ЕКИП – Експертен клуб за икономика и политика Едно различно мнение
Българската енергийна борса затвори при цена за базова енергия „ден напред“ от 285.10 лева за MWh. Цената на пиковата енергия отново се доближи до шоковите стойности от 330 лв. за MWh отпреди няколко дни.
За сравнение, цената на западните борси е значително по-ниска – 99 евро във Франция и 100 евро в Германия. Дори близките в региона Словения, Словакия и Румъния, които не се славят с мощни енергийни капацитети, постигат по-добри цени – 142, 100 и 106 евро.
На местна почва соченето с пръсти насред кризата започна почти веднага като дежурни за стоварване на вината бяха капитализмът, американците и за приятна изненада – с половин уста управлението на държавните дружества в енергетиката.
А истината е проста и се вижда от цените на европейските борси – държавите (като Германия, Австрия, Унгария, Чехия, Франция), които през годините интегрираха националните си пазари и либерализираха търсенето и предлагането на енергия постигат цени около 100 евро, а тези (България, Гърция), които тънеха в анти-пазарна изолация и покриваха с чадъри пост-социалистическите си държавни мастодонти днес са затънали с цени от около 150 евро.
Виновен е не пазарът, а липсата на пазар
На хартия всеки завод в България може да сключи договор с всеки доставчик на електроенергия в Европа. Но на практика електроенергията не може да прехвърчи от електроцентралата във Франция до завода в България, а през верига от суапови договори най-вероятно е физическият ток да бъде доставен от Румъния или Австрия. И все пак, България трябва да има връзка със съседна Румъния с достатъчно голям капацитет, за да може електроенергията да премине от румънската в Българската система. Такива далекопроводи, обаче, няма. Българският бизнес може да подпише договори за доставка на ток дори с шведски компании и централи, но веригата от суапове стига до румънско-българската граница и там се запушва.
Това не е пазар, а точно обратното – анти-пазарни политики на всички правителства от влизането ни в Европейския съюз досега. Вече 15 години е ясно, че енергийните пазари в България се окрупняват, за да има бърз трансфер на излишъци на електроенергия и по този начин търсенето и предлагането да се балансира на приемливи ценови стойности. Но българските управляващи не направиха почти нищо да интегрират и Българския пазар на запад. Напротив, направиха най-голямата глупост и първо интегрираха България с гръцката енергетика – която е също толкова затънала в социализъм и корупция, колкото и нашата (трудно се забравят 20-те заплати на калпак в гръцката държавна енергетика по време на дълговата криза от 2014).
Виновни са не американците, а българските политически лобита
Редовната опорка през последните години беше, че за гореспоменатите абсурди са виновни не анти-пазарните бариери по границата, а американските централи в Маришкия басейн. Те са със сключени дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от НЕК, главно за да се подсигури ликвидност на енергия в моменти на пиково потребление. Абсурдът е, че двете централи с американски собственици всъщност днес продават на държавната НЕК на цени от 260 и 215 лева на MWh при 220 лева за държавната ТЕЦ и цени на свободния пазар между 280 и 330 лева през последната седмица. Тоест, фиксираните цени по договора всъщност прехвърлят печалба на държавната НЕК като монополен посредник, а не повишават цената на електроенергията.
Разбира се, подобни дългосрочни договори не са пазарно решение и в перспектива трябва да бъдат заменени с пан-европейски търгове за разполагаеми мощности при пиково потребление като интересът на страната ни би трябвало да бъде в предоставянето на добра бизнес и институционална среда повече такива мощности да бъдат създадени в България и да обслужват не само родния, но и други европейски пазари (които поради зелено-настроени избиратели биха политически и икономически възприели по-лесно вноса на ток). Но и тук българските правителства вече поне 4 години не предприемат почти никакви действия – преговорите с Брюксел за либерализация на електроенергийния пазар и въвеждането на механизмите за капацитет са безнадеждно зациклили, а гореспоменатите дългосрочни договори така или иначе изтичат след 3 и 5 години, след което България ще „увисне“ с недостиг хем на пикова, хем и на базова мощност.
Виновни са не многото ВЕИ, а малкото ВЕИ
Другият клиширан виновник за енергийните кризи пък са ВЕИ централите, които произвеждат „скъп“ ток, заради субсидиите за нисковъглеродна енергия. Това може и да е имало някакъв резон в последните години на „Тройната коалиция“ и първите години на „ГЕРБ“, но отдавна инвеститорите във ВЕИ се движат все повече от пазарните стимули за децентрализирано производство и потребление и по-малко от гарантираните договори за изкупуване и гарантирана възвращаемост от държавата.
В сектора ВЕИ, обаче, се сблъскват криворазбраната черноморска екология и ЕРП/ЕСП-бушони със стимулите на предприемачите и домакинствата. Измежду малкото пазарни идеи на т.н. „Зелена сделка“ е поне 20-кратното увеличаване на производството на офшорна вятърна енергия в следващите 30 години, използвайки де факто липсата на алтернативна цена при монтирането на „перки“ в офшорните морски и океански зони, както и близо 24-часовия товар на вятъра там. Очакваните зонални излишъци от това натоварване се предвижда да балансират пиковите потребления в различните държави чрез свързване на електроенергийните мрежи и по-ексцентричните идеи за складиране под формата на водород. Всичко това може би ще работи на пазарен принцип в Западна Европа с огромния офшорен вятърен капацитет на Атлантика и Северните морета, но се сблъсква с далеч по-неподходящите средиземноморски и черноморски крайбрежия. Които, на всичкото отгоре, криворазбраната българска екология е бетонирала тотално със защитени зони или междусъседски морски конфликти, така че нашата страна не просто няма да се възползва от офшорния вятърен стимул на европейската енергетика, но и вероятно ще трябва да събаря стари вятърни паркове, за които се водят дела дали убиват или не птици.
В другия край на ВЕИ философията са малките ВЕИ централи, основно за собствено или локално потребление, за чието изграждане продължават да важат нарочни и политически издигнати бариери – изискване обектът да има сключен договор за доставка, нужда от издаване на разрешително за строеж и присъединяване към мрежата, дълги срокове на административно обслужване, и други. Това пречи на електроенергийния пазар да бъде децентрализиран като политическата цел е максималното укрепване на монопола на държавните дружества в производството и търговията на електроенергия, в чийто контактен край са инсталирани частни ЕРП-та и ЕСП-та за обиране на потребителското недоволство и очерняне като редовен виновник за всичко (всъщност под 10% от сметката за ток остава в частните ЕРП-та и ЕСП-та). Промотирането на използване на ВЕИ за собствено и локално потребление би решило дълга редица от проблеми пред осигуряването на достатъчно базова енергия в България от остаряващите и неефективни мощности и би фокусирало общественото внимание върху нуждата от пазарни или поне близо до пазарните решения за осигуряване на капиталоемки мощности и свързаност със съседните държави за посрещане на пиковите потребления.
Фалшивият скок от нуждите на обществото към нуждите на държавния апарат
Българското общество има нужда от базови и гъвкави доставки на електроенергия, огромна част от които биха могли да бъдат осигурени чрез напълно пазарни решения – децентрализирани ВЕИ, трансгранична свързаност с развити електроенергийни пазари и участие в пан-европейските механизми за капацитет. Ако тези политики бъдат осъществени, то нуждите на обществото от доставки на енергия в редки пикови моменти от местни източници биха фокусирали общественото внимание върху подходящата и прозрачна трансформация на маришкия басейн с минимизиран корупционен риск. Но нуждите на обществото не са нуждите на държавния апарат, който има интерес от концентрация на власт и финанси в държавните компании, управлявани за сметка на обществото в интерес на политиците. И при всяка енергийна криза като сегашната, този държавен апарат с всичките квази-корпоративни мутации около него ще говори против пазарните решения, за да замаскира именно собствения си провал.
Източници
European Commission (2020) An EU Strategy to harness the potential of offshore renewable energy for a climate neutral future. Достъпно от https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/offshore_renewable_energy_strategy.pdf
European Commission (2020) Boosting Offshore Renewable Energy for a Climate Neutral Europe. Достъпно от https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_20_2096
Latest European Power Markets data. Достъпно от https://www.energylive.cloud/
Rothbard, M. (1982) The Ethics of Liberty. NYU Press
Кутюр, Т., Павлов, Т., Стоянова, Т. (2021) Развитие на децентрализираните фотоволтаични системи в България. Достъпно от https://www.e3analytics.eu/wp-content/uploads/2021/06/E3A_Bulgaria_Analysis_of_Distributed_PV_BG_FINAL.pdf
Панчев, С. (2021) Откриване на потенциала за децентрализация в малките ВЕИ инсталации. Достъпно от https://ekipbg.com/wp-content/uploads/2021/04/EKIP_DecentRES-compressed.pdf
