ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
„Аз бях млад лейтенант от пожарната тогава. Мобилизираха ни и ни пратиха в Дулово. Стотици хиляди български граждани и български мюсюлмани бяха прокудени от същата тази комунистическа партия, сега наречена социалистическа. И аз не знам как нашите опоненти от ДПС приемат да правят коалиция с бившите комунисти, които не са се отказали… Те си празнуват четиредесет и кой конгрес? Тук ги редяха хората на опашки за паспорти. По един квадратен метър им даваха, да си натоварят за покъщнина. Хиляди хора! Няма по-лошо от това, което ни причиниха комунистите.”
Авторът на изкаването е Бойко Борисов, датата е 30 юни 2021 г. След по-малко от две седмици предстоят избори. Лидерът на ГЕРБ, която управляваше страната в продължение на 12 години (с едно прекъсване и няколко не-точно-прекъсвания), трудно може да смогне с дневния ред, налаган от всички останали и който включва всичките му прегрешения през годините, затова реши да направи свой собствен. И отново заговори за Възродителния процес.
Не му е за пръв път. Правил го е многократно в миналото, далеч не с днешния патос и тези. “Не целите, а методите на Възродителния процес са порочни и заслужават критика. Трябваше много последователно, както в САЩ, първото име на новородените да бъде българско, дава се един списък, както е там, фамилиите съответно на бащите и дедите”, казва Борисов през 2008 г. в интервю по bTV.
Всъщност голямата ирония е в друго негово изказване, няколко дни по-късно. След като е сериозно разкритикуван, включително от Георги Първанов и Сергей Станишев, Борисов заявява, че “с темата за Възродителния процес се отклонява вниманието от корупцията”. Нужни са 13 години, за да се завърти напълно колелото и Бойко Борисов да заговори за Възродителния процес, за да отклони вниманието от корупцията.
Безкрайните опити на Борисов да се представи като опозиция на “комунистите” обаче повдига по-голям въпрос: ако Бойко Борисов не е комунист, то кой е? И какво определя дали си комунист? Партийната принадлежност, идеологията или действията? И в трите, впрочем, Борисов покрива изискванията.
Борисов правилно си спомня, че е бил младши лейтенант по това време, което е странно, защото обичайно паметта му изневерява дотолкова, че да не помни дали дядо му е бил комунист или царски офицер. Добре е да си спомни и друго – на чия партия е бил член по онова време. Както се предполага, това е реторичен въпрос – бил е член на БКП. През 1991 г., когато в МВР тече деполитизация, той напуска министерството. Не партията, а министерството, защото партията е по-важна. Това също е важен момент, защото четвърт век по-късно Борисов ще каже, че СДС е била “нашата партия, когато бяхме малки”.
Оставяме настрана кариерата му като бодигард на Тодор Живков, който определя като един от двата си университета, заедно със Симеон Сакскобурготски. Тя е отделен сценарий, защото Борисов по някакъв начин успява да разграничи пред електората си “комунистите” от една страна и Живков от друга – човекът, управлявал режима в продължение на 35 години. Комунистите са лоши, но “една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.”
Разбира се, въпросът какво означава да си комунист може да бъде изследван в поне няколко хиляди страници и въпреки тях няма да има еднозначен отговор, защото всички страни ще дадат различно определение.
Абсолютно същото важи не само за комунистите, но и за фашистите, демократите, либералите, консерваторите и т.н., просто защото няма централно звено, което да казва какво значи или не значи да си комунист, фашист и демократ, нито има конкретна дефиниция, с която всички да са съгласни до последния детайл. Наред с “леви”, “десни” и т.н., това са празни термини, при които всеки има различни условия за изпълнението им и когато сто души ги чуят, си представят сто различни неща. Още повече – ако преди 100 години хората, които са се наричали или са били наричани “либерали” например, са били с коренно различни възгледи от тези преди 50 години или днес, може би е време за разширение на речника.
Но конкретно в българския контекст можем ясно да кажем, че ако да си бивш член на БКП, бивш бодигард на комунистически диктатор и радетел за постигане на основните постулати на комунизма, не те прави комунист, то тази дума няма никакво конкретно значение. С други думи: ако Бойко Борисов не е комунист, то никой не е.
