Попитахме ЕЦБ: Какво правят по надзора на ББР?

България е член на Банковия съюз от вече цели 9 месеца. Основен елемент на БС е т.нар. Единен надзорен механизъм, за който от поддръжниците на еврозоната беше обещано, че ще коригира проблемите в местния банков надзор.

С писмото по-долу, от ЕКИП попитахме ЕЦБ – какво са направили, какво правят и какво мислят да направят около казуса ББР. Големите питания не трябва да само към предходното правителство или БНБ, ЕЦБ също има отговорности. Точно заради този ангажимент на Франкфурт, България трябваше да се откаже от своя суверенитет и да влезе в Банковия съюз преди еврозоната, откривайки се към редица опасности.

Да видим дали си е струвало.

До Президента на Европейската централна банка

До Председателя на Надзорния съвет на Европейския централна банка

С настоящето писмо бихме искали да Ви обърнем внимание върху последните публични разкрития, включително оповестени от министъра на икономиката на Република България, за кредитния портфейл и кредитната политика на „Българска банка за развитие“ АД (ББР). Изнесената информация за големи по размер и концентрирани към определени получатели кредитни експозиции на ББР предизвикаха огромен публичен отзвук в страната и чужбина, като припомниха аналогична информация, коментирана в предишни години.

Информацията сочи вероятно нарушаване на пруденциалните ограничения и на вътрешната нормативна уредба на банката. Искаме да припомним също така, че на ББР беше разрешено да участва рекапитализацията на Първа инвестиционна банка (ПИБ) като предусловие за участие на България в Единния надзорен механизъм.

Изнесената информация и съпътстващите дискусии също предизвикват въпроси, свързани с качеството и ефективността на банковия надзор, упражняван в България както от Българската народна банка (БНБ) като национален компетентен орган (НКО), така и от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Обръщаме внимание, че на ЕЦБ ѝ е възложено да носи отговорност за ефективното и последователно функциониране на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) с оглед член 6 на Регламент № 1024/2013.

Също, с оглед съдебната практика на Съда на ЕС (виж Решение по дело C‑450/17 от 8 май 2019 год., параграфи 36-41) националните компетентни органи оказват съдействие на ЕЦБ при изпълнението на задачите, възложени ѝ с Регламент № 1024/2013, чрез децентрализирано изпълнение на някои от тези задачи по отношение на по-малко значимите кредитни институции по смисъла на член 6, параграф 4, първа алинея от този регламент. Регламент № 1024/2013 ни напомня освен това, че ЕЦБ може във всеки момент, по собствена инициатива след консултация с НКО или по искане на НКО, да реши да упражни пряко всички свои пруденциални правомощия по отношение на една или повече кредитни институции.

Във връзка с горното, в контекста на членството на България в ЕНМ и установеното тясно сътрудничество на ЕЦБ с БНБ, с настоящето писмо отправяме молба да ни информирате за:

• изпълнението от страна на ЕЦБ на отговорностите ѝ за надзорно наблюдение над ББР като по-малко значима институция;
• съобразяването на надзорните действия на БНБ, като национален компетентен орган, спрямо ББР в духа на най-високите надзорни стандарти;
• съответствието на кредитната политика и практика на ББР с пруденциалните ограничения за размер, концентрация и свързаност, както и с вътрешната нормативна уредба в банката.

Припомняме, че съгласно Надзорния наръчник на ЕНМ, политиката на ЕС по отношение на пруденциалния надзор над кредитните институции следва да се изпълнява по съгласуван и ефикасен начин, така че единната нормативна уредба за финансовите услуги да се прилага адекватно към всички институции във всички засегнати държави членки и институциите да бъдат подложени на надзор с най-високо качество, в който не се намесват съображения от непруденциално естество.

Правомощията на ЕЦБ и високите стандарти за пруденциален надзор важат със същата сила и спрямо кредитните институции, които са под надзор на ЕЦБ или НКО в следствие на установяване на тясно сътрудничество между държава членка извън еврозоната и ЕЦБ, какъвто е случаят с България (Решение 2020/1015 на ЕЦБ от 24 юни 2020 год. и член 7 от Регламент № 1024/2013).

За да получим уверение от ЕЦБ, което да внесе повече яснота у българското общество дали надзорът над банковата система не е подкопан както преди, така и след присъединяването ни към Единния надзорен механизъм, отправяме към Вас и следните въпроси:

• Какво е било и какво е понастоящем равнището на надзорен приоритет на ББР за ЕЦБ – в процеса след кандидатстването на България и подготовката за членство в Банковия съюз (в това число изборът от ЕЦБ на български банки, на които да извърши преглед на качеството на активите и стрес тест), и като по-малко значима кредитна институция след вече фактическото ни присъединяване към Единния надзорен механизъм?
• ГД „Микропруденциален надзор ІІІ“ или друг отдел в ЕЦБ извършвал ли е оценка на надзорните процедури, отнасящи се ББР?
• Счита ли ЕЦБ, че надзорният приоритет спрямо ББР отразява реално риска и въздействието на тази банка за финансовата стабилност в България?
• Намира ли ЕЦБ основания да вземе решение за поемане и на прекия надзор над ББР съгласно членове 67-69от Рамковия регламент за ЕНМ, за да се осигури последователното прилагане на високи надзорни стандарти? Подчертаваме, че списъка с фактори в член 67 от Рамковия регламент не е изчерпателен по отношение на основанията, даващи възможност на ЕЦБ да поеме прекия надзор над ББР.

Разчитаме на компетентен и своевременен отговор на така поставените въпроси, по една особено актуална тема, свързана както със законосъобразността и рисковете в операциите на ББР, така и с качеството и ефективността на банковия надзор, упражняван в България от ЕЦБ и БНБ.

С уважение,

Стоян Панчев

ЕКИП

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!