ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Сайтът на “Консерваторъ” пустее. Към момента на писането на този текст най-актуалните статии на главната страница са качени в най-добрия случай преди три дни. Нито една от петте не е писана за сайта – всички са препечатки.
Доколкото все още има хора, които полагат усилия за “Консерваторъ”, те са насочени основно към това платформата да изглежда жива, макар всъщност да не е. Четири години след създаването си “Консерваторъ” се опитва да консервира преди всичко съществуването си. Липсата на каквото и да било авторско съдържание е само симптом – от стотиците хора, които участваха в началото през 2017 г., са останали единици. И нито един от тях не може да се нарече представител на “надпартийна платформа”.
Подробната история на “Консерваторъ”, в началото “Мисъль”, си заслужава да бъде разгледана, но тази задача изисква реален журналистически ресурс. Кратката ѝ версия звучи така: през 2017 г., веднага след изборите за парламент, огромното разочарование от липса на “истинска дясна партия” в тогавашното ново Народно събрание, породи желание за създаване на “дясна платформа” – думи, които и до днес стоят до името на “Консерваторъ”.
Между идеологията…
Ако разделим условно политиката на две – партийната политика и идеологическата политика, то “Консерваторъ” беше и донякъде все още е място, в което се говори само за втората част. И понеже в българската политика идеологическите спорове малко или много се изчерпват до комунизъм и антикомунизъм (останалите идеологически спорове вече са по-скоро исторически), “Консерваторъ” се опитваше още от начало да говори предимно за международните идеологически спорове, да ги представя в български контекст, и да предупреждава, че рано или късно всичко, което се случва на Запад, ще се случи и в страната.
Това е разбираемо. На практика всички през 2016, 2017 и 2018 г. говореха за идеология. Думи като “популизъм”, “консерватори”, “либерали”, “леви”, “десни”, “крайнодесни”, “ултралеви” и т.н. валяха във всеки текст, без никой да схване проблема, че нито една от тези думи няма конкретно значение и дефиниция, съответно се получаваха забавни и не толкова забавни ситуации, в които едни хора обиждат други на “либерали”, но същевременно им обясняват, че не са истински либерали, защото истинските либерали са те, но и те не са наистина либерали, защото са консерватори.
Умората от писането и говоренето за идеология дойде предимно от повтарянето на едно и също. При всяко събитие в България, Европа или САЩ, едни и същи автори пишеха едни и същи тези и предупреждаваха за едни и същи неща. Дали първо намаляха читателите или първо намаля броя на авторите е въпрос с отворен отговор, но днес “Консерваторъ” на практика няма нито един автор – разполага само с такива, които са му дали разрешение да препечатва техни материали за други издания.
…и партията
Междувременно “Консерваторъ” премина в другото поле – партийното. Направи го по два начина. Първо взе пари от партийни дейци, или по-конкретно Александър Тошев-Джони, близък на Цветан Цветанов и организатор на физическите кампании на ГЕРБ, който плати около 15 хил. лв. за издаването и рекламирането на първия сборник “Годишникъ”. Ако сте се чудели как един сайт, който не генерира печалба може да извади подобни пари за бутиково издание и няколко десетки билборда в центъра на София – отговорът не е от пари за закуски, каквото обяснение общо взето даде създателя на “Консерваторъ” Николай Облаков тогава.
Освен финансирането, “Консерваторъ” премина в партийната политика и по съвсем буквален начин. Първо Кристиян Шкварек, може би най-добре познатото лице на платформата, стана кандидат за евродепутат от ВМРО през 2019 г., а след това го последваха и други – Николай Облаков стана асистент на евродепутатите на ГЕРБ, Кузман Илиев се кандидатира за депутат от ВМРО (след като преди това се очакваше да бъде част от ГЕРБ, заедно със съдружника си Владимир Сиркаров). И Илиев, и Облаков, и други имена от “Консерваторъ”, като Михаил Кръстев и Никола Филипов, се срещнаха директно с премиера Бойко Борисов и тогавашния финансов министър Владислав Горанов.
По всяка вероятност поне някои от тях ще бъдат кандидати за депутати при изборите на 11 юли – Никола Филипов например намекваше за това, че ще бъде част от гражданската квота на ГЕРБ още след присъствието си на събранието на партията през август 2020 г., но в крайна сметка Борисов реши да не вкара в листите си нито един представител от “Консерваторъ”. Според слухове, които могат да бъдат потвърдени само частично, причината е в невъзможността на Георги Харизанов да осигури участието на Ивайло Цветков-Нойзи в листа. Отново според слухове, Нойзи вероятно все пак ще бъде кандидат на изборите през юли, а заедно с него се качват и шансовете за представители на “Консерваторъ”.
За какво бе всичко?
“Консерваторъ” се роди от разочарованието от липса на “истинска дясна партия” в Народното събрание, след което всички активни членове и лица на платформата станаха част от партии от правителството, създадено от същия парламент. Идеологията остана само в текстовете, докато партийната политика се оказа далеч по-интересна. Ако бяха останали в полето на идеологията, хората от “Консерваторъ” вероятно биха подкрепяли КОД на Петър Москов – идеологически най-близката до описанието на “истинска дясна партия” в текстовете на авторите.
Крахът на “Консерваторъ” като интересен медиен проект по всяка вероятност ще се възпроизведе и в електоралната тежест на членовете на платформата. Кристиян Шкварек успя да събере над хиляда преференции през 2019 г., но при национален вот (и при доста съмнително висока активност за него в село Баховица, Ловеч). Кузман Илиев събра едва 646 преференции в двата най-големи МИР-а в страната. Колкото и малка да е тази тежест, тя всъщност ще се окаже дори по-малка, ако по едно и също време в бюлетините са едновременно и те, и Облаков, и Кръстев, и Сиркаров, и Нойзи, и Стоян Радев и всички останали “идеологически” кандидати – публиката за тях просто е прекалено малка.
Не на последно място, “Консерваторъ” вече не е готиното момче в квартала, т.е. в интернет. Хората от платформата вече не са тези, които се подиграват, а тези, на които се подиграват. И с причина – преминаването от идеологически морален стожер към треторазреден партиен активист рядко печели аплодисменти.
Финалният сблъсък с реалността ще дойде с изборната кампания, когато същите хора, които все още от време на време се оплакват, че партиите не говорят на разбираем език на хората и не се интересуват от истинските им проблеми, ще трябва да обяснят на редовите гласоподаватели как точно смятат да се борят с културния марксизъм, криптокомунизма, икуменизма и схизмата. С други думи – горещите теми в бита на всеки българин.
