Шест аргумента срещу националния план за въвеждане на еврото

Позицията ми срещу приемането на еврото и съответния национален план се базира на следните основни аргументи.

1. Запазването на националната валута не означава по-лоша икономика. Швеция е добър пример за това.

 – Икономическият растеж на Швеция след 2003 год. е между 1,5% и 3%, тоест по-висок от този на еврозоната. Общата икономическа ситуация в Швеция е с до 24% по-добра в сравнение с потенциално присъединяване към еврозоната. Ползата в пари варира между 185 и 590 милиарда долара за Швеция. https://www.nationalekonomi.se/sites/default/files/NEFfiler/47-7-bo.pdf

2. Единният надзор осъществяван от ЕЦБ и приемането в еврозоната няма да предотвратят фалити на банки или спасяването им със средства на данъкоплатците. Осем банки от еврозоната бяха спасени чрез директна държавна помощ или държавни гаранции от 2014 г. насам:

– Banca Popolare di Bari – 900 млн. евро
– Banca Carige – 3 млрд. евро
– Caixa Geral de Depositos – 3.9 млрд. евро
– Banca Monte dei Paschi di Siena – 5.4 млрд. евро
– Cyprus Cooperative Bank – 6.1 млрд. евро
– Norddeutsche LB – 7.9 млрд. евро
– Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza – 16.8 млрд. eвро

3. Еврозоната и пълноправното членство в Банковия съюз няма да предотвратят прането на пари през банковата система. В подкрепа на тази позиция прилагам следните случаи от последните няколко години:

– ABLV Bank бе закрита след като американски служби уличиха в пране на пари втората по големина банка в  Латвия
– Danske Bank – естонският клон на банката беше закрит след като най-големият скандал за пране на пари в историята го уличи в изпирането на над 200 милиарда долара от олигарси
– Deutsche Bank – уличена в огледална търговия на ценни книжа, която е позволила бягство на капитали и пране на пари
– FBME Bank  – закрита в следствие на доклад от американското финансово министерство, в който се посочва, че FBME се занимава с пране на пари, финансиране на терористи и подкрепа за международната организирана престъпност
– ING – банката плаща 675 млн. евро глоба след  споразумение с прокуратурата заради пропуски в борбата срещу прането на пари
– Nordea – глобена с 95 млн. евро за пропуски при спазването на изискванията за борба с изпирането на пари
– Pilatus Bank – закрита след като председателят на съвета на директорите на банката бе арестуван в САЩ по обвинения в пране на пари
– Satabank – закрита малтийска банка с български собственик заради разследване на пране на пари
– Société Générale – глобена с 1,3 млрд долара заради пропуски в борбата с прането на пари и заобикаляне на икономически санкции
– Versobank -закрита, защото не спазва изискванията за борбата с прането на пари

4. Паричната политика на ЕЦБ е неустойчива и разрушителна за икономикта на Съюза. На тази позиция са и немските конституционни съдии в тяхното решение от 5 май 2020 год. относно участието на Немската централна банка в програмата за количествени улеснения на ЕЦБ. В частност най-висшият немски съд отсъжда, че:

– Програмата на ЕЦБ за количествени улеснения (PSPP) трябва да бъде квалифицирана като акт извън нейните пълномощия, въпреки обратното отсъждане на Европейския съд.
– Обемът и продължителността на PSPP могат да направят ефектите на програмата  диспропорционални.
– Самоограниченият стандарт за преглед на политики на Европейския съд позволява на ЕЦБ постепенно да разширява компетенциите на собстените си пълномощия; или най-малкото в голяма степен или изцяло, освобождава тези действия на ЕЦБ от съдебен контрол.
– Съществуват значителни загуби за частните спестявания (в следствие на програмата на ЕЦБ).
– PSPP и ниските лихвени ставки позволяват на икономически нежизненоспособни фирми да остават на пазара.
– Колкото по-дълго продължава програмата и колкото повече се увеличава общият ѝ обем, толкова по-голям става рискът Евросистемата да стане зависима от политиките на страните членки, след като вече не може просто да спре или обърне програмата, без да застрашава стабилността на паричния съюз.
– Не съществува баланс в икономическите ефекти на програмата, нито при стартирането ѝ, нито през който и да е друг момент от нейната имплементация.

5. Липса на качествен обществен дебат по темата и подробни публични анализи от БНБ и/или Министерството на финансите.

– В Швеция се създава се специален комитет от експерти, който изготвя  522 стр. (!!!) доклад по темата за плюсовете и минусите от членство в еврозоната. Доклада на шведски: https://www.regeringen.se/4ae72d/contentassets/596c8088e7e64f17aaa4a88425b8b440/sverige-och-bankunionen-sou-201952.pdf Ето и 33 стр. резюме на английски https://www.government.se/legal-documents/2019/12/sweden-and-the-banking-union–summary/
Друг добър доклад по темата е на Шведския институт за европейски науки http://www.sieps.se/publikationer/2019/better-in-or-better-out-weighing-swedens-options-vis-a-vis-the-banking-union/
– В България по темата има много добър доклад тук от БЛО и ЕКИП: https://ekipbg.com/wp-content/uploads/2018/05/Bulgaria-Evrozona-analiz-3.pdf

6. И не на последно място: паричният съвет (валутен борд) въведен в България работи перфектно и гарантира стабилност на националната валута. Еврозоната би „отвързала ръцете“ на властта в страната и да доведе до повишаване на публичната задлъжнялост. Примерите за това са много: Гърция, Италия, Испания, Франция и т.н.

Хареса ли ви? Отделете минута да подкрепите ЕКИП в Patreon!