюксел. Но на всички тях трябва да се предложи дългосрочна идейна визия, която не се ограничава само с Борисов и гербавщината. С други думи, повечето партии ги чака днешният проблем на БСП – колко бързо ще се стопи периферията на Демократична България, щом големия враг го няма? Какво ще прави Слави?
В социалистическата партия има хора с политически усет, познавам някои от тях. Но на днешен етап изглежда, че Столетницата не слуша своите избиратели. Няма кой да откъсне плода от овошката. 80% от бспарите искат референдум за еврото, тяхната партия мълчи. Защо? Защото ги е страх, че ще ги обвинят в русофилия. Странно само по себе си, след като БСП би трябвало да са сборище на хората с пристрастия към Русия. И какво всъщност ще правят, ще пляскат с ръце на Влади Горанов? Колко опозиционни влака ще бъдат изпуснати?
Ако приложението на Дейвисовата теория за преориентацията у нас е правилно, ще имаме още поне година-две, в края на които ще завършим с ясно очертаващи се нови разделителни линии. Тези процеси са към края си в САЩ и Великобритания. Политическите лидери, които първи усетят къде могат да се позиционират, ще са и основните печеливши.
С последните промени в партийното ръководство, ГЕРБ се опитва да заложи още по-силно на „евроатлантическата“ реторика. Опитват се да си върнат гласовете на софийските бюргери, но като максимум достигат до дезориентираните буумъри, които така или иначе вече са пасивни гербери. Опитват се да притиснат президента Радев в овехтяващия дебат „или с Кремъл, или с добрите“ (само по себе си лицемерно), но като че ли той успява да надуши, че нещата вече все по-малко изглеждат толкова прости.
Неслучайно на летните протести видяхме много плакати, умолителни умно-красиви, молещи фрау Меркел да обърне внимание на нашата гнет под мутренското управление. Няма добър ЕС. Илчовски си го каза право куме в очи. Целият режим се държи благодарение на европейските пари. Нещо повече, те затова са пуснати насам от Брюксел. Просто ще цитирам Христо Иванов: „ЕС си затвори очите за случващото се в България“, „еврофондовете са животоспасяващата кръв във вените на мафията“, „това ниво на завладяване на държавата е възможно единствено благодарение на евродофондовете“. Хелоооу, както би казала Шеф Роу.
Идва краят на Преход-ната политика, да видим кой ще се преориентира първи…и ще спечели.
