Защо ЕС игнорира корупцията в България?

Краткият отговор е, защото независимо от целия ширещ се из страната бандитлък,  през последните близо 12 години правителството неотменно изпълнява аджендата на оста Берлин-Брюксел-Париж. Тази т.нар. адженда най-общо се състои от централизация и прехвърляне на суверенитет (т.нар. евроинтеграция), предоставяне на изкуствени конкурентни предимства за индустриите/страните със силни лобита в Брюксел и внос на определени популярни на запад идеологически модели. С две думи – разширяване властта на Съюза и на политико-чиновническата каста, която го управлява.

Всъщност ЕС не само игнорираше прегрешенията на режима Борисов, но и активно ги подкрепяше и субсидираше от самото му зачеване в офисите на Фондациите „Ханс Зайдел“ и „Конрад Аденауер“. Милиардите от кохезионни еврофондове, неслучайно бяха наречени „животоспасяваща кръв във вените на мафията“ не от друг, а от иначе отявлено про-ЕС политик като Христо Иванов. Евросредствата у нас играят същата роля за режима на ГЕРБ, както значителните залежи на природни ресурси в Русия за режима на Путин – който контролира мазнинката, контролира страната (да перефразирам Франк Хърбърт). А откъде идва мазнинката ни каза самият Борисов, след като му беше предложена допълнителна такава в замяна на това да се обърне по въпроса с еврото на 180 градуса и насилствено да набута лева в ЯРЕМ 2 и страната в Банковия съюз.[1]

Позната сделка – даваш суверенитет, получаваш пари. Схемата работи почти винаги, с малки изключения. Ситуацията с Македония беше показателна за това как се случват изключенията. Имаме голям вътрешен отпор, имаме коалиционни партньори, които съвсем ще спрат да приличат на националисти, ако сгафят и тук, имаме руски интерес. Решението е отлагане и още външен натиск, докато колониалната провинция свие знамената. Както и с Истанбулската конвенция, Борисов вероятно е имал най-добро желание да угоди, но все пак се налага да съхранява властта, поддавайки се понякога и на други интереси. Въпреки всичко, което знаем и се знае, продължават еврокомисари да  навестяват сваления вожд, а най-голямата партия в Европарламента директно да се инкриминира, искайки „партньор като ГЕРБ“. Партньор в какво точно, г-н Вебер?

За разлика от САЩ с техния контрол над световните банкови системи, ЕС има друг канал на действие, именно през евросредствата. Както при Орешарски, щеше да е лесно траншовете да бъдат временно суспендирани „до изчистване на проблемите с върховенството на правото“, довеждайки до моментална промяна в структурата на стимулите, направляващи режима. Това не беше сторено на първо място заради послушанието на Борисов и на второ, защото щеше да извади на светло патологичната политическа и стопанска зависимост на страната към евро мазнинката.

Подобно на изостанала африканска страна, нашият елит и немалка част от икономиката са придобили пристрастеност към международната помощ. За Брюксел оголването на тези зависимости е сериозна пречка пред проекта за премахване на националните държави в рамките на ЕС. Отстъпването на независимост трябва да се случва под сурдинка, за да не възбуди защитни патриотични настроения. Всъщност спиране на плащанията към антагонистични на Брюксел режими е значително по-трудно отколкото за послушни като българския. Причината е, че подобен сценарий може да бъде отигран от Орбан (например), в посока на нов exit, поставяйки началото на опасни за еврократите центробежни процеси из целия континент. Докато нашите „евроатлантици“ ще трябва да се подчинят. Следователно – още подаръци за бившите управляващи.

Така стигаме до все по-парадоксалната природа на ЕС, който расте и завзема повече и повече от независимостта на страните членки, и в същото време става все по-крехък и склонен към неочакван срив. Подобно на късния режим на Борисов, властта в Съюза се държи чрез парични зависимости, които с всяка криза стават по-трудни за финансиране (виж ръста в баланса на ЕЦБ и дълговите нива в еврозоната) и чрез изфабрикувана реалност на принадлежност към центъра, която става все по-трудна за гледане без подсмиване (виж милиардите за медии, Еразъм, Евровизия и др. пропаганда). Безотчетна власт без отговорности неминуемо се превръща в ядка на бъдещи проблеми.

Конфликтите, произтичащи от така описаната структура, ще дефинират основните политически дебати в следващото десетилетие, включително в България. Дотогава, без да отчетем ролята на ЕС в случилото се през последните 12 години, няма да можем да си отговорим на въпроса как

повече да не стигаме дотук. Розовите очила трябваше да са свалени още на летните протести.

[1] Банков съюз, който девети месец игнорира ББР, например

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!